1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
гр. София, 08.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 168 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт С. В. срещу решение № 936 от 06.10.2011г. по т. дело № 1919/2011г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение, с което е потвърдено решение № 1957 от 05.05.2011г. по гр. дело № 19139/2010г. на Районен съд Варна и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство. С първоинстанционното решение [фирма] е осъдено да освободи офис № 2 с площ 17 кв. м. и офис № 1 с площ 9 кв. м., находящи се на І етаж от Морска гара – В. и да предаде държането им на [фирма], както и да заплати на ищеца направените съдебни и деловодни разноски за първоинстанционното производство в размер 330 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата /противоречие с решение № 1258/11.11.2008г. по гр. дело № 4386/2007г. на ВКС, ГК, ІV г. о./ и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото: 1/ въпросът за представителството на дружеството с ограничена отговорност пред трети лица; 2/ въпросът за приложението на чл. 141, ал. 6 ТЗ.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, тъй като формулираният въпрос относно представителство на дружество с ограничена отговорност е неотносим, защото не е налице спор дали определени действия са извършени без представителна власт, а вторият въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото поради съображения, подробно изложени в писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните относно допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил наличието на правоотношение по договор за наем на процесния недвижим имот офис № 2, находящ се на І етаж от Морска гара – В., сключен на 28.05.2007г. между [фирма] като наемател и [фирма] като наемодател, за срок от 5 години, считано от 01.06.2007г. при месечна цена 325 лв., платима от 15-то до 20-то число на текущия месец, и на офис № 1, находящ се на І етаж от Морска гара – В., въз основа на анекс от 01.02.2008г. при наемна цена за двата офиса общо 512 лв. без ДДС. Решаващият съдебен състав е констатирал, че с анекс от 01.02.2009г., сключен между [фирма], [фирма] и [фирма] наемното правоотношение между [фирма] и [фирма] е прекратено и е възникнало наемно правоотношение между [фирма] и [фирма] при уговорен месечен наем в размер общо 750 лв. без ДДС.
След като е обсъдил събраните доказателства въззивният съд е приел, че изправна страна по договора е наемодателят, а наемателят е неизправна страна, тъй като не е заплащал наемна цена в сроковете по т. 8 от договора и консумативни разходи по т. 9, поради което е направил извод за наличие на предпоставките на т. 14.6 във връзка с т. 16 от договора за наем за прекратяване на наемното правоотношение едностранно от наемодателя по вина на наемателя. В обжалваното решение е прието, че с покана, изпратена на 08.10.2009г. до адреса, посочен в договора за наем, наематодателят е упражнил правото си по чл. 14.6 от договора, като поканата се счита редовно връчена, доколкото невъзможността същата да бъде получена се дължи на поведението на наемателя, който е имал задължение да уведоми наемодателя за всяка промяна в адреса за кореспонденция или да осигури лице, което да получава книжа, поради което едномесечният срок е започнал да тече на 29.10.2009г. и от 29.11.2009г. действието на договора се счита прекратено. В същото време въззивната инстанция е направила извод, че наемодателят е реализирал правомощието си да прекрати договора за наем с подаване на исковата молба, с едномесечно предизвестие, чийто срок е изтекъл в хода на исковото производство, поради което съгласно чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД наемателят е длъжен да върне наетата вещ.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Формулираните от касатора правни въпроси за представителството на дружеството с ограничена отговорност пред трети лица и за приложението на чл. 141, ал. 6 ТЗ са важни, но са ирелевантни за настоящия спор, тъй като не са обусловили правните изводи на въззивната инстанция. Както и да бъдат решени тези въпроси, отговорът не би променил изхода на спора, тъй като въззивната инстанция е приела, че договорът за наем е прекратен поради това, че наемателят е неизправна страна, поради което наемодателят е реализирал правомощието си да прекрати договора с подаване на исковата молба, с едномесечно предизвестие, чийто срок е изтекъл в хода на исковото производство.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 936 от 06.10.2011г. по т. дело № 1919/2011г. на Варненски окръжен съд, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.