ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6
София, 04.01.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и осми декември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА гр.дело № 4648 по описа за 2015 година
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Р. Ц. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв.П. П. от САК срещу решение № 792 от 20.4.2015 г, постановено по гр.дело № 4816/14 на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав, с което е потвърдено решение № 5898/5.8.2014 г по гр.дело № 7099/13 г на СГС, Първо отделение, 6 състав.С първоинстанционното решение Б. Р. Ц. е осъден на основание чл.190 ал.2 от ЗЗД да заплати на [фирма] сумата 13 860, 88 евро, представляваща припадащата се част от продажната цена на недвижим имот, заплатена по договор за продажба, обективиран в нотариален акт № ., том ., рег.., дело № . от 7.7.2006 г на нотариус В. А., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.5.2013 г до окончателното плащане, както и сумата 2662, 05 лв разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Ответникът по касационната жалба [фирма] чрез процесуалния му представител адв.Р. Т. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото.Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, респективно, че подадената касационна жалба е неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.287, ал.1 от ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното въззивно решение съдът е приел, че с нотариален акт № ., т.., рег.№., дело № . г на нотариус В. А. ищецът [фирма], чрез управителя му Е. И. е закупил от Б. Р. Ц. ? ид.част и от Й. Б. Ц. ? ид.части от поземлен имот с пл.№ 4168, попадащ в кадастрален лист ., който имот е образуван при разделянето на ПИ пл.№ 2392, находящ се в [населено място], административен район „Студентски“, с площ от 950 кв.м за сумата 63 000 евро с ДДС.След сделката дружеството-ищец установило, че част от продадения имот принадлежи на трето лице-дружество [фирма].С влязло в сила на 5.10.2012 г съдебно решение, постановено по гр.дело № 262/2007 г на СРС, Първа гражданска колегия, 51 състав е отхвърлен като неоснователен предявеният от [фирма] против [фирма] иск по чл.108 от ЗС за предаване на собствеността и владението върху 234 кв.м, представляващи част от продадения имот, описан в нотариален акт № ., дело № . г.С мотивите на постановеното съдебно решение е прието, че Й. и Б. Ц. не са станали собственици на тази част от имота поради това, че индивидуалния административен акт, от който извеждат правото си на собственост е нищожен.Следователно праводателите на купувача не са били собственици на тази част, а оттам и приобретателя не е придобил право на собственост върху нея. Й. Б. Ц. е починал на 7.5.2007 г и е оставил за наследник по закон баща си Б. Р. Ц.. Въззивният съд е приел, че съгласно чл.188 от ЗЗД продавачът отговаря, ако трети лица имат права на собственост, които могат да противопоставят на купувача и последният е бил добросъвестен.Съгласно чл.190 от ЗЗД, ако част от продадената вещ принадлежи на трето лице купувачът може да претендира намаление на цената и обезщетение за вредите.Позовавайки се на тази нормативна регламентация, съдът е приел за основателна претенцията на ищеца за намаляване цената на продадената част със сумата 13 860, 88 евро съобразно приетата по делото съдебна експертиза.За основателна е приета и претенцията на ищеца за заплащане на направените от него разноски в хода на съдебния процес за защита на правото му на собственост по гр.дело 262/2007 г на СРС, Първа ГК, 51 състав и по гр.дело № 5236/2010 г на СГС, Второ ГО, Втори „в“ въззивен състав на сума 2 662, 05 лв.Разноските по воденото дело се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като са пряка и непосредствена последица от непълното изпълнение на продавача.Претендираната сума представлява имуществена вреда, претърпяна от дружеството-ищец в резултат на продажбата на част от недвижим имот, която част не е била собственост на продавачите.За основателна е приета и претенцията на ищцовата страна за сумата 2 131, 12 лв-платени в периода 2006-2013 г данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци, за онази част от вещта, която не принадлежи на ищеца, тъй като сумата представлява имуществена вреда, причинена на дружеството.Въззивният съд е приел за неоснователно твърдението на ответника, че възражението за погасителна давност може да се релевира във всяко положение на делото, вкл. и в първото по делото съдебно заседание.В разглеждания случай ответникът Б. Р. е подал отговор на исковата молба след изтичане на законоустановения едномесечен срок и същевременно не се е възползвал от възможността да поиска възстановяването му, поради което правото му да прави възражение за изтекла погасителна давност е преклудирано.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи касационните основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 и т.3 от ГПК.Повдига следните материалноправни въпроси: 1/ Може ли съдебното решение, с което се отхвърля иск по чл.108 от ЗС да се приравни на влязло в сила решение, с което е постановено съдебно отстраняване от недвижим имот.2/Следва ли да бъде прогласена за нищожна, евентуално унищожена цялата сделка, при която продавачите основават правото си на собственост на нищожен административен акт 3/може ли възражението за погасителна давност да се повдигне във всяко положение на делото.
По първия и втория от повдигнатите въпроси, настоящият състав на ВКС намира следното :
Сочените касационни основания не са налице. От съдържанието на изложението е видно, че се навеждат оплаквания относно правилността и обосноваността на постановеното решение преповторени са съображенията, заявени със самата касационна жалба, които са основания за касиране по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, но не представляват основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Отделно от това касаторът не е обосновал нито едно от специалните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване.В случая липса твърдения и представени съдебни решения, които да обосновават извода, че по въпросите съществува задължителна съдебна практика, която въззивния съд не е съобразил ; или тези въпроси се решават противоречиво от съдилищата или са от значение за точното прилагане на закона или за развитието на правото.
По третия въпрос.Същият е разрешен от въззивния съд в пълно съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/2013 г от 9.12.2013 г по тълкувателно дело №1/2013 г т.4, съгласно която с изтичане на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему факти.По силата на концентрационното начало в процеса страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство.Да се допусне противното, би означавало да се обезмисли заложената в процесуалния закон идея за дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните по установяване на релевантните за спора факти.Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника съобразно изричната разпоредба на чл.133 вр.чл.131 ал.2 т.5 ГПК с изтичане на срока за отговор се отнася за възраженията на ответника за придобивна и погасителна давност.Това е съобразено изцяло от въззивния съд.
С оглед изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано.
Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 792 от 20.4.2015 г, постановено по гр.дело № 4816/14 на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.