4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 05.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 4754 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 2069 от 11.11.2013 година по гр.д. № 1859/2013 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от К. А. П. от [населено място] против П.., [населено място]. Присъдена е сумата 8000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от незаконно повдигнато и поддържано обвинение. Искът за разликата до 25000 лева е отхвърлен като неоснователен. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че на 24.03.2009 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 123, ал.1, пр. 2 НК (за това, че поради немарливо изпълнение на занятие, източник на повишена опасност – „лекар акушер.гинеколог” е допуснал професионални правонарушения при извършено секция Ц., довели до смъртта на родилката К. А.), по което е внесен обвинителен акт и постановена влязла в сила на 14.12.2010 г. оправдателна присъда № 374 от 26.11.2010 г. по н.о.х.д. № 2882/2009 г. на Софийски градски съд. Взета е била мярка за неотклонение „подписка”, непроменена до приключване на наказателното преследване. Незаконно повдигнатото и поддържано от П.. обвинение се отразило негативно на психиката на ищеца, изживял е стрес, притеснения и неудобство пред обществото, в т.ч. в работата си като лекар. Прието е, че твърдяните от ищеца негативни последици върху здравето му не са доказани (страхова невроза и загуба на сън); че не е доказано и опетняване на името му като професионалист (при големия отклик във връзка с наказателното производство колегите му в болницата са проявявали съчувствие). При така установените факти и съобразявайки и общественото положение на пострадалия, възрастта му, продължителността на проведеното наказателно производство и социално-икономическите условия в страната по време на протичането му, съдът е приел, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените неимуществени вреди се следва обезщетение в размер на 8000 лева, присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, отхвърляйки иска за разликата до 25000 лева.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в осъдителната му част е постъпила от П.. чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Изложи са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС, както и че по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 70 от 27.04.2012 година по гр. дело № 748/2011 година на Трето гражданско отделение и решение № 158 от 09.06.2012 година по гр. дело № 708/2011 година на Четвърто гражданско отделение и решение № 210 от 04.02.2011 година по гр. дело № 1220/2009 година на Софийски апелативен съд.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд в частта му, с която искът е отхвърлен до размер от 25000 е постъпила от К. А. П.. Поддържа се, че въпросът относно принципа за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – решение № 158 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 708/2011 г. ІV г.о. и решение № 281/12 от 04.10.2011 г. по гр.д. № 1684/2010 г., ІІІ г.о. на ВКС. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите съществуват ли обективни критерии при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост и кои са те и следва ли при определяне на обезщетението да бъдат ценени продължителността на наказателното преследване, взетата мярка за неотклонение и действията на прокуратурата по подаване на протест срещу оправдателната присъда.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.д. №1/2000 г. в решението са формирани фактически констатации и правни изводи за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди, а обезщетението е определено по справедливост съобразно чл. 52 ЗЗД и в съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС. В съответствие с установената съдебна практика, съдът е обсъдил всички относими към последиците от проведеното наказателно преследване обстоятелства, в т.ч. продължителността на периода, в който ищецът е бил обвинен незаконно в извършването на престъпление (по-кратък от две години от привличането му като обвиняем до влизане в сила на оправдателната присъда); тежестта на престъплението; мерките на процесуална принуда (най-леката мярка за неотклонение „подписка); негативните емоции, свързани с притеснения и неудобство пред семейството и обществото; професията и общественото положение на пострадалия; чистото му съдебно минало и обществено икономическите условия в страната.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за вреди, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В приложените в изложението към касационната жалба на П.. и сочените от касатора К. П. съдебни решения, обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни по тежест обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и повдигнатите въпроси относно критериите при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Въпросът е разрешен в установената съдебна практика, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. При определяне размера на обезщетението съдът е изхождал от обективните критерии, каквито са тежестта на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение; продължителността на наказателното преследване, интензитета на мярката за процесуална принуда, обема на извършените с участието на пострадалия следствени действия, съобразявайки отражението им върху психиката на подсъдимия с оглед изживените стрес и притеснения, неудобство в обществото и професионалната общност, т.е. ценил е всеки от обективните критерии съобразно конкретиката на случая.
С оглед изхода на делото, разноски в производството по чл. 288 ГПК не следва да бъдат присъждани.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2069 от 11.11.2013 година по гр.д. № 1859/2013 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: