О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София 04.01.2013 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 06 декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр. дело № 887 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца К. Г. П. против решение от 25.04.2012 г. по гр.дело № 9694/2011 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 13.06.2011 г. по гр.дело № 17731/2010 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу М. на в. р. иск с пр.осн.чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че К. Г. П. е собственик на недвижимия имот – апартамент № 31,находящ се в жилищен блок в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 49.15 кв.м.на основание заповед № I в-395/28.03.2005 г. на М. на в. р.
Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл.281,т.3 ГПК – нарушения на материалния закон.
В изложението към касационната жалба и допълнението към същото са поставени правните въпроси – в кой момент купувачът по сделка за покупко продажба на недвижим имот – частна държавна собственост, включен във ведомствения жилищен фонд на МВР по Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР, приета с ПМС № 70/09.04.99 г./отм./ става собственик на жилището – от датата на изготвения договор за покупко продажба на имота, спазена ли е писмената форма на договора при подадена писмена молба за закупуване на жилище от ведомствения фонд на МВР, влязла в сила заповед на министъра на вътрешните работи за продажба на имота, извършено плащане в законоустановения срок от страна на купувача и издадена данъчна фактура от продавача, за наличие на неяснота и противоречивост в правната уредба на подзаконовия нормативен акт относно момента на влизане в сила на договора за покупко-продажба на недвижим имот – частна държавна собственост от фонда на МВР, че общата хипотеза на договорите за покупко-продажба на имоти, държавна собственост, уредена в чл. 87, ал. 2 от Правилника за приложение на закона за държавната собственост/отм./ предвижда, че договорът се подписва от купувача и от областния управител и влиза в сила от датата на сключването му, че специалната разпоредба на чл. 38, ал. 2 от Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР/отм./ предвижда, че договорът за покупко-продажба влиза в сила от датата на последното извършено плащане, за наличие на противоречие между разпоредбите на чл. 53 от ЗДС и тези на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от посочената наредба, при отказ да се подпише договор след извършено надлежно плащане, последното поражда ли транслативния ефект на покупко-продажбата, какъв елемент от сложния фактически състав на продажбената сделка представлява договора – задължителен или праводопълващ, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по жалбата М. на в. р. не е изразил становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на II г.о. като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Жалбоподателят К. П. е предявил положителен установителен иск за собственост на недвижим имот – апартамент № 31, находящ се в жилищен блок в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 49.15 кв.м. Принадлежността на правото на собственост на жалбоподателя е основано на Заповед № I в-395/28.03.2005 г. на М. на в. р. и изплатена цена на имота в определения в заповедта срок.
От фактическа страна е прието, че със Заповед № I в-395/28.03.2005 г. на М. на в. р. жалбоподателят К. П. е определен за купувач на ведомствен имот – описания по-горе апартамент, находящ се в жилищен блок в [населено място],[жк], [жилищен адрес] построен върху държавна земя със застроена площ от 49.15 кв.м., ведно със зимнично помещение № 3 и 1.088% идеални части от общите части на блока и правото на строеж върху мястото. Със същата заповед е определена цена на процесния апартамент 9840.00 лв., ДДС и режийни разноски, която да се изплати в едномесечен срок от получаване на заповедта. В указания в заповедта срок определената цена на имота е изплатена от жалбоподателя. Прието е, че не е сключен договор за покупко продажба на процесния апартамент между жалбоподателя, като купувач и министъра на вътрешните работи съгласно разпоредбите на чл.38,ал.1 от Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти, частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на М. на в. р./отм./.
От правна страна съдът е приел, че Заповед № I в-395/28.03.2005 г. на М. на в. р. е елемент от смесения административно граждански фактически състав по прехвърляне на правото на собственост на имот частна държавна собственост по реда на Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР/отм./. Прието е, че е налице и елемента от този фактически състав – плащане на от определения със заповедта купувач и в указания от същата срок. Според въззивния съд не е установено наличието на сключен договор за покупко продажба между страните – жалбоподателя-купувач и министъра на вътрешните работи. Поради това е прието, че смесеният фактически състав по прехвърляне правото на собственост върху имота не е завършен и ищецът не е придобил правото на собственост върху процесния имот.
При тези съображения съдът е направил решаващия извод за неоснователност на исковата претенция.
По правните въпроси:
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставените правни въпроси. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от ТР № 1/2010 г. по т.гр.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване и то е налице в случаите, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Поставените правни въпроси от жалбоподателя касаят приложението на разпоредбите на чл. 53 от Закона за държавната собственост, на чл.87, ал.2 от Правилника за приложение на закона за държавната собственост/отм./, на разпоредбите на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти, частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на М. на в. р./отм./. Всяка от посочените разпоредби – законова и подзаконова е ясна и пълна и не се нуждае от тълкуване. По приложението на всеки от текстовете – чл. 53 от ЗДС, на чл.87, ал.2 от ППЗДС/отм./ и чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за управление, отдаване под наем и разпореждане с недвижими имоти, частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на М. на в. р./отм./ е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството или обществените условия.
Като взема предвид посочените доводи съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по поставените правни въпроси от жалбоподателя.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 25.04.2012 г. по гр.дело № 9694/2011 г. на Софийски градски съд, по касационна жалба вх. № 65420/18.06.2012 г., подадена от К. Г. П. с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
София,…………………..,2013 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: С. К.
З. Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия С. К.
гражданско дело № 900 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. от [населено място],обл.П. срещу въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд, постановено на 18.09.2012г. по гр.д.№588/2012г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта,с която е прието за установено по отношение на Г. Т.,че П. П. е собственик на магазин за промишлени стоки,целият с площ от 50.70кв.м., построен в УПИ Х-2320,кв.55 по плана на [населено място] и е отхвърлен иска на Г. Т. за делба на същия имот и вместо това е отхвърлен искът на П. Г. П. против Г. Й. Т. за установяване,че П. П. е собственик на недвижим имот, представляващ книжарница и магазин за промишлени стоки с площ от 5.70кв.м.,построен в УПИ Х-2320 в кв.55 по плана на [населено място] и е допусната делба на магазина между съделителите Г. Й. Т. и П. Г. П. при равни квоти.
Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено , че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд се е произнесъл по въпроса кога строежът е завършен в “груб вид” или “груб строеж” и по-специално достатъчно ли е за това да е излята плочата или е необходимо и поставяне на покрив; по въпроса може ли етапът “груб строеж” да се установява със свидетелски показания,ако по делото са представени писмени доказателства /констативни протоколи на общинската администрация/; по въпроса за наличието на съвместен принос,ако строежът е завършен след фактическата раздяла. Поддържа се също така, че е налице необходимост по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване с цел ВКС да даде тълкуване що е това
покрив на сграда и/или обект,доколкото в правната уредба няма поначало дефиниция на това понятие.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Й. Т. изразява становище,че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
За да достигне до извода,че процесният недвижим имот е съсобствен между съделителите, въззивният съд е приел,че строителството му е завършило по време на брака на страните.
Изложени са съображения,че годен обект на собственост е налице, когато строежът е завършен в груб вид или на ниво “груб строеж”,което понятие е легално дефинирано в §5,т.46 ДР на ЗУТ /сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът,без или с различна степен на завършеност на довършителните работи,като в случая,за да се приеме,че е налице съсобственост поради възникнала имуществена общност по време на брака на страните следва да се определи към кой момент строежът е бил завършен във вид на “груб строеж”.
Прието е,че имотът е имал такава характеристика преди настъпването на фактическата раздяла на страните-според техническата документация покривът на обекта е следвало да бъде плоча,на която да бъде положена необходимата хидроизолация и с наклон 3%,като от показанията на свидетелите /които в това отношение са единни/ още към момента на фактическата раздяла между страните тази втора плоча,която всъщност представлява покрива на сградата по проект,е била изпълнена. Едва по-късно по време на влизане в сила на решението за прекратяване на брака са предприети действия по изменение на проекта,като е предвидена дървена конструкция за покрива. Изложени са съображения,че като определя понятието “груб строеж”,законът не поставя изисквания за вида на покривната конструкция и следователно след като е била поставена плочата,която има ролята на покрив според строителната документация за конкретния обект,то е бил налице и годен обект на собственост още към момента на фактическата раздяла на страните.
Прието е,че моментът на въвеждане на обекта в експлоатация е неотносим към спора.
Прието е,че бащата на съделителката П. П. й е дарил сумата 6000лв. през 1999г.,но не е установено тази сума да е била вложена в строителството на обекта. Прието е,че в строителството са влагани общи средства /получени и в заем от Т./. Обстоятелството,че през 2006г. /след фактическата раздяла/ П. П. е сключила договор за заем за текущо потребление,е неотносимо към спора,тъй като към този момент обектът вече е имал характеристиката на завършен в “груб вид”.
Поставените от касатора въпроси според настоящия състав не са от значение за изхода на спора. На първо място следва да се отбележи,че въззивният съд изрично е приел,че към момента на фактическата раздяла сградата е имала поставен покрив-до този момент строежът е изпълнен в съответствие с проектната строителна документация,според която покривът на обекта представлява именно плочата с поставена хидроизолация и наклон 3%. Поради това не може да се приеме,че въпросът дали е необходимо поставяне и на покрив,за да се приеме,че сградата е завършена в “груб строеж” би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Сочените от касатора решения на ВКС касаят различни хипотези от настоящата,при които покривната конструкция е различна от излятата плоча. Когато покривната конструкция представлява плочата на сградата, основният въпрос е кога е излята тази плоча,по който между страните не съществува спор. Въпросът за допълнително поставяне на покрив и то след последващо изменение на проекта не може да се свърже с момента на завършване на сградата в “груб строеж”.
Въпросът дали етапът “груб строеж” може да се установява със свидетелски показания при наличие на писмени доказателства /констативни протоколи на общинската администрация/ също не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като представените по делото протоколи и данните за съставяне на актове от общинската администрация касаят периода след одобряване на проекта за изменение на покривната конструкция на сградата,а не изпълнението на тази конструкция според първоначално одобрения проект. Основният въпрос в случая касае значението на последващото изменение на проекта за покривна конструкция в хипотеза,при която покривната конструкция по първоначалния проект е била изпълнена,като по този въпрос не се поддържа да е налице противоречива практика на съдилищата,нито същият се въвежда от касатора като даващ основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса за наличието на съвместен принос,ако строежът е завършен след фактическата раздяла.
При положение,че съдът е приел,че строежът е завършен преди фактическата раздяла на страните подобен въпрос,изразяващ становището на касатора по основателността на предявените искове,не би могъл да обоснове наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса “що е то покрив на сграда”,доколкото по делото между страните не е съществувал спор досежно това понятие,въпросът не е бил поставян на разглеждане пред съда и освен това с оглед различието в покривните конструкции във всеки конкретен случай преценката следва да се извършва от решаващия спора съд с оглед обичайния смисъл на понятието и правилата на формалната логика.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 18.09.2012г. по гр.д.№588/2012г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: