О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 04.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 549 по описа за 2011 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК, образувано по частната жалба на Ж. М. Ж., чрез адвокат Й. Ч. от АК-гр. В., против определение № 364 от 10.10.2011 год. по гр. д. № 865/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната подадената от него и от М. М. Ж. и С. М. Ж. касационна жалба против въззивното решение № 610 от 11.05.2011 год. по гр. д. № 2178/2010 год. на Варненския окръжен съд и е прекратено касационното производство.
Жалбоподателят поддържа оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, като счита, че неправилно съдът приел, че предмет на иска по чл. 108 ЗС е част от целия имот и оттук определил цената му под 5 000 лв. Освен това поддържа, че разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ касае събиране на държавната такса и разноските за производството.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна в производството, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт, поради което и настоящето производство е процeсуално допустимо.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
К. съд, в предходният му тричленен състав е констатирал, че обжалваното с подадената касационна жалба въззивно решение е по дело с цена на всеки от двата обективно съединени иска под 5 000 лв., поради което и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, в редакцията след изменението й с ДВ бр. 100/2010 год., то не подлежи на касационно обжалване. Позовал се е на данните за цената на исковете в размер на ? от данъчната оценка на имота, съгласно действуващия към момента на предявяването им процесуален закон – чл. 55, ал. 1, б. „б” и б. „г” ГПК /отм./, възлизаща в размер на 1 279 лв. за всеки от исковете. Поради това и при условията на иззета компетентност касационният съд е върнал подадената против въззивното решение по дело с цена на всеки от двата обективно съединени иска под 5 000 лв. касационна жалба.
Обжалваното определение е правилно и следва да се потвърди. Касационната жалба е постъпила при действието на чл. 280, ал. 2 ГПК, след изменението му с ДВ бр. 100/2010 год., поради което и това е приложимия процесуален закон за преценка на допустимостта й с оглед предвидения критерий за цената на иска, предмет на въззивното решение. Този извод се налага и по аргумент за противното от разпоредбата на параграф 25 ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010 год./, предвиждащ приложение на досегашния ред за висящите производства, т. е. тези производства, образувани по постъпили до този момент касационни жалби.
Процесуалният закон има непосредствено действие от влизането му в сила и въвежда обективен критерий за допустимостта на касационно обжалване на въззивните решения с оглед цената на иска. Същата се определя при предявяването му, което в случая е при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ и възлиза на ? от данъчната оценка на имота, каквато същият има и въз основа на която в първоинстанционното производство е посочена и цената на предявените искове от ищците, един от които е сега жалбоподател. Спор по този въпрос не е съществувал и същият е преклудиран след първото по делото заседание по делото пред първоинстанционния съд.
Неоснователно е поддържаното от жалбоподателя оплакване за неправилно определяне предмета на исковете, тъй като изводът за недопустимост на касационното обжалване не е мотивиран с това съображение, а с цената на всеки един от съединените искове, определена въз основа на действуващия при предявявяването им процесуален закон.
Поради горните съображения обжалваното определение, с което е върната подадената касационна жалба против решение с цена на исковете под 5 000 лв. е правилно и следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 364 от 10.10.2011 год. по гр. д. № 865/2011 год. на ВКС, ІІ г. о., с което е върната касационната жалба против въззивното решение № 610 от 11.05.2011 год. по гр. д. № 2178/2010 год. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: