5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
гр. София, 01.02. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров ч.т.д. № 3281 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по подадена от [фирма] частна касационна жалба срещу определение № 1477, постановено на 02. 06. 2015 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по ч.т.д. № 2040 по описа на съда за 2015 г., с което е потвърдено първоинстанционно определение на Софийски градски съд по т.д. № 2466 по описа на съда за 2014 г., с което на свой ред е върната исковата молба на жалбоподателя и е прекратено производството по делото, като недопустимо, поради непререшаемост на спора – чл. 299 от ГПК.
В частната касационна жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение, иска се отмяната му и връщането на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по същото, като се твърди, че неправилно СГС е приел, че искът е недопустим, тъй като по него имало влязло в сила решение. Според касатора искът му не е недопустим, доколкото искът, по който е постановено влязлото в сила решение между страните е разгледан по реда на бързото производство, уредено в Глава 25 от ГПК, а предявеният в настоящото производство е такъв, подлежащ на разглеждане по реда на Глава 32 от ГПК, уреждаща производството по търговски спорове, поради което и е налице е колизия (конкуренция) между две специални производства, по разрешаването на която колизия съдът дължи произнасяне, като определи характеристиката на кое от двете производства дава по-голяма степен на специфика. По същество се твърди, че в постановеното по делото решение на СГС по предходното дело между същите страни, съдът произволно и необосновано е приел за установено, че между тях не съществува договорно правоотношение по процесния договор за наем и тъй като в предходното производство не е изследван въпросът основателно или не е прекратено наемното договорно правоотношение между страните, то и предявеният в настоящото производство иск с такъв предмет, се явявал допустим и основателен.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се формулират въпросите:
Може ли на основание бързото производство по чл. 310, т. 2 от ГПК да бъде опразнено помещение по „прекратен“ договор за наем, представляващ търговска сделка и една от страните по нея е в производство по несъстоятелност?
Представлява ли преразглеждане на спор, разрешен с влязло в сила решение, разглеждането на установителен иск по отношение основанията за прекратяване на договора за наем, по повод изпълнение или неизпълнението му?
По отношение на двата въпроса общо и бланково, без допълнителна обосновка се твърди наличието на допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като по въпросите нямало никаква съдебна практика.
Противната страна оспорва жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба, като подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване, при условията на чл. 280, ал. 1 по препращане от чл. 274, ал. 3 от ГПК съдебен акт, е процесуално допустима, но в случая не са налице кумулативно законоустановените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради следното:
За да постанови обжалваното си определение, САС е приел в решаващите си мотиви, че предявеният иск, производството по който е прекратено, който е приет от съда за положителен установителен такъв с предмет да бъде установено, че между страните съществува договорно правоотношение, основано на договор за наем между тях от 17. 11. 2010 г., е с еднакъв предмет на търсената защита с предявеният от противната на частния жалбоподател в настоящото производство страна, като инцидентен установителен иск в приключилото производство по чл. 310, т. 2 от ГПК, отрицателен установителен иск, по който е постановено влязло в сила решение, установяващо със сила на пресъдено нещо, че между същите страни не съществува договорно правоотношение въз основа на същия договор за наем от 17. 11. 2010 г.
При така изложеното първият, поставен от касатора въпрос с оглед действителните, обусловили изхода на делото във въззивната инстанция (срв. т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г.) правни изводи на съда в обжалваното му определение, е изцяло ирелевантен за този изход, доколкото съдът въобще нито го е обсъждал, нито му е давал отговор, нито пък в някаква степен отговорът му е обуславящ за изхода на делото, поради което и същият въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.
Вторият въпрос е на първо място непрецизно формулиран, поради което и, сам по себе си – неясен. В случай, че същият би бил конкретизиран и доразвит от съда, при условията на т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. (в края), с оглед на конкретната фактическа обстановка по делото, същият въпрос на свой би се оказал пък фактически, а не правен, както това императивно изисква чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поради изложеното и вторият, поставен от касатора въпрос не съставлява годно общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 1 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение и на двата въпроса не е налице и претендираният от касатора допълнителен селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така както същият е разяснен с т. 4 от ТРОСГТКВКС № 1/2010 г. Наличието му изисква установяване по делото на хипотеза, при която разглеждането на поставен правен въпрос би допринесло за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, или пък непълнота, неяснота или противоречивост на приложим по делото закон – за да се създаде съдебна практика по прилагането му или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Нито една от посочените хипотези не се установява да е налице в конкретния процесен случай. Касаторът не сочи конкретна съдебна практика, по отношение на която да обосновава необходимост от промяната или осъвременяването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито пък обосновава необходимост от създаване или осъвременяване, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени, на съществуваща съдебна практика по приложима в конкретния случай непълна, неясна или противоречива правна норма. Както общото и бланково позоваване на наличието на условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, така и липсата на съдебна практика по определен въпрос не съставляват сами по себе си достатъчно основание за подбор на касационната жалба, а оплакванията на касатора за необсъждане от страна на съда на твърдения, възражения и доказателства в приключилото производство между страните, като такива, относими към правилността на влязлото в сила съдебно решение, са извън предмета на настоящото производство за установяване наличието или липсата само на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
С оглед изложеното и доколкото по делото не се установява да са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, то и такова обжалване не следва да бъде допускано.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 1477, постановено на 02. 06. 2015 г. от Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Шести състав по ч.т.д. № 2040 по описа на съда за 2015 г.,
Определението е окончателно.
Председател: Членове: