О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 01 февруари 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети и пети януари, две хиляди и седемнадесета година в състав: в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ
изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ
ч. гр. дело № 5393/2016 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. Ц. П., [населено място], приподписана от адвокат З. И., срещу определение № 774 от 13.10.2016 г. по ч. гр. дело № 288/2016 г. на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 603 от 10.09.2016 г. по гр. дело № 613/2016 г. на Севлиевския районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по гр. дело № 613/2016 г. на Севлиевски районен съд поради недопустимост на предявените от жалбоподателя срещу Я. Д. Д., М. А. Д., Р. П. Р. и И. С. Р., всички от [населено място], искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД и по реда на чл. 124, ал.1 ГПК, като исковата молба е върната на основание чл. 130 ГПК.
Въззивният съд е приел, че с влязло в сила решение №1/15.02.2008 г. по гр.д.№2632/2006 г. на РС – Трявна са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищеца против ответниците по настоящото дело искове с правно основание чл.26 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт №102/ том І, дело №182/21.06.1990 г. по описа на РС – Трявна и чл.108 ЗС за предаване владението върху дворно място от около 1000 кв.м. в кв. С., [населено място]. В това решение е посочено, че не е конкретизирано при коя от хипотезите на чл.26 ЗЗД е предявен искът, но продажбата на чужда вещ не е нищожна, поради което такъв договор е действителен. От предявената по настоящото дело искова молба се установява, че макар ищецът да посочва, че основава претенцията си за прогласяване за нищожен на процесния договор поради противоречие със закона, в обстоятелствената част изрично заявява, че противоречието със закона и по-конкретно с разпоредбите на чл.8, ал.2 ЗЗД е налице, поради обстоятелството, че с атакувания договор е продаден неговия имот, т.е. отново заявява, че договорът е нищожен поради продажба на чужд имот. По този иск вече е налице е влязло в сила решение №1/15.02.2008г. по гр.д.№2632/2006г. на РС – Трявна. Освен това след влизане в сила на това решение жалбоподателят е предявил още два пъти същия иск, като двете производства са прекратени с влезли в сила решения. Предвид изложеното съдът приема, че спорът вече е разрешен със сила на пресъдено нещо, поради което този иск е недопустим.
Предявеният отрицателен установитилен иск за собственост за признаване за установено, че ответниците не са собственици на 1000 кв.м. от имота на ищеца е недопустим поради липса на правен интерес. Със същото влязло в сила решение на РС – Трявна е отхвърлен искът на ищеца срещу ответниците с правно основание чл.108 ЗС като е прието, че ищецът е собственик на съседен имот, различен от този, който е бил продаден през 1990 г. След като със сила на пресъдено нещо е установено, че ищецът не е собственик на имота, то той няма правен интерес да установява, че ответниците не са собственици.
Жалбоподоталят счита обжалваното определение за неправилно като постановено при нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поставени са следните процесуалноправни въпроси, за които се сочи наличие на основанията за касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК:
1/ Има ли правен интерес от иск за обявяване нищожност на договор, след като ищецът не е страна по него. Твърди се противоречие с решение №11 от 09.02.2009 г. по т.д.№634/2008 г. на ВКС;
2/ Силата на пресъдено нещо, с която е отхвърлен предявен иск по чл. 26 ЗЗД, пречи ли да се предяви нов такъв на ново правно основание по същия текст. Твърди се противоречие по въпроса с решение №52-68 на ОСГК и решение №15-72 на ОСГК;
3/ Това, че иск по чл. 108 ЗС е отхвърлен поради недоказване на владеене /упражняване на фактическа власт/ на имота от страна на ответник, дава ли право на собственика да води установителен иск за собственост, след като съдът не е взел ясно становище на кого принадлежи правото на собственост при иска по чл. 108 ЗС. По този въпрос се твърди противоречие с решение №999 от 24.06.2004 г. по гр. дело № 491/2003 г. на ВКС, ІV г.о. и ТР №8/2012 г. от 27.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба Я. Д. Д., [населено място], чрез адвокат М. Р., е представил отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като излага доводи за неоснователност и недопустимост на частната жалба.
Останалите ответници – М. А. Д., Р. П. Р. и И. С. Р., всички от [населено място], не са представили становища по частната касационна жалба.
По подадената частна касационна жалба, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното:
Частната жалба е депозирана в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по правен въпрос, който решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и е решаван противоречиво от съдилищата.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси са неотносими. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.26 ЗЗД е недопустим, защото спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да се пререшава. Отрицателният установителен иск е недопустим, защото ищецът след като е собственик на съседния имот, а не на процесния, няма правен интерес от така предявения иск по реда на чл.124, ал.1 ГПК.
Съобразно изхода на спора на ответника по частната жалба Я. Д. Д. трябва да се присъдят 1000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №774 от 13.10.2016 г. по ч. в. гр. дело №288/2016г. на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. Ц. П., [населено място], да заплати на Я. Д. Д., [населено място], 1000 лв. деловодни разноски.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.