О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 06.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.11.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №6857/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1268/25.04.2013г.,подадена от К. Ф. Я.,М. В. В.,Б. К. А. и Ч. П. Ч.,чрез пълномощника им адвокат П. П. против решение №932/11.03.2013г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№974/2012г. по описа на същия съд,с което е обезсилено решение №5298/28.06.2012г.,постановено по гр.д.№4039/2010г. по описа на Районен съд [населено място] по исковете с правно основание чл.124,ал.1 и чл.537,ал.2,предявени от И. Л. И.,Д. Л. И. и Р. Л. И. срещу И. П. Ч.,Ч. П. Ч.,К. Ф. Я.,Б. К. А.,М. В. В. и М. Ф. Я..
Ответниците по касационната жалба И. Л. И.,Д. Л. И. и Р. Л. И.,в писмения си отговор,считат че не са налице основанията за допускане на касацинонно обжалване на въззивното решение и молят същото да не се допуска.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че видно от приложеното гр.д.№1624/2008г. по описа на Районен съд [населено място],между страните по делото по отношение на описания недвижим имот-предмет на настоящата искова претенция,е бил налице спор с правно основание член 108 от ЗС и член 59 от ЗЗД,между същите страни в разменено качество.Съдът е посочил,че ревандикационното производство по гр.д.№1624/2008г. по описа на Благоевградски районен съд е било инициирано от И. П. Ч.,Ч. П. Ч.,К. Ф. Я.,Б. К. А.,М. В. В. и М. Ф. Я.-ответници в настоящото производство,против И. Л. И.,Д. Л. И. и Р. Л. И.- ищци в настоящото производство,като активната си легитимация по предявената ревандикационна претенция са основали на нотариален акт №40/2000г. и нотариален акт №70/2008г.,които актове се оспорват в настоящото производство по реда на член 537,ал.2 ГПК от сегашните ищци И. Л. И.,Д. Л. И. и Р. Л. И.,като производството по гр.д.№1624/2008г. по описа на Благоевградски райоинен съд е било прекратено с влязло в законна сила определение №4990/01.09.2009г. по делото,поради направен отказ в хода на производството по делото от ищците по предявените искове с правно основание член 108 от ЗС и член 59 ЗЗД.В тази връзка,съдът е стигнал до извода,че и в двете производства,първото приключило с отказ от спорното право,спорът между страните е за един и същ имот,като в предишното производство по заявената ревандикационна претенция ответниците, ищци в настоящото производство/тогава ответници/, е следвало да направят всички свои правоизключващи,правоунищожващи и правопогасяващи възражениs в това производство,като направения от ищците по ревандикационната претенция отказ има за последица признаване на неоснователността на заявената такава,поради което за ответниците по гр.д.№1624/2008г. по описа на Благоевградски районен съд,понастоящем ищци липсва правен интерес от водене на друго производство за собствените им права върху същата вещ.Съдът е приел,че вследствие установителното действие и безспорността на постановеното определение за прекратяване на производството на основание член 233 ГПК по предявения иск по член 108 от ЗС,към който отказ се прикрепя и силата не пресъдено нещо,се погасява правото на иск,предявим между същите страни и за същата вещ,като страните са длъжни да имат такова поведение,каквото предписва силата на пресъдено нещо,прикрепена към отказа от ревандикационния иск,досежно недвижимия имот ,предмет на спора,като няма нововъзникнали факти настъпили след прекратяването на производството по ревандикационния иск.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице предпоставките на член 280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,като съдът се е произнесъл по правен въпрос,а именно/цитирам/:
„Дали отказа от иск може да се приравни като последици на съдебно решение,с което по същество искът е отхвърлен,като неоснователен и дали и до колко при заявен отказ от иск се формира сила на пресъдено нещо между страните относно спорното правоотношение.”
Касаторите твърдят,че с въззивното решение е разрешен горепосочения правен въпрос в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС/решение по член 290 ГПК/,като посочва и прилага същата,а именно-Решение №240/5.11.2012г. по гр.д.№344/2012г. по описа на ВКС,ІІго,което обаче е постановено в производство по реда на член 307 ал.2 ГПК,образувано по подадена молба за отмяна на влязло в законна сила решение.Тези съдебни актове на ВКС,постановени по този ред,не формират и са извън обсега на задължителната съдебна практика на ВКС,съгласно възприетото в т.2 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС.
На второ място касаторите посочват,че/цитирам/:
„Мотивите на Б.,послужили за постановяване на обжалваното решение,противоречат на Определение №24 от 26.02.1960г. по гр.д.№9666/1959г. на ВС.”,като се навеждат аргументи за допустимост на предявения иск,поради липса на идентинитет на делата,поради което считат че е налице хипотезата на член 280,ал.2 т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. К. съд намира,че в тази част,по това неведено основание на член 280,ал.1,т.2ГПК,липсва формулиран правен въпрос,който касаторите са длъжни да посочат точно и ясно в изложението си,и който не се изразява,както е посочено по-горе от самите касатори в противоречие на мотивите на цитираната съдебна практика на приетото по цитираното определение на ВС-виж т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
В края на изложението си касаторите,твърдят че са налице различни тълкувания на последиците от отказ от иска и посочват няколко въпроса,които според тях „имат голямо значение за правната доктрина и правоприлагането като цяло”,които искания изложени като въпроси,не могат да обосноват наличието на хипотезата на член 280,ал.1т.3 ГПК,не са релевантни на възприетото с т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №932/11.03.2013г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по гр.д.№974/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: