О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№6
София, 10.01. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 4121 по описа за 2008 г. взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Р. А. Р. М. , действащ чрез адв. М против решение № 125/12.05.2008 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 119/2008 г.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като Н. А. П. е изразила становище за неоснователност на касационната жалба.
Пейчо А. М. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
След провеждане на процедура по чл. 285 ГПК и дадени подробни указания за съдържание на изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК е представено такова, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените снования за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
С решението, против което е подадена касационната жалба е отхвърлен иска на Р. А. Р. М. против Н. А. П. и П. А. М. за установяване в отношенията им, че подробно описани земеделски имоти към датата на кооперирането им, са били собственост на наследниците на А. К. М.
Съображенията на съда са, че събраните доказателства не установяват по безспорен начин правото на собственост на общия наследодател върху имотите, както и, че част от тях правят вероятно твърдението на ответниците, че земите са били собственост на А. А. М.
Върховният касационен съд намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК и след изпълнение на процедурата по чл. 285 ГПК, остава непрецизно, въпреки изричните указания на администриращия съд за необходимото му съдържание.
Законодателят с правилата по чл. 280 ГПК поставя изискване порокът на въззивния съдебен акт /нищожност, недопустимост, неправилност/ да се дължи на дадено в него разрешение по един или повече материално-правни или процесуалноправни въпроси. Това ги прави от съществено значение за резултата по конкретното дело, както и за правоприлагането с оглед принципния им характер.
Настоящият състав, при съпоставка с наведените оплаквания по чл. 281 ГПК в касационната жалба и изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема, че жалбоподателят се основава на процесуално–правният въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото и той е от значение за точното прилагане на закона /хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК/.
Не е изяснено нито в касационната жалба, нито в изложението за допустимост, кои са доказателствата, игнорирани от въззивния съд, поради което и няма възможност да се прецени, доколко поставеният процесуално-правен въпрос е съществен за резултата по спора.
По-скоро от изложените съображения за неправилност на въззивното решение, следва, че касаторът е несъгласен с фактическите и правни изводи на съда, изведени при приложените последици от разпределението на доказателствената тежест.
В тази връзка е без значение за така предявения иск дали прекият наследодател на ответниците А може да се приеме за изключителен собственик на земите, защото искът е положителен установителен и доказването на ответниците не е нужно да бъде пълно. То не е главно.
В случая, въззивната инстанция не е признала А. А. за собственик на земите, а е приела, че има вероятност това да е така, както и, че в същото време общият наследодател не се легитимира като такъв, защото липсват категорични доказателства, т.е. доказването на ищеца не е пълно.
В заключение, жалбата не следва да се допуска до разглеждане.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба, подадена от Р. А. Р. М. , действащ чрез адв. М против решение № 125/12.05.2008 г. на Старозагорския окръжен съд, постановено по въззивно гр.д. № 119/2008 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: