О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 6
София, 07.01.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 22.12. две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 541 /2008 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280,ал.1,т.т.1 и 3 ГПК по повод подадена касационна жалба от ”Б”О. , гр. С. против решение №175 от 08.06.2008 год. по гр.д. №161/2008 год. на Пловдивския апелативен, с което е обезсилено решение №135 от 09.01.2008 год. по гр.д. №175/2006 год. на Смолянския окръжен съд и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Смолянският окръжен съд е квалифицирал предявените от касатора “Б” О. гр. С. против “Е” А. искове като такива с правно основание чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1, ГПК,отм. за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство- вписаната с решение №1221/13.12.2006 год. по ф.д. №408/2001 год. на Смолянския окръжен съд смяна на членовете на СД на “Е” А. гр. С. и избор на нов изпълнителен директор, поради нищожност на решението на общото събрание на акционерите от 02.12.2006 год., както и нищожност на решението на съвета на директорите от 03.12.2006 год. на ответното търговско дружество “Е” А. гр. С.. Д. искове, единият от които квалифициран като такъв с правно основание чл.71 ТЗ за защита на нарушени членствени права на касатора-ищец “Б” О. , гр. С. при провеждане на заседание на СД на “Е” А. гр. С., и другият, като такъв с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решението на общото събрание на акционерите в ответното дружество “Е” А. гр. С. от 02.12.2006 год., са оставени без разглеждане, като недопустими. За да обезсили първоинстанционното решение, Пловдивският апелативен съд е приел, че Смолянският окръжен съд се е произнесъл по незаявен в исковата молба петитум, а не се е произнесъл по първоначално предявените искове от касатора “Б”О. ,гр. Смолян против “Е” А. гр. С. при участие на трето лице помагач И. С. Л. , включително и по приетия от съда за основен иск- този за прогласяване нищожността на джирото на временните удостоверения за 32 000 бр. поименни акции от капитала на “Е” А. в полза на третото лице помагач И. Л.
Касаторът “Б” О. гр. С. твърди, че обжалваното решение е недопустимо, защото въззивният съд не се е запознал с направената конкретизация на исковете, въвел е ново, неподържано от жалбоподателя основание за порочност на първоинстанционното решениe. Навежда и допълнителен довод за частична недопустимост на въззивното решение, защото решението на Смолянския окръжен съд по евентуално предявените искове с правно основание чл.71 и 74 ТЗ, като необжалвано, в тази си част е влязло в сила.
Ответникът по касационната жалба “Е” А. гр. С. я оспорва като неоснователна, тъй като правилно въззивният съд е определил правната квалификация на предявените от “Б” О. гр. С. искове.
Касаторът “Б” О. гр. С. подържа основанията за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 и 3, ГПК. Твърди, че поради неправилно възприемане на фактите, от които произтича спорното право, Пловдивският апелативен съд погрешно е определил основанието и петитума на предявените искове и оттам неправилно е приел, че Смолянският окръжен съд ги е разгледал на непредявено основание. Жалбоподателят сочи, че с постановеното от въззивния съд обезсилване на първоинстанционното решение, фактически се прегражда пътят за разрешаване по същество на спора по главния иск, предявен по реда на чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1 ГПК, поради което Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос при наличие на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Навежда довода, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС- ТР-1-2002 ОСГК, както и че разглеждането на исковете, съобразно соченото в исковата молба основанието и петитум, ще е от значение за точното прилагане на закона.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу въззивно решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1, т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Произнасянето от въззивния съд по допустимостта на първоинстанционното решение съобразно предявените искове чрез въведените в исковата молба основание и петитум, е съществен процесуалноправен въпрос, защото е от значение за определяне предмета на спора. Решението на съда по твърдяното право или правоотношение, произтичащи от сочения от ищеца фактически състав, представлява именно произнасяне по съществения правен въпрос.
Наличието на основното, базисно основание за допускане на касационно обжалване, обаче, не е достатъчно. Решаването на съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, какъвто е процесният, следва да е извършено при наличие на изчерпателно изброените от законодателя в тт.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК допълнителни основания за касационно обжалване. Решеният от Пловдивския апелативен съд съществен процесуалноправен въпрос за недопустимост на първоинстанционното решение, поради разглеждане от Смолянския окръжен съд на предявените от касатора “Б” ОО. гр. С. искове с правно основание чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1 ГПК, отм., на непредявено основание, не е решен в противоречие с ТР 1-2002-ОСГК. С това тълкувателно решение се дефинират пороците на вписването, които могат да се релевират с иска по чл.431, ал.2 във вр. с чл.97, ал.1, ГПК, отм. и обуславят правната му квалификация. Правната квалификация на предявените искове се определя от фактите и обстоятелствата, сочени от ищеца в обстоятелствената част на исковата му молба, поради което дадената от решаващия съд правна квалификация на спорното право, е въпрос на негова конкретна преценка и не е относима към решаването на съществения процесуалноправен въпрос за приетата недопустимост на решението на Смолянския окръжен съд. Наличието на сочените в тълкувателното решение пороци на вписването са относими към основателността на предявените искове за установяване нищожност, недопустимост на вписаното обстоятелство или вписване на несъществуващо обстоятелство, която не може да се обсъжда във фазата по допускане на касационното обжалване.
Неправилно се подържа и основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За наличието му не е достатъчно решаването на съществения процесуалноправен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, но трябва да е налице и водещата комулативна предпоставка- решаването му да е от значение и за развитие на правото. В случая нито се прави такъв довод, нито може да се изведе от фактите и обстоятелствата, съдържащи се в приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3 т.1 ГПК.
Налице, обаче, е подържаното основание за допускане касационно обжалване по смисъла на т.1 на ал.1 на чл.280 ГПК на обжалваното въззивно решение само в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и в необжалваната му част/ В частта, с която Смолянският окръжен съд е оставил без разглеждане, като процесуално недопустими предявените от “Б”О. исковете с правно основание по чл.71 и чл.74 ТЗ и е прекратил производството по тях/. В тази си част същественият процесуалноправен въпрос за недопустимостта на първоинстанционното решение, поради несъответствието му с действително предявените искове, е решен от Пловдивският апелативен съд в противоречие с трайната практика на ВКС- а именно, че съдът може да се произнася само при наличието на право на иск, р.п. на право на жалба. Липсата на въззивна жалба против първоинстанционното решение в тази му част, е довела до произнасяне на въззивния съд по съществения процесуалноправен въпрос в противоречие с практика на ВКС, поради което ще следва да се допусне касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд в тази му част.
Поради внасяне на дължимите държавни такси за произнасяне по допускане на касационно обжалване и за разглеждане на касационната жалба с един превод от 14.VІІ.2008 год., не следва да се указва на касатора да внася допълнително такава за разглеждане на касационната жалба по същество.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №175 от 08.06.2008 год. по гр.д. №161/2008 год. на Пловдивския апелативен, в частта, с която е обезсилено решение №135 от 09.01.2008 год. по гр.д. №175/2006 год. на Смолянския окръжен съд , в частта, с която са оставени без разглеждане предявените от ”Б” О. гр. С. против “Е” А. гр. С. при участие на трето лице помагач И. С. Л. иск с правно основание чл.71 ТЗ за защита на нарушени членствени права на касатора-ищец “Б” О. , гр. С. при провеждане на заседание на СД на “Е” А. гр. С. и иск с правно основание чл.74 ТЗ за отмяна решението на общото събрание на акционерите в ответното дружество “Е” А. гр. С. от 02.12.2006 год.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на същото решение в останалата му част.
Делото да се докладва на П. на Първо Търговско отделение за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: