7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. С.,04.01.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 504 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответницата Й. П. М. от гр. П. чрез процесуалния й представител адв. д-р Р. П. срещу решение № 50 от 05.02.2010г. по в. гр. дело № 943/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 753 от 09.10.2009г. по гр. дело № 287/2009г. на Пазарджишки районен съд в осъдителната му част. С първоинстанционния съдебен акт ответницата Й. П. М. от гр. П. е осъдена да заплати на Г. фонд, гр. С. на основание чл. 88, ал. 1, б. „б” пр. 2 и чл. 91 ЗЗ /отм./ сумата 1 684,44 лв., ведно със законната лихва от 26.01.2009г. до окончателното й плащане, на основание чл. 86 ЗЗД сумата 954,23 лв. – мораторна лихва и разноски по делото в размер 384,11 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които се решават противоречиво от съдилищата:
въпросът „допустимо ли е приемането и обсъждането на експертиза, която е поискана след изтичане на преклузивния срок по чл. 143, ал. 2 ГПК” е решен в противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г., ВКС, ОСГТК; въпросът „дали индивидуализацията на едно физическо лице се определя само от ЕГН или от всички останали индивидуализиращи белези съгласно чл.5, т. 1 във връзка с чл. 8, чл. 9 и чл. 12 – чл. 14 ЗГР” се решава противоречиво от съдилищата – решение № 350/06.08.2008г. по гр. дело № 112/2008г. на ВТОС; въпросите „чия е доказателствената тежест на съдържанието на частен документ /доклади, оценки/, представен от ищеца, когато същият е оспорен и е открито производство по чл. 193 ГПК” и „чия е доказателствената тежест за установяване истиността на официален документ /протокол за ПТП/, който е представен от ищеца в екземпляр под индиго, но не е представен оригинала по реда на чл. 183 ГПК” са решени от въззивната инстанция в противоречие с практиката на съдилищата, вкл. ВКС, като за последния въпрос сочи и противоречие с решение № 662/05.12.2008г. по т. дело № 294/2008г., ВКС, ТК, ІІ т. о.
Ответникът „Г. фонд” АД, гр. С. оспорва касационната жалба, поддържа становище за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване и претендира разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, намира следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да уважи предявените искове, въззивният съд след обсъждане на представения протокол за ПТП от 13.04.2003г., показанията на разпитаните свидетели К. К. и М. Г. и заключението на съдебнотехническата експертиза е приел, че са налице необходимите предпоставки: 1/ на 13.04.2003г. е възникнало ПТП, причинено от ответницата Й. П. М., в резултат на което е бил увреден лек автомобил „Опел О.”, собственост на „Р. К.” ЕООД, гр. П.; 2/ „Г. фонд” АД е изплатил на собственика на лекия автомобил на 09.11.2004г. обезщетение за имуществени вреди в размер 1 684,44 лв. при действително претърпени вреди в размер 3 295,30 лв. Относно допуснатата грешка в бащиното име на ответницата /в протокола за ПТП е записано Й. К. М. вместо Й. П. М./ решаващият съдебен състав е изложил съображения, че вписаното ЕГН не е сгрешено и съответства точно на ЕГН – то на ответницата. Представеният протокол за ПТП е ценен като годно писмено доказателство относно отразените в него факти поради това, че ищецът не е възпрепятствал със свои действия изготвянето на графологическата експертиза. Доколкото оспорването на подписа върху протокола за ПТП е неуспешно, въззивната инстанция е приела, че М. е положила подписа си без да направи възражения относно неточното изписване на бащиното си име и че същата е участвала в настъпилото ПТП. Според решаващия съдебен състав сгрешеното бащино и фамилно име на ответницата в издаденото наказателно постановлие е без правно значение. Поради това, че правопораждащият факт за настъпване на правото на „Г. фонд” АД да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор съгласно чл. 91 ЗЗ /отм./ е фактът на изплащане на обезщетението, въззивната инстанция е приела, че неполучаването на напомнителната регресна покана и подаването на уведомлението почти 2 месеца след настъпилото ПТП не се отразяват на правото на ищеца да заведе регресен иск. Възражението за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно поради това, че давностният срок за предявяване на иска започва да тече от датата на изплащане на обезщетението, а не от деня на настъпване на ПТП.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователен е доводът, че въпросът „допустимо ли е приемането и обсъждането на експертиза, която е поискана след изтичане на преклузивния срок по чл. 143, ал. 2 ГПК” е решен в противоречие с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г., ВКС, ОСГТК. Точка 1 на посоченото тълкувателно решение не дава отговор на посочения от касатора процесуалноправен въпрос, а отговаря на въпросите „Кой е правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, при преценка за допускане на касационно обжалване? Длъжен ли е касаторът да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или Върховният касационен съд следва да го изведе от изложението към касационната жалба? Може ли Върховният касационен съд да допусне касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този който сочи касаторът?”. Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленум на ВС, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска колегия на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З., обн. ДВ, бр. 59 от 22.07.1994г. /отм./, с тълкувателни решения на общото събрание на гражданска и търговска колегии, на общото събрание на гражданска колегия, на общото събрание на търговска колегия на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В настоящия случай по въпроса за преклудирането на доказателствени искания е налице постоянна практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, обективирана в решение № 310/30.07.2010 г. по гр. д. № 1086/2009 г., ГК, II г. о., решение № 224/02.07.2010г. по гр. д. № 177/2010г., ГК, II г. о., решение № 284/21.07.2010г. по гр. д. № 378/2009г., ГК, IV г. о., решение № 1014/2009г. по гр. д. № 221/2009г., ГК, I. г. о., решение № 67/06.07.2010г. по т. д. № 898/2009г., ТК, І т. о. и други. В цитираните съдебни решения, постановени при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008г./, е прието, че с Р. на чл. 7, ал. 1 ГПК се въвежда служебно начало при изпълнение на функциите на гражданския съд, като му се вменява задължение да съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа страна, като това негово задължение е конкретизирано и доразвито в Р. на чл. 145, ал. 1 и ал. 2, съгласно която съдът може да поставя въпроси на страните, като им указва значението им за делото, да конкретизират твърденията си и да отстранят противоречията в тях. Именно с оглед изясняването на делото от фактическа страна и описаните задължения на съда, разпоредбите на чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК задължават първоинстанционния съд да направи доклад по делото, в който следва да посочи как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти и за кои от тях не се сочат доказателства. Задължението на съда по чл. 146, ал. 2 ГПК се отнася до факти, на които страната се е позовала в съответните процесуални срокове. Следователно преклузията за доказателствени искания може да настъпи след изпълнение на задължението на съда по чл. 146 ГПК. При пропуск на съда да изпълни служебните си задължения по чл. 146 ГПК да разпредели доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти и да укаже на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства, доказателствата са допустими и след първото съдебно заседание, включително и във въззивното производство. В настоящия случай първоинстанционният съд не е указал на ищеца, че не е посочил доказателства, установяващи съответствието на констатираните щети с механизма на настъпилото ПТП и размера на щетите, както и датата на постъпване на наредената сума по сметка на „Р. К.” ЕООД. Поради това направеното искане за съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза с допълнителна молба след първото съдебно заседание в първоинстанционното производство не е преклудирано.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, правният въпрос, от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК по същия правен въпрос. Касаторът не е представил цитираното решение № 350/06.08.2008г. по гр. дело № 112/2008г. на ВТОС и не е доказал, че въпросът „дали индивидуализацията на едно физическо лице се определя само от ЕГН или от всички останали индивидуализиращи белези съгласно чл.5, т. 1 във връзка с чл. 8, чл. 9 и чл. 12 – чл. 14 ЗГР” се решава противоречиво от съдилищата. Р. на чл. 11 ЗГР регламентира единният граждански номер /ЕГН/ като административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Поради това съдилищата приемат, че физическото лице се идентифицира освен с трите си имена съгласно чл. 8, чл. 9, чл. 12 – чл. 14 ЗГП, също и с уникалния си ЕГН. Дори да има съвпадение на трите имена на две физически лица същите се различават по различните си единни граждански номера, а при съвпадение на дадените ЕГН уточняването и корекцията на еднаквите ЕГН се извършва по административен ред. В настоящия случай не са налице данни, че посоченото в протокола за ПТП и наказателното постановление ЕГН на ответницата по иска съвпада с ЕГН на друго физическо лице.
Касаторът не е доказал наличието на противоречива съдебна практика по въпроса „чия е доказателствената тежест на съдържанието на частен документ /доклади, оценки/, представен от ищеца, когато същият е оспорен и е открито производство по чл. 193 ГПК”. Налице е трайноустановена практика на ВКС, че частните свидетелстващи документи имат формална доказателствена сила само относно факта на писменото изявление и неговото авторство, а материална доказателствена сила – само за удостоверените неизгодни факти. Поради това при предявен иск с правно основание чл. 88, т. 1, б. „б”, пр. 2 и чл. 91 ЗЗ /отм./ ищецът следва да докаже удостовереното в тях съдържание с всички допустими доказателствени средства – предвид поставения въпрос с автотехническа експертиза за размера на причинените вреди.
Неоснователен е доводът, че въпросът „чия е доказателствената тежест за установяване истиността на официален документ /протокол за ПТП/, който е представен от ищеца в екземпляр под индиго, но не е представен оригинала по реда на чл. 183 ГПК” е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на съдилищата, респективно в противоречие с решение № 662/05.12.2008г. по т. дело № 294/2008г., ВКС, ТК, Второ отделение. Многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ на основание чл. 143, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 179, ал. 1 ГПК и има обвързваща доказателствена сила относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътно – транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП, но се ползва с такава за констатираното положение на участвалите в ПТП моторни превозни средства. Доколкото протоколът за ПТП не съдържа пряко възприети от съставителя му като длъжностно лице факти, ако не е подписан от участвалите в ПТП лица, в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника, което може да се извърши с автотехническа експертиза и свидетелски показания. Ако протоколът за ПТП е подписан от участниците в ПТП, същият се ползва с материална доказателствена сила за неизгодните факти, чието настъпване е удостоверено с подписа на страните.
Налице е трайноустановена съдебна практика, че при поискване страната, представила завереното ксерокопие на съответното писмено доказателство, е задължена да представи оригиналното писмено доказателство или официално заверен препис от него, като при неизпълнение съдът е длъжен да приложи последиците, предвидени в чл. 101 ГПК /отм./ , сега чл. 183 ГПК, т. е. да изключи представения незаверен официално препис от доказателствата по делото. В конкретния случай протоколът за ПТП е представен с исковата молба в заверено копие и искането за представянето на оригинала е направено с оглед установяване дали положения подпис за участник № 1 е на ответницата по иска. Ишецът е представил втория индигиран екземпляр от изготвения протокол, а ответницата е имала възможност да поиска от съответното Р. намиращия се първи екземпляр на протокола по реда на чл. 192 ГПК, с оглед трайноустановената съдебна практика, че при оспорване автентичността на свидетелстващ документ, носещ подписа на оспорващата го страна, доказателствената тежест за установяване неавтентичността на документа е на страната, която го оспорва. Установяването на настъпилото ПТП и противоправното поведение на ответника може да се извърши освен с издаден от съответното длъжностно лице на Р. протокол, също и с други доказателствени средства – писмени, гласни или заключение на автотехническа експертиза. Като е обсъдил индигираното копие във връзка с показанията на разпитаните свидетели и заключението на автотехническата експертиза за установяване механизма на ПТП и противоправното поведение на ответницата, въззивният съд не се е отклонил от постоянната съдебна практика.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство.
Мотвиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 50 от 05.02.2010г. по в. гр. дело № 943/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: