6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
София, 18.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 4855/2015 год.
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г.П. от [населено място], обл.Стара Загора, чрез процесуалния й представител адв.Ю. М. от САК срещу решение № 1095 от 27.5.2015 г, постановено по гр.дело № 4005/14 на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав, с което е потвърдено решение № 16227 от 11.8.2014 г на Софийски градски съд, Първо ГО, 7 състав.С първоинстанционното решение са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Г. П. срещу Р. Б. М. искове по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв и обезщетение за имуществени вреди в размер на 35 000 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, нарушение на процесуалния и материалния закон.
Ответникът по касационната жалба Р. Б. М. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор депозиран, чрез пълномощника му адв.Г. П.-С..Счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване, поради което такова не следва да бъде допускано.Претендира разноски, сторени в производството по чл.288 от ГПК.
Предявените искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба подадена от С. Г. П. се твърди, че е претърпяла имуществени и неимуществени вреди, в резултат на изявленията на ответника д-р Р. Б. М., направени в качеството му на вещо лице в писмена молба за отвод от 10.11.2011 г, депозирана по адм.дело № 4995/11 г по описа на Административен съд София–град.В нея вещото лице М. охарактеризирал ищцата като страдаща от психо-органичен синдром, наричан още „шизофрения кверулатория“, като лице, получаващо халюцинации и с намалена социална адаптация.Ищцата подържа, че по този начин било опетнено името и подронен авторитета й.Това я довело до състояние на непрестанни тревоги, изолирало й от обществото, причинило й стрес и безсъние.Подържа, че в действителност страдала от редица заболявания, но не и от психическо.За претърпените душевни страдания, последица от несъществуващата и неправилно посочена от ответника диагноза и заради унизителното му отношение към нея П. претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лв и сумата 35 000 лв, имуществени вреди претърпени в резултат на противоправното поведение на ответника, тъй като предвид посочената диагноза била спряна инвалидната й пенсия в периода 2002-2013 г в размер на 23760 лв /132 месеца по 180 лв/, 830 лв-здравни осигуровки, 2904 лв-неполучени интегрални ; сумата 3960 за неполучени безплатни билети за двупосочно пътуване за период от 11 години и сумата 539 лв други транспортни разходи /пътни и дневни за насрочени дела в съда/.
От фактическа страна по делото е прието, че ответникът Р. М.-съдебен експерт от списъка за вещи лица е депозирал до Административен съд-София-град, по адм.дело № 4955/2011 г писмено изявление с искане за отвод, като е пояснил искането си с това, че са налице болестни промени в поведението и личността на ищцата-де концентрация, намалена социална адаптация, неприемане на обективната действителност, отхвърляне на всяко различно от нейното мнение, иницииране депозирането на жалби, петиции до всевъзможни инстанции и завеждане на многобройни съдебни дела.Всички тези симптоми могат да бъдат подведени под диагнозата „психично-органичен мозъчен синдром“ „шизофрения кверулатория“.В хода на първоинстанционното съдебно производство са събрани писмени доказателства-медицински документи, установяващи, че ищцата е клинично психично здрава.Изслушана е съдебно-медицинска експертиза, която е установила, че не страда от психоорганичен синдром, или ендогенно психично заболяване с шизофренна или афективна симптоматика.
От правна страна е прието, че изявлението на ответника М. в депозираната до съда молба за отвод, съдържащо твърдение, че П. страда от психоорганичен мозъчен синдром само по себе си не е имало доказателствена за съда стойност и не е могло да повлияе на изхода на административното производство.От друга страна то не е насочено към ищцата и няма за цел да засегне честта и достойнството й.Следователно не е установен първия елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, уреден в нормата на чл.45 от ЗЗД, а именно противоправно поведение на ответника.Липсва и причинна връзка между твърдените вреди и извършеното от ответника действие.По тази причина той не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря за отговаря по исковете.Относно претенцията за имуществени вреди съдът е приел следното : въпросът за отпускане на пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, социална пенсия и помощи за транспортно пътуване се разрешава при наличие на нормативно предвидени предпоставки и не е зависел по никакъв начин от изявлението на ответника в молбата му за отвод, депозирана до административния съд.Поради това предявените искове са приети за неоснователни и отхвърлени.
В изложението по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът С. П. е формулирала следните въпроси :
1/ Процесуалноправния : Относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства-касационно основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
2/ Материалноправния : „приема ли правният ред, че е налице непозволено увреждане, когато от лекар са дадени очевидно обидни квалификации относно психическото здраве на лице“ ; „допуска ли правния ред, че обидните квалификации причиняват подлежащи на обезщетяване вреди, а именно относно психическото здраве на С. П., съдържащи се в отвода до съда, като квалификации се са дадени без вещото лице да е прегледало ищцата и без да има специалност по психиатрия“.“Т.е. противоправно ли е това поведение на ответника“.Твърди се, че отговорът на този въпрос осъществява предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК.
Касационните основания на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК не са налице.
По първия въпрос.
Същият е от значение за крайния изход на спора.Той обаче не е разрешен от съда в противоречие, а в съответствие с трайно установената задължителна съдебна практика.Според нея съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните като не е дадено разрешение по поставения от касатора процесуалноправен въпрос в противоречие със задължителната съдебна практика.Освен общото не е налице и допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, доколкото представеното от касатора определение по чл.288 от ГПК не съставлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК.
По втория въпрос.
Същият е фактически, а не материалноправен, а отделно от това не е засегнат в мотивите на обжалваното съдебно решение.Въззивният съд е формирал извод, че страданието от някаква болест в това число и психична не е позорящо или обидно обстоятелство, още повече, че част от изложените от ответника констатации в молбата му за отвод ка относими не пряко към личността на ищцата, а към неограничен кръг субекти, проявяващи определени симптоми.Този извод на съда няманищо общо с въпроса, формулиран в изложението, поради което не може да обоснове достъп до касационен контрол.Отделно от това по въпроса за противоправността на определено човешко поведение е налице трайна и безпротиворечива съдебна практика, включително и задължителна такава, поради което не съществуват причини за нейното изменяване или осъвременяване.Поведението на ответника по касация не е противоправно.В качеството си на вещо лице същият е имал право да не приеме изпълнението на задачата по административното дело по което е назначени да си направи отвод.Това поведение не съставлява нарушение на добрите нрави, на правни норми или на общоприетите етични норми в обществото.Обстоятелството, че в мотивите към молбата за отвод, М. е посочил, че според него ищцата страда от психично заболяване представлява изразяване на лекарско мнение, на което същият има право.По отношение на имуществените вреди следва да се отбележи, че същите не са в причинна връзка с изявлението на ответника.Въпросът за отпускане на пенсия за инвалидност, поради общо заболяване и социална пенсия се решава при наличието на определени нормативно съществуващи предпоставки и не е зависел по никакъв начин от изложеното от ответника в молбата за отвод.
Относно подадената от С. П. касационна жалба срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено решението на Софийски градски съд, с което са отхвърлени като неоснователни исковете за присъждане на имуществени вреди както следва : 830 лв-здравни осигуровки, 2904 лв-неполучени интегрални ; сумата 3960 за неполучени безплатни билети за двупосочно пътуване за период от 11 години и сумата 539 лв други транспортни разходи /пътни и дневни за насрочени дела в съда/.Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивния съд с цена на иска до 5 000 лв за решения по граждански дела.Предвид наличието на изричен законов текст, предвиждащ праг за обжалваемост на въззивните решения следва да се приеме, че подадената касационна жалба срещу въззивното решение в тази част е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК касаторът дължи на ответника сторените от него разноски в това производство, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 7060 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1095 от 27.5.2015 г, постановено по гр.дело № 4005/14 на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима подадената от С. Г.П. от [населено място], обл.Стара Загора касационна жалба вх.№ 6766/21.5.2015 г относно претенциите както следва : 830 лв-здравни осигуровки, 2904 лв-неполучени интегрални ; сумата 3960 за неполучени безплатни билети за двупосочно пътуване за период от 11 години и сумата 539 лв други транспортни разходи /пътни и дневни за насрочени дела и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОСЪЖДА С. Г. П. от [населено място], обл.Стара Загора да заплати на Р. Б. М. на основание чл.78 ал.3 от ГПК разноски в размер на 7060 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Определението в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане и е прекратено производството по нея подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката пред друг тричленен състав на ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.