О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 14.01.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 756/2012 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
А. Х. С. и други от [населено място], област С. са подали касационна жалба срещу решение по гр. д. № 330/2008 г. на Апелативен съд – Пловдив. Към жалбата са приложени изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, две определения и решение на състави на ВКС.
Ответникът Д. г. с. [населено място], област С. не е взел становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на А. С. и други наследници на Р. С. против ответника за заплащане на сумата 80 000 лв., за причинена щета поради изсичане 1000 куб. м. дървесина от имот № в землището на [населено място], който имот е бил притежаван от наследодателя им и възстановен на ищците с решение на Районен съд – Мадан. Смолянският окръжен съд с решение по гр. д. № 107/2007 г. е отхвърлил иска като недопустим, а Пловдивският апелативен съд е отхвърлил иска като неоснователен с обжалваното решение № 106/12. 03. 2012 г. по гр. д. № 330/2008 год. Апелативният съд е приел, че ищците не установяват качеството им на собственици на възстановен горски имот и не могат да претендират за имуществени вреди от неправомерна сеч, извършена в процесния имот.
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване на решението на апелативния съд е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че в противоречие с практиката на ВКС, Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по въпроса за обвързаността на ответника като държавен орган от позитивното решение на Районен съд Мадан, с което имотът е реституиран в полза на ищците, като сочат определение № 499/2010 г. на ВКС, ІІ гражданско отделение и определение № 315/2009 г. І гражд. отделение. Позоваването на тези съдебни актове е несъстоятелно. С определение № 315, съставът на касационния съд е изразил становище, противно на твърдяното от жалбоподателите – държавата не е обвързана от съдебно решение, постановено по реда на административното производство по чл. 13 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд. С определение № 499/2010 г. само е поставен за касационно решаване въпроса за обвързаността на държавата в тази хипотеза, но не е налице решение по чл. 290 ГПК, което удостоверява задължителна практика на касационния съд по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – т. 2 Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГКТК. Не е налице и основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед противоречие с приложеното решение № 476 по гр. д. № 2712/2003 г. на ВКС, ІV г. о.. Решението е постановено при други фактически обстоятелства – наличие на решение на органа на поземлената собственост, с приложена към него скица, която не е заверена общинската техническа служба, а по настоящото дело липсва решение на поземлената администрация за възстановяване на имота в реални граници съгласно чл. 4 ЗВСГЗГФ.
Въззивният съд е приложил точно закона като е приел, че претенцията на ищците за присъждане на обезщетение за щета, произтичаща от неправомерна сеч в процесния имот, е обусловена от безспорно установяване на собствеността на ищците върху имота към настоящия момент. Това предполага решение на общинската служба по земеделие за възстановяване на собствеността в стари реални граници – съществуващи или възстановими на терена или в нови реални граници, скица на имота по тези граници и таксионна характеристика. Решението на Районен съд Мадан по гр. д. № 611/2000 г. удостоверява правото на ищците на възстановяване на собствеността, но специалният реституционен закон предвижда различни способи за реалното възстановяване на собствеността, включително и обезщетяване на правоимащите лица с други имоти в случаите на чл. 6 от Закона. Уредбата е доразвита в Правилника за приложение на ЗВСГЗГФ и не изисква развитие на правото поради неяснота или непълнота на регулиращите норми. Не е налице твърдяното от жалбоподателите основание за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 12. 03. 2012 г. по гр. д. № 330/2008 г. на Пловдивския апелативен съд по жалбата на А. Х. С. и други от [населено място], област С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: