О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 07.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 5.11.2014 две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6045/2014 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№4675/11.07.2014г.,подадена от Н. Г. М.,чрез пълномощника й адвокат Д. А.,против решение №177/19.05.2014г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр. д.№201/2014г. по описа на същия съд,с което се обезсилва решение №48/17.01.2014г. по гр.д.№763/2012г. по описа на Добрички районен съд и връща делото за произнасяне по предявените искове от друг състав на първоинстанционния съд.
В касационната жалба се правят оплаквания,че постановеното решение е неправилно,поради нарушение на материалния закон,като се иска неговата отмяна.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,приложено с касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Въпросът,по който моля да се произнесе Върховният съд е следният:
Може ли да се приеме,че е налице несъответствие между формираната воля на Съда и нейното външно изразяване в диспозитива на съдебния акт,което следва да бъде отстранено чрез поправка на очевидна фактическа грешка по реда на член 247 от ГПК,когато ищецът в производството по допускане на делба на наследствени имоти в хода на образуваното производство пред първата инстанция почине.Съдът след като е бил сезиран за това обстоятелство по надлежния ред,е предприел адекватни действия в тази връзка,като е конституирал единствения наследник на починалия ищец на негово място и го е изписвал правилно като ищец във всички протоколи от съдебните заседания,призовките са изпращани до конституирания наследник на мястото на починалия ищец в хода на процеса.Съдът в съдебния си акт е отразил всички тези обстоятелства,включително е отразил и обстоятелството,че е отправено искане за допускане на делба именно от конституирания наследник на мястото на ищеца,починал в хода на производството,но в диспозитива вместо да допусне делба по отношение на същия,е допуснал делба по отношение на починалия в хода на производството ищец?
Тълкуването на закона по този казус би довело до правилното му решаване от съдилищата по еднородни случаи в бъдеще,към които следва да се прилага една и съща правна норма и би отстранило създаването на противоречива практика.
Считам,че от значение за развитието на правото създаването на правилна практика по поставения въпрос,поради което моля да допуснете касационно обжалване.”
Преди всичко,съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.Касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното решение,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението по член 284,ал.3 ГПК,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
В точка 4 от горепосоченото тълкувателно решение на ВКС,във връзка с наличие на хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,на която се позовава касаторът,е прието,че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са неясни,непълни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени,които формират едно обща правно основание за допускане на касационно обжалване.
Очевидно,с оглед цитираното почти изцяло изложение на касатотора по-горе,в същия липсва формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд с постановеното решение,който е от значение за изхода на делото и е обусловил правните изводи на съда.Напротив,самият касатор изисква от ВКС да се произнесе по поставен от него въпрос,в който всъщност се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК против постановеното въззивно решение,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по смисъла на член 280,ал.1 ГПК.
Липсата на формулиран правен въпрос,както е в настоящия случай,сама по себе си,е основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №177/19.05.2014г. на Добрички окръжен съд,постановено по в.гр.д.№ 201/2014г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: