5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София 04.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3321/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от С. Б. П., чрез адв. В. С., АК – В., против решение № 53 от 7. 04. 2016 г. по гр.д. № 92/2016 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която, след частична отмяна на решение № 1912 от 20. 11. 2015 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на Варненския окръжен съд, е осъдена С. Б. П., на осн. чл. 72 ЗС, да заплати на Н. К. Т. и Ц. Р. Т. общо сумата 39496, 50 лв. и на Н. С. Я. сумата 39496, 50 лв., които суми представляват стойността на извършени в УПИ ХI-725, в кв. 90 по плана на [населено място], В. област, с площ от 900 лв., подобрения – построена двуетажна масивна жилищна сграда с Р. 148 кв.м., включваща първи етаж със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, килер и баня, втори етаж със застроена площ от 78 кв.м., състоящ се от три спални, баня и тераса, ведно със законните лихви върху тези суми считано от 2. 10. 2014 г. до окончателното им изплащане. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основанията по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по касационната жалба Н. К. Т., Ц. Р. Т. и Н. С. Я. изразяват становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени предявените от Н. К. Т., Ц. Р. Т. и Н. С. Я. против С. Б. П. искове с правни основания чл. 72 ЗС и ответницата е осъдена да заплати на ищците стойността на извършените в УПИ ХI-725, в кв. 90 по плана на [населено място], В. област, с площ от 900 лв., подобрения – построена двуетажна масивна жилищна сграда, като в полза на Н. и Ц. Т. са присъдени общо 39496, 50 лв., а в полза на Н. Я. 39496, 50 лв., ведно със законните лихви от предявяване на исковете до окончателно изплащане на сумите.
За да постанови този резултат съставът на апелативния съд е приел за установено от фактическа страна, че на 23. 04. 2004 г., с н.а. № 59/2004 г., Н. Т. /по време на брака си с Ц. Т./ и Н. Я. са купили процесния парцел от М. и В. А., незастроен, а през 2005-2006 г. са построили в парцела процесната двуетажна масивна жилищна сграда, въз основа на одобрен инвестиционен проект, издадено разрешение на строеж и всички необходими строителни книжа, като увеличената стойност на имота към постановяване на решението в резултат на така направеното подобрение възлиза на сумата 78993 лв. На 15. 08. 2006 г., с нотариални актове № № 103/2006 г. и 104/2006 г., ищците са дарили на бащите си С. Я. и К. Т. по 1/2 идеална част от парцела и сградата, на 26. 01. 2007 г., с н.а. № 28/07 г., С. Я. и К. Т. са продали на [фирма] парцела и сградата. През 2007 г. С. Б. П. предявила срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС за процесния имот и сграда, като с решение № 78 от 21. 01. 2009 г. по гр. д. № 1926/2008 г. на В., влязло в сила на 21. 07. 2010 г., С. П. била призната за собственик на имота, на основание договор за покупко-продажба от 28. 05. 2003 г., сключен с н.а. № 26, т. 22, н.д. № 5410/2003 г., с М. Д. Г., а в осъдителната част ревандикационният иск бил отхвърлен, тъй като не било установено по делото [фирма] да упражнява фактическа власт върху имота. С решение № 1108 от 26. 09. 2011 г. по гр. д. № 2329/2010 г. на В., влязло в сила на 4. 10. 2012 г., бил развален сключеният на 26. 01. 2007 г., с н.а. № 28/07 г., договор за покупко-продажба и продавачите С. Я. и К. Т. са осъдени да върнат на [фирма] платената продажна цена от 100000 евро, а с решение № 2733 от 6. 06. 2013 г. по гр. д. № 18206/2012 г. на В., влязло в сила на 6. 06. 2013 г., е прогласена нищожността на договорите за дарения, сключени на 15. 08. 2006 г., с нотариални актове № № 103/2006 г. и 104/2006 г.
При тези фактически изводи е прието от правна страна, че са налице предпоставките на чл. 72 ЗС за уважаване на предявените искове. Прието е, че към извършване на подобренията през 2005-2006 г. -построяване на двуетажната масивна жилищна сграда в процесния имот ищците са били добросъвестни владелци на имота, придобили го на основание действителен договор за покупко-продажба, сключен 2004 г., и без да знаят, че не прехвърлителите по този договор, а лицето С. Б. П. е била собственик на имота, предмет на сделката, придобила го чрез сключен 2003 г. договор за покупко-продажба. Прието е, че законно изградената жилищна сграда е увеличила стойността на имота със сумата 78993 лв., която собственикът на имота С. Б. П. следва да бъде осъдена да заплати на добросъвестните подобрители, ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното им изплащане. За неоснователно е прието направеното от ответницата С. Б. П. възражение за погасяване по давност на исковете по чл. 72 ЗС по съображения, че най-ранният момент, в който ищците са узнали, че С. П. има собственически претенции към парцела и сградата, е 2010 г., когато [фирма] е предявило срещу С. Я. и К. Т. иск по чл. 87 ЗЗД , за разваляне на сключения с [фирма] договор за покупко-продажба на имота.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят следните правни въпроси: а/. процесуалноправен – длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението да изложи собствени мотиви и обсъди всички възражения и доводи на страните, с твърдения за решаването му в противоречие с приетото в решение № 27 от 02. 02. 2015 г. по гр. д. № 4265/14 г. на ВКС, IV г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК; б/. материалноправен, засягащ проблема с началния момент, от който започва да тече погасителният давностен срок за вземането за подобрения по чл. 72 ЗС, като по този въпрос се твърди решаването му в противоречие със задължителната съдебна практика.
Поставеният процесуалноправен въпрос не е решен в противоречие с цитираното решение на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. В същото се приема, че съдът е длъжен да изложи мотиви, в които да обсъди всички доводи и възражения на страните, всички относими доказателства и извърши преценка на всички правно релевантни факти. Съответни на така формираната задължителна съдебна практика са и действията на въззивния съд по мотивиране на обжалваното решение – мотивите съдържат обсъждане на всички релевантни към спора факти и събрани доказателства, разглеждане на всички доводи и възражения на страните, включително и на възражението на ответницата за погасяване по давност на претенциите по чл. 72 ЗС. Възражението за изтекла погасителна давност е прието за неоснователно по съображения, че до предявяване на исковете по чл. 72 ЗС ответницата – собственик на имота не е смущавала владението на ищците-добросъвестни подобрители чрез предявяване на иск за собственост /предявила е иск по чл. 108 ЗС срещу [фирма], който в осъдителната си част е отхвърлен, поради недоказано упражняване на фактическа власт върху имота от дружеството/ или по друг начин. Ищците са узнали, че са извършили подобрения върху чужд имот, както и че собственик на подобрения от тях имот е С. П. едва през 2010 г., по повод предявения от [фирма] против родителите им К. Т. и С. Я. иск по чл. 87 ЗЗД. Поради липса на твърдяното противоречие по така поставения процесуален проблем с цитираното по-горе решение на ВКС, не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение по този въпрос.
Относно материалноправния въпрос за началния момент, от който започва да тече погасителният давностен срок за вземането за подобрения по чл. 72 ЗС, изложението съдържа формално позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – твърдение за решаването му в противоречие със задължителната съдебна практика, без да се конкретизира ППВС, ТР, решение по чл. 290 ГПК, а непосочването на някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, точки 1, 2 или 3 ГПК прави невъзможно допускане на касационно обжалване на решението по поставения правен въпрос. Независимо от това, за яснота следва да се посочи, че изводът на въззивния съд за неоснователност на възражението за погасителна давност съответства на ППВС № 6/74г., т. VI.13, с което се приема, че вземането по чл. 72 ЗС на добросъвестния владелец към собственика на имота за заплащане стойността на извършени в същия подобрения става изискуемо и погасителната давност за него започва да тече от момента на прекъсване на владението, от превръщането му в държане със съгласие на собственика на имота или от смущаване на владението чрез предявяване на иск за собственост от собственика срещу владелеца-подобрител. По делото не е установена нито една от посочените хипотези, при осъществяването на които вземането за подобрения става изискуемо /включително и твърдението на ответницата за преустановено владение върху имота от страна на ищците – договорите за дарения на имота и сградата, сключени между ищците и техните бащи С. Я. и К. Т. са прогласени за нищожни, като сключени при абсолютна симулация, в последващия договор за покупко-продажба, сключен между С. Я., К. Т. и [фирма], с н.а. № 28/07 г., продавачите са заявили, че владението върху имота „ще бъде предадено“ на купувача [фирма], без данни това да е осъществено, а предявеният от С. П. срещу [фирма] иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен в осъдителната част именно поради недоказано осъществяване на фактическа власт върху имота от дружеството/.
С оглед на горното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение.
Ответниците по касационната жалба не претендират присъждане на съдебни разноски за настоящата инстанция.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 53 от 7. 04. 2016 г. по гр.д. № 92/2016 г. на Варненския апелативен съд В ЧАСТТА, с която, след частична отмяна на решение № 1912 от 20. 11. 2015 г. по гр. д. № 2378/2014 г. на Варненския окръжен съд, е осъдена С. Б. П., на осн. чл. 72 ЗС, да заплати на Н. К. Т. и Ц. Р. Т. общо сумата 39496, 50 лв. и на Н. С. Я. сумата 39496, 50 лв., които суми представляват стойността на извършени подобрения в УПИ ХI-725, в кв. 90 по плана на [населено място], В. област, с площ от 900 лв. – построена двуетажна масивна жилищна сграда с Р. 148 кв.м., включваща първи етаж със застроена площ от 70 кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, килер и баня, втори етаж със застроена площ от 78 кв.м., състоящ се от три спални, баня и тераса, ведно със законните лихви върху тези суми считано от 2. 10. 2014 г. до окончателното им изплащане.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: