О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 04.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1489/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Н. И. чрез неговия пълномощник адв. С. М. против решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 18.02.2008 г. по гр.д. № 653/07 г. В жалбата са изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата по делото, нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по разрешените от въззивния съд материалноправни въпроси относно предмета на установителния иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и възможността да се придобие по давност преди 1990 г. имот, внесен в ТКЗС. За да обоснове противоречие с практиката на ВКС, касаторът се позовава на решение № 236 от 17.04.2009 г. по гр.д. № 5110/07 г. на ІV г.о. на ВКС и решение 0 250 от 26.04.2004 г. по гр.д. № 725/03 г. на І г.о. на ВКС. Поставя се и въпросът кои са фактите, подлежащи на установяване по иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и се твърди, че по този въпрос въззивното решение противоречи на приетото в решение № 235 от 08.02.1995 г. по гр.д. № 2541/94 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
В писмен отговор ответниците по касация М. С. К. и М. Т. С. изразяват становище, че касационната жалба е недопустима поради липса на предпоставките на чл. 280 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение на Кюстендилския окръжен съд е оставено в сила решението на Кюстендилския районен съд, постановено на 20.06.2007 г. по гр.д. № 308/06 г., с което е отхвърлен предявеният от В. Н. И. против М. С. К. и М. Т. С. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване по отношение на ответниците, че към момента на образуване на ТКЗС през 1956 г. в [населено място], общ. Невестино, наследодателят на ищеца Н. И. К. е бил собственик на недвижим имот – земеделска земя, с площ 400 кв.м., находяща се в землището на [населено място], м.” Заграната” при съседи: път, наследници на С. захариев, наследници на С. Г. К.. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че въз основа на събраните по делото доказателства не може да се извърши безспорна идентификация на земеделския имот- нива от 0.400 дка в землището на [населено място], м. ”Заграната”, по отношение на който с решение № 05166 от 09.11.2004 г. на Общинска служба по земеделие и гори – [населено място], е признато правото на възстановяване в съществуващи /възстановими/ реални граници на наследниците на Н. К.. Изводът е обоснован с това, че свидетелите сочат като граница на притежавания от Н. К. преди образуването на ТКЗС земеделски имот само един топографски елемент- черен път, докато в скицата на имота, изготвена от вещото лице въз основа на посочените от ищците граници, пътят преминава през имота. Освен това единият от свидетелите, чийто наследодател е посочен като съсед на процесния имот, е заявил, че в заграденото и владяно от ответниците място е включен имот на неговия наследодател и на друго лице, но не и такъв на наследодателя на ищеца.
Поставеният в изложението правен въпрос, свързан с предмета на установителния иск по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е обуславящ изхода на делото, но не се установява същият да е разрешен в противоречие с тълкувателната или казуалната практика на ВКС. В т.ІІ от Тълкувателно решение № 1/ 1997 г. на ОСГК на ВС е прието, че предмет на установителните искове по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделските земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или другите селскостопански организации. Това е предметът, по който се е произнесъл и въззивния съд. Когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС. Тези индивидуализиращи белези са част от предмета на доказване в спорното исково производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ не разкрива особености, които да налагат различно от възприетото в съдебната практика тълкуване на разпоредбата на чл. 127, ал.1 ГПК / отм./, според което в тежест на ищеца е да докаже изложените в исковата молба твърдения. В случая съдът не се е отклонил от тази практика и не е разместил доказателствената тежест между страните. Наведените от касатора оплаквания във връзка с изводите на съда недоказване по несъмнен начин на границите на спорния имот и идентичността му с този, владян от ответниците, са относими към отменителните основания по чл. 281 ГПК и съгласно разясненията в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не могат да обосноват приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и по втория въпрос, свързан с възможността да се придобие по давност преди 1990 г. недвижим имот, внесен в ТКЗС. Този въпрос не е обуславящ изхода на настоящия спор, тъй като предявеният иск е отхвърлен не защото ответниците са придобили правото на собственост върху имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност след внасянето му в ТКЗС, а защото ищецът не е доказал по несъмнен начин, че спорният имот е принадлежал на неговия наследодател към релевантния минал момент.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 18.02.2008 г. по гр.д. № 653/07 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: