Определение №60 от 18.1.2010 по ч.пр. дело №6/6 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
София, 18,01,2010  година
 
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети януари две хиляди и десета   година, в състав:
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
                       ЕМИЛ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело № 6/2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производството е по чл.274 ал. З ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. на с. в Б. – гр. С. против определение №942 от 30.06.2009г. по ч. г.д. 1462/09г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на касатора против определение от 10.04.2009г. по гр.д. 591/04г. на Софийски градски съд за прекратяване производството по предявения от С. на с. в Б. против „Рони -М-9Г ЕООД- гр. С. иск по т.2 от петитума на исковата молба за заплащане на разликата над сумата 90533лв. до претендирания размер от 359807лв.
Ответникът по частната касационна жалба – „Рони -М-9Г ЕООД- гр. С. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал. З, т.1 ГПК, касаторът е поддържал, че били налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът свързан с активната легитимация на С. на с. в Б. относно предявяване на иска по чл.420 ГПК / отм./ – за присъждане на сумата необходима за довършване на общите части на сградата, за частта надхвърляща идеалните му части бил решен в противоречие с практиката на ВКС – посочено е решение №747 от 05.12.2008г. по т.д. 575/07г. на ВКС, ТК, II т.о. Поддържано е още, че САС е конституирал трети лица – помагачи на страната на ищеца, които заедно с жалбоподателя разполагали с право на строеж общо върху 1221.10 кв.м. застроена площ от частта на сградата, което било повече от 54.17% от ид.ч. и представлявали 3/4 от собствениците, поради което считал, че така се формира обикновено мнозинство съгл. чл.9а, ал. З ПУРНЕС/отм./ за вземане на решение за предявяване на исковете. В тази връзка считал също така, че въззивния съд оставил неизяснен въпроса относно конституирането на третите лица- помагачи и дали те заедно с ищеца можели „валидно да формират мнозинство от собствениците на сградата, което можело да взема решения за управление на общата вещ“. В заключение е посочено, че въпроса- „формират ли частта от етажните собственици, един от които е предявил исковете, а останалите встъпили в процеса като негова подпомагаща страна, изискуемото по чл.4 ПУРНЕС/отм/ мнозинство за вземане на решение на собствениците от ЕС за управление на общата съсобствена вещ“, бил решен в противоречие с практиката на ВКС -посочено е цитираното решение и определение на ВКС по чл.288 ГПК.
Страната не обосновава довод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК / неправилно посочена като т.1 на текста, тъй като се сочи само казуална практика на ВКС/. Въпросът за активната легитимация по иска свързан с поддържаното от страната за това, че жалбоподателя и третите лица- помагачи на негова страна, формирали мнозинство от етажни собственици, което давало основание да се счита, че ищеца е активно легитимиран да предяви и техните права, както и на останалите съсобственици, може да счита релевантен по спора, дотолкова, доколкото страната го извежда от липсата на обсъждане на такава възможност, която би рефлектирала върху правния резултат, ако е била възприета от решаващия състав. Въззивният съд, мотивирайки правния резултат който е постановил, е приел, че е налице изрична разпоредба – чл.15, ал.2 ГПК / отм./, която изключва възможността да бъдат предявявани от свое име чужди права пред съд, поради това ищецът не може да претендира съдът да го овласти да завърши обекти, които не притежава в сградата, това право той има само по отношение на обектите, които са негова собственост. Спрямо този решаващ мотив ирелевантни са твърденията на страната, че конституирането на трети лица – помагачи установява надлежно представителство по отношение заявяването на правата на останалите съсобственици. Съдът не може да извежда ненастъпили юридически факти от евентуални възможности, тъй като постановява своят акт само въз основа на доказани юридически факти каквито в случая не са били налице – липсвала е установеност за формирана етажна собственост, проведено общо събрание, на което е взето валидно решение за завеждане на конкретен иск, упълномощаване, което винаги е изричен акт, възможност за представителство. В тази връзка и съдът не е обсъждал различни правни възможности, които като неосъществени не са ангажирали произнасянето му. От тук се извежда и липсата на релевантност по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК на поставения въпрос. Освен това така поставен въпроса не обуславя и противоречивото му разрешаване изведено от мотивите на представеното решение на ВКС, което е третирало съвсем различна хипотеза, свързани с представителството на етажните собственици, които обаче са били ищци по спора, а не както е в разглеждания случай при който иска е бил предявени от един от съсобствениците на правото на
строеж. Или не е налице обективен идентитет на хипотезите по сравняваните съдебни актове, поради което и така поддържаното противоречие не може
да установи наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Няма относимост и приложеното определение, постановено в производство по чл.288 ГПК от ВКС, разглеждащо основания за допускане на касационно обжалване по различна касационна жалба, с различно обосноваване и излагане на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Извън това определението третира касационно обжалване на въззивно решение, постановено по петиторни искове – чл.108 ЗС и чл.109 ЗС, какъвто не е разглеждания случай, а и само по себе си не съставлява практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК, тъй като не разрешава със сила на пресъдено нещо материалноправен спор.
Не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалвания съдебен акт не следва да бъде допуснат до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
 
ОПРЕДЕЛИ:
 
 
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №942 от 30.06.2009г. по ч. г.д. 1462/09г. на Софийски апелативен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
 

Scroll to Top