О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 13.01.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на девети януари през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3850 от 2008 година,образувано по описа на І ГО, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. г. по електротехника “А”-гр. Девин срещу въззивното решение на Смолянския окръжен съд,постановено на 22.05.2008г. по гр.д. №262/2008г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените материалноправни въпроси по приложението на разпоредбите на чл.68,ал.3 КТ и §1,т.8 ДР на КТ,по които се е произнесъл въззивният съд,са решавани противоречиво от съдилищата и в противоречие с константната практика на ВКС. С приложението по чл.284, ал.3,т.1 ГПК са представени решение на СГС,ІІ ГО по гр.д. №43/2003г., решение №933/25.05.2005г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д. №469/2003г.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата Е. В. В. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване,тъй като сочените от касатора съществени материалноправни въпроси не са решавани противоречиво от съдилищата и обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за разглеждането й по същество по реда на чл.290 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Същественият материалноправен въпрос,по който съдът,с оглед изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се е произнесъл в постановеното на 01.07.2008г. по гр.д. №421/2008г. въззивно решение, касае приложението на разпоредбите на чл.68,ал.3 КТ и §1,т.8 ДР на КТ. Поставя се въпросът представляват ли намаляването на обема на работа и несигурността относно щатните бройки,които в бъдеще ще бъдат утвърдени за една длъжност изключение по смисъла на §1,т.8 ДР на КТ,даващо право на работодателя да сключи трудов договор за определен срок по реда на чл.68,ал.3 КТ както и необходимо ли е обстоятелствата,обуславящи срочността на трудовото правоотношение и наличието на изключения по смисъла на §1,т.8 ДР на КТ да бъдат конкретно посочени в трудовия договор. Посочените в изложението решения обаче не сочат на наличие на противоречива практика на съдилищата по този въпрос. Както в посочените в изложението решение №933/25.05.2005г. на ВКС,ІІІ ГО по гр.д. №469/2003г. и решение на СГС,ІІ ГО,постановено на 13.06.2003г. по гр.д. №43/2003г.,така и в константната практика на ВКС се приема,че по изключение срочен трудов договор за срок най-малко една година може да се сключи за работи и дейности,които нямат временен,сезонен или краткотраен характер по реда на чл.68,ал.3 КТ само при наличието на обстоятелства,посочени в разпоредбата на §1,т.8 ДР на КТ,които следва да бъдат доказани от работодателя. Тези обстоятелства обаче следва да са налице към момента на сключването на трудовия договор и да бъдат посочени в него,т.е. не може да бъде сключен срочен трудов договор с оглед на бъдещи несигурни събития,които ако настъпят ще представляват самостоятелни основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Обстоятелствата,обуславящи наличието на изключение по смисъла на §1, т.8 ДР на КТ трябва да съществуват и да бъдат посочени в трудовия договор като непосочването им обуславя приложимостта на разпоредбата на чл.68,ал.4 КТ,в който смисъл е и решение №136/02.02.2006г. по гр.д. №1911/2003г. на ВКС,ІІІ ГО. По идентичен начин тези съществени материалноправни въпроси са разрешени и в обжалваното решение,в което е прието,че намаляването обема на работата не представлява изключение по смисъла на §1,т.8 ДР на КТ,а самостоятелно основание за прекратяване на трудовото правоотношение по смисъла на чл.328,ал.1,т.3 КТ,каквото е и евентуалното бъдещо намаляване на щатните бройки за съответната длъжност.
Правните изводи на въззивния съд в обжалваното решение досежно посочените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК въпроси съответствуват на константната практика на ВКС,поради което настоящият състав приема, че посоченото от касатора основание за допускане на постановеното от Смолянския окръжен съд въззивно решение до касационно обжалване не е налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.290 и сл. ГПК въззивното решение,постановено на 22.05.2008г. по гр.д. №262/2008г. по описа на Смолянския окръжен съд по подадената от П. г. по електротехника “А”-гр. Девин касационна жалба вх. № 2870/26.06.2008г.
ОСЪЖДА П. г. по електротехника “А”-гр. Девин да заплати на Е. В. В. сумата 200.00лв. /двеста лева/,представляваща направените по делото разноски.
Председател:
Членове: