О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
Гр. София, 05.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1669 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 526 от 24.01.2017 г., подадена от [фирма] чрез адвокат Т. Х. от САК против въззивно решение № 209 от 25.11.2016 г. по в.гр.д.№ 334/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
Ответникът по касация [фирма] е подал отговор на касационната жалба чрез адвокат И. П. от АК – П., като поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, евентуално – че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 137 от 08.04.2016 г., постановено по гр.д.№ 415/2015 г. на ОС – Пазарджик в частта, с която е прието за установено по отношение на [фирма], че [фирма] е собственик на 4 508 кв.м. от УПИ с идентификатор 55155.508.124, ведно с построената в него промишлена сграда с идентификатор 55155.508.124.1 със застроена площ от 313 кв.м., която част е отразена със зелен щрих на схема на имот с идентификатор 55155.508.124 по КККР на [населено място] (Приложение 1 към заключението на вещото лице) и [фирма] е осъдено да предаде на [фирма] описания имот, като вместо това въззивният съд е постановил, че отхвърля като неоснователен и недоказан предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС за собствеността и предаване владението на въпросните 4 508 кв.м. от УПИ с идентификатор 55155.508.124 и промишлената сграда с идентификатор 55155.508.124.1 със застроена площ от 313 кв.м.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че с показанията на посочените от [фирма] е установено, че това дружество ползва процесния имот (частта от имот № 55155.508.124, отразена със зелен щрих в Схемата Приложение № 1 към заключението на вещото лице, в която част се намира и сградата) от създаването си през 2003 г. или най-малко от издаването на лиценза за дейността му на 01.07.2004 г. До датата на подаване на исковата молба (22.04.2015 г.) е изтекъл период повече от десет години и в полза на ответника се е осъществило придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС. Прието е, че по делото няма данни [фирма] да е извършил някое от действията по чл. 116 ЗЗД за целия период от закупуването на имота с НА № 8 от 28.11.2005 г. до предявяване на иска. Такива действия не е извършвал и праводателят на ищеца, придобил имота през 1998 г. Като основателно е определено оплакването на [фирма], че първоинстанционният съд не е зачел фактическата власт върху имота, упражнявана от праводателя на ответника – [фирма]. Последният от 1998 г. е извършвал лицензирана законоустановена дейност на площадката – събиране и съхраняване на отпадъци от метали. От тогава тя е владяна – оградена и обособена като самостоятелен имот с площ 4 508 кв.м. Прието е, че с оглед обстоятелството, че [фирма] изцяло е поело дейността на [фирма] и я упражнява върху същата площадка, то са налице предпоставките на чл. 82 ЗС да бъде присъединено владението на [фирма] към упражняваното от [фирма].
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по формулирани в изложението на касационните основания въпроси, сред които питането (уточнено от ВКС, съобразно правомощията му, произтичащи от разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) „Налице ли е основание за приложението на чл. 82 ЗС в хипотеза, когато не е установено общо правоприемство или частно правоприемство, при което владението да е предадено от предходния владелец на правно основание, принципно годно да прехвърли върху новия владелец собствеността върху имота ?” има обуславящо значение за изхода на спора, видно от обективираната в мотивите на въззивното решение правораздавателна воля. По отношение на този въпрос е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (ред. до ДВ, бр. 86/2017 г.), тъй като е произнесен от въззивния съд в противоречие с разрешението, прието в Решение № 178 от 09.07.2014 г. по гр.д.№ 7749/2013 г. на ВКС, І г.о., поради което се налага извода, че той съставлява основание за допускане на касационното обжалване. Такова основание не представляват останалите поставени от касатора въпроси, тъй като една част от тях обобщават оплакванията за допуснати процесуални нарушения при обсъждане на събраните доказателства (които подлежат на обсъждане с решение по съществото на спора, но не и във фазата по селектиране на жалбите), а друга част не притежават белезите на правен въпрос (тъй като се отнасят до приети за установени по делото факти, а не търсят принципно разрешение на правен проблем).
При допускане на касационното обжалване касаторът дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 853 лева.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 209 от 25.11.2016 г. по в.гр.д.№ 334/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………………………………2018 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора [фирма], чрез процесуалния му представител адвокат Т. Х. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 853 (осемстотин петдесет и три) лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА касатора, че при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: