О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 06.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1304/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
С. Т. С. от гр. Д. е подал касационна жалба срещу решението на Окръжен съд – Хасково по гр. д. № 67/2009 год., приложил изложение на основанията за допускане на касация, решения и определение на състави на ВС и ВКС.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, М. „З” Е. /в ликвидация/, гр. Д., счита за необосновано искането за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Хасковският окръжен съд, с въззивно решение от 27. 4. 2009 г. по гр. д. № 67/2009 г., е обезсилил влязлото в сила решение на Районен съд – Димитровград по гр. д. № 533/2005 г., с което е обявен за окончателен, предварителният договор от 22. 8. 1996 г., на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, с който М. „З” Е. /в ликвидация/ е продала на С. С. апартамент в гр. Д., конкретно описан, и е осъден С. С. да заплати на дружеството, в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, сумата 3842 лв., неизплатена цена на закупения от него недвжим имот. Окръжният съд е констатирал, че решението е влязло в сила на 23. 5. 2008 год., когато е постановено окончателното касационно решение по делото, и в двуседмичния срок по чл. 362, ал. 1 ГПК, изтекъл на 6. 6. 2008 г., С. като ищец в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, не е внесъл дължимата сума, а е сторил това на 4. 7. 2008 год. чрез банков превод. Съдът е изложил съображения, че изпълнението на паричното задължение от длъжника С. извън законния и определен от съда срок, не се дължи на причина, която не може да му бъде вменена за вина, а е резултат на допусната от него небережност при изпълнение на задължението му да следи за постановяване на решението на касационната инстанция.
Искането на жалбоподателя С. за допускане на касация е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд е по материалноправен въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона. Във връзка с основанието по т. 2 ГПК, жалбоподателят се позовава на приложеното решение № 2776/4. 11. 1974 г. на състав на ВС, с който е прието, че двуседмичният срок за изплащане на покупната цена при обявяване на предварителен договор за окончателен, започва да тече от узнаване на решението за уважаване на иска. Има се предвид, че когато позитивното първоинстанционно решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, влиза в сила от момента на потвърждаването му от по-горната инстанция, чието решение не се съобщава на страните, релевантен за течението на двуседмичният срок е моментът на узнаване на решението от страната-длъжник.
Касационният съд счита, че не са налице формалните предпоставки за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Не е посочено решение на друг съд, с което да е прието обратното разрешение, че началният момент на срока е безусловен и това е винаги датата на влизане в сила на решението, независимо дали страните се уведомяват за това обстоятелство и дали обективно са могли да узнаят в кой момент е постановено окончателното решение.
Необосновано е искането и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй-като по настоящото дело, въззивният съд е постановил решението си по спора, като е преценявал несвоевременното изпълнение на задължението от С. съгласно общите правила по чл. 81 и чл. 87 ЗЗД. Жалбоподателят се позовава на приложените решения на състави на ВС – решение № 2341/1968 г., І г. о. и решение № 196/1990 г., петчленен състав, с които е прието, че неизпълнението на парично задължение в определен срок, следва да се преценява съобразно общите правила за неизпълнение по ЗЗД. По този начин е процедирал решаващият съд по настоящото дело и е изложил съображения за липса на извинителни причини за забавата на длъжника. Касационното производство по делото за обявяване на предварителния договор за окончателен се е развило по реда на ГПК – отменен и съгласно чл. 190 от същия кодекс, съдът обявява решението с мотивите си най-късно в 30-дневен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, или в случая това е заседанието на касационния съд на 24 април 2008 год.. След 25 май 2008 год. С. е бил длъжен да прояви максимална грижа и заинтересованост за узнаване на касационното решение, за което се предполага, че вече е постановено или ще бъде постановено в близко време. Вместо това, той е подал молба за препис от решението едва на 30. 6. 2008 год., което не може да се счита като проява на дължимата активност. Вярно е, че срокът по чл. 362 ал. 1 ГПК е предвиден в полза на длъжника на паричното задължение, който да има технологично време да осигури сумата, която следва да заплати, но тази отстъпка, не касае момента, от който започва да тече срокът за изпълнение и не може да бъде основание за злоупотреба с право, като се отлага по субективни причини момента на узнаване на датата на влизане на решението в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 27. 4. 2009 г. по гр. д. № 67/2009 год. на Хасковския окръжен съд по жалбата на С. Т. С. от гр. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: