5
определение на ВКС, ГК, Първо г.о. по гр.д.№ 6398 по описа за 2014 г.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 02.02. 2015 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
като изслуша докладваното от съдия Теодора Гроздева гр. д. № 6398 по описа за 2014 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. К.-С. срещу решение № 298 от 27.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 304 по описа за 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 10 от 10.01.2014 г. по гр.д.№ 1081 от 2012 г. на Районен съд-гр.В. за отхвърляне на предявения от Е. В. К.-С. срещу В. В. И. иск с правно основание чл.30 от Закона за наследството за възстановяване на запазената част на Е. В. К.-С. от наследствата на родителите й В. И. К., починал на 02.02.2000 г. и Д. И. К., починала на 21.09.2011 г., чрез намаляване на дарение на недвижим имот в полза на брат й В. В. И., обективирано в нотариален акт № 33, том I, нот.д.№ 114 от 24.01.1997 г.
К. Е. В. К. твърди, че решението на Пазарджишкия окръжен съд е необосновано, незаконосъобразно и постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Счита, че решението противоречи на цитираната от нея задължителна и незадължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС, т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, решение № 278 от 17.08.2011 г. по гр.д.№ 1081 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 1905 от 01.02.2002 г. по гр.д.№ 1596 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о./ по следните правни въпроси, доуточнени от настоящия състав на ВКС както следва: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, 2. Какви са правомощията на въззивната инстанция и по-конкретно може ли въззивният съд служебно, без искане на страните, да назначава експертизи, 3. Длъжен ли е въззивният съд да изясни предмета на спора и да го определи като посочи правното основание, 4. Длъжен ли е въззивният съд да насочи страната по делото към представяне на изгодни за нея доказателства, 5. Може ли въззивният съд да изненадва страните с решението си, като едва в него да посочи кои са съществените за спора въпроси и кои от тези въпроси са били спорни. Освен това счита, че произнасянето на ВКС по тези въпроси би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
В писмен отговор от 21.11.2014 г. ответникът В. В. И. оспорва жалбата. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, ГК, състав на първо отделение по допустимостта на касационното обжалване приема следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения иск с правна квалификация чл.30 ЗН за възстановяване на запазената част на Е. В. К.-С. от наследството на родителите й, чрез намаляване на направеното в полза на брат й В. В. И. дарение, въззивният съд е приел, че стойността на дарения на В. И. имот към датата на откриване на наследството е по-малка от стойността на запазената част на В. И. и на разполагаемата част от наследството на майката на страните Д. И. К. и следователно това дарение не засяга запазената част на Е. К.-С. от наследството на майка й.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторката практика на ВКС:
1. В Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС са разгледани и решени процесуалноправни въпроси, касаещи касационното обжалване, поради което няма как да е налице противоречие между обжалваното въззивно решение и това ТР по посочените от касаторката процесуалноправни въпроси, които касаят само въззивното производство.
2. Т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС касае възможността въззивният съд да допуска служебно експертизи. Това тълкувателно решение е било постановено за тълкуване на нормите за въззивно обжалване, съдържащи се в ГПК от 1952 г. /отм./. Към настоящото дело, обаче, са приложими нормите на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., в който въззивното обжалване е уредено по различен начин /като ограничен въззив, за разлика от ГПК от 1952 г., по който въззивното обжалване е пълно/. По приложението на съдържащите се в новия ГПК норми за въззивно обжалване е прието ново Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.№ 1 от 2013 г.на ОСГТК на ВКС. Според т.3 от него, въззивният съд има право да допуска експертизи служебно, без искане на страните, само когато във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение или когато приемането на експертизата е необходимо за служебното прилагане на императивни материалноправни норми. Обжалваното решение не противоречи на това ново ТР: В конкретния случай въззивният съд не е бил длъжен да назначи нова експертиза за оценка на включените в наследствената маса по чл.30 от ЗН имоти, макар че стойността на имотите е свързан с приложението на императивната норма на чл.30 ЗН, тъй като за стойността на включващите се в масата по чл.30 ЗН имоти първоинстанционният съд вече е бил допуснал и приел експертизи, чиито заключения не са били оспорени от страните /във въззивната жалба е била оспорена само верността на направените от първоинстанционния съд изчисления на наследствената маса, на разполагаемата и на запазената част от наследството, но не и верността на констатациите на вещото лице за стойността на включените в наследствената маса имоти/.
3. В решение № 278 от 17.08.2011 г. по гр.д.№ 1081 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че въззивният съд е бил длъжен да изложи мотиви по основните въпроси, определящи изхода на спора за собственост с оглед въведените от ищеца факти и обстоятелства и противопоставените от ответниците възражения. В обжалваното решение на Пазарджишкия окръжен съд по същество е прието същото- в него съдът е изложил мотиви и е обсъдил всички въпроси, които са били определящи за изхода на спора по иска с правна квалификация чл.30 ЗН и които са били поставени във въззивната жалба.
4. В решение № 1905 от 01.02.2002 г. по гр.д.№ 1596 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановено по реда на ГПК /отм./, е прието, че въззивният съд не може с решението да изненадва страните, като за първи път посочва кои въпроси са съществени за спора и кои от тях са били спорни. Обжалваното решение не противоречи на това решение на ВКС, тъй като в него съдът не е посочил за първи път съществените и спорни по делото въпроси и с нищо не е изненадал страните.
Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд, така както бе разяснено това основание в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС поради следното: По всички поставени от касаторката правни въпроси има задължителна практика на ВКС: Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС за правомощията на въззивния съд при действието на новия ГПК, в което е даден отговор на всеки един от поставените въпроси:
1. По първия поставен въпрос /длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите и възраженията на страните/ в съответствие с чл.269 ГПК в т.1 от горепосоченото ТР е прието, че при действието на новия ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на решението, а по правилността на решението е ограничен от посоченото във въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма или когато има задължение служебно да следи за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца. Тоест, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд не е длъжен да обсъжда всички доказателства, доводи и възражения на страните, а само онези от тях, които са посочени във въззивната жалба или които са свързани с валидността и допустимостта на решението, с приложението на императивни материалноправни норми или със задължението на съда да следи за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца.
2. По втория поставен въпрос /какви са правомощията на въззивната инстанция и по-конкретно може ли въззивният съд служебно, без искане на страните, да назначава експертизи/, както бе посочено и по-горе в т.3 от тълкувателното решение е прието, че въззивният съд може служебно да допуска експертизи, само когато във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение или когато приемането на експертизата е необходимо за служебното прилагане на императивни материалноправни норми.
3. По третия поставен въпрос /длъжен ли е въззивният съд да изясни предмета на спора и да го определи като посочи правното основание/ в т.2 от Тълкувателното решение е прието, че въззивният съд не е длъжен да прави нов доклад по делото, в който да посочва предмета на делото и неговото правно основание, дори когато такъв доклад не е бил направен от първоинстанционния съд. Само в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване в жалбата, да обезпечи правилното приложение на императивна материалноправна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства.
4. По четвъртия поставен въпрос /длъжен ли е въззивният съд да насочи страната по делото към представяне на изгодни за нея доказателства/ е даден отговор в горепосочената т.2 от тълкувателното решение,
5. По петия поставен въпрос /може ли въззивният съд да изненадва страните с решението си, като едва в него да посочи кои са съществените за спора въпроси и кои от тези въпроси са били спорни/ също е даден отговор в т.2 на тълкувателното решение.
От постановяването на горепосоченото ТР не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяна на тази съдебна практика. Същевременно следва да се отбележи, че обжалваното решение не противоречи на приетото в това ТР по всички поставени от касаторката правни въпроси. В обжалваното решение: 1. В. съд е обсъдил всички доводи за неправилност на решението, посочени във въззивната жалба и всички относими към тези доводи доказателства и възраженията на страните, 2. В. съд не е бил длъжен да назначава служебно нова експертиза по делото, 3. Предметът на спора и неговото правно основание са били посочени на страните още от първоинстанционния съд в доклада му от 02.01.2013 г., а въззивният съд не е бил длъжен да прави нов доклад, нито да дава указания на страните за ангажиране на нови доказателства, след като във въззивната жалба не са били изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати от съда процесуални нарушения във връзка с доклада и събирането на доказателствата, 4. При действието на новия ГПК въззивният съд не е длъжен да насочи страната по делото към представяне на изгодни за нея доказателства, 5. В. съд не е изненадал страните с решението си, не е посочил нови неизвестни за страните съществени за спора въпроси, нито е приел нови въпроси за спорни между страните.
Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Пазарджишкия окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 298 от 27.06.2014 г. по в.гр.д. № 304 по описа за 2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Е. В. К.-С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да заплати на В. В. И.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.