3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 22.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 972 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ТПК „Колектив – 2”, [населено място] чрез Д. Р. Р. срещу определение № 660 от 05.11.2012г. по ч. т. дело № 634/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Д. Р. като „особен процесуален представител” на ТПК „Колектив – 2” против определение № 481/26.06.2012г. по т. дело № 35/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение в обжалваната част.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на определението поради нарушение на чл. 274, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 264, ал. 1 ГПК. Поддържа становище, че Общото събрание на кооперацията е компетентно да оттегли касационната жалба по реда на чл. 264, ал. 1 ГПК и да иска прекратяване на делото, тъй като е върховен орган на кооперацията и като такъв е преценил, че ликвидаторът, подавайки касационната жалба, действа против интересите на кооперацията. Релевира доводи, че неправилно и без основания съставът на ВКС, отказвайки да разгледа искането, не е зачел волята на Общото събрание, изразяващо интересите на всички кооператори за оттегляне на касационната жалба, а е възприел становището на лишения от правомощия ликвидатор. Поддържа становище, че по идентичен спор между същите страни по т. дело № 91/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. ВКС е имал възможност да се произнесе и да допусне въз основа на същото решение на Общото събрание по т. 5 от дневния ред, прието на 07.04.2012г. на ТПК „Колектив – 2”, [населено място] оттегляне на касационната жалба и е прекратил производството. Частният жалбоподател моли определението на ВКС да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне оттегляне на касационната жалба, да се прекрати производството по т. дело № 35/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и претендира присъждане на разноски.
Ответникът ТПК „Колектив – 2”, [населено място], представлявано от ликвидатор Т. П. М. оспорва частната жалба и прави възражение за нейната недопустимост поради липса на активна легитимация на Д. Р. да обжалва определението на ВКС и поради недопустимост на обжалване на определението на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба против определение № 481/26.06.2012г. по т. дело № 35/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Д. Р. като представляваща ТПК „Колектив 2” молба за оттегляне на касационната жалба на ТПК „Колектив 2”, съдебният състав на ВКС, ТК, Първо отделение е приел, че същата е процесуално недопустима, поради това, че определението в обжалваната му част не подлежи на обжалване с частна жалба, тъй като не попада в двете групи определения, визирани от законодателя в чл. 274, ал. 1 ГПК. Съдебният състав излага съображения, че с определението не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, тъй като със същото в останалата му част се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а посочването в обжалваното определение, че подлежи на обжалване с частна жалба, е правно ирелевантно и не създава такова право, тъй като се касае за инстанционен контрол, който се определя изрично от ГПК.
Определението на ВКС е правилно и съобразено с процесуалния закон.
Съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, определението на ВКС подлежи на обжалване пред друг съдебен състав на същия съд, когато с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Определение № 481/26.06.2012г. по т. дело № 35/2012г. на ВКС, ТК, Второ отделение в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима подадената от Д. Р. като представляваща ТПК „Колектив 2” молба за оттегляне на касационната жалба на ТПК „Колектив 2” срещу решение № 53 от 22.07.2011г. по т. дело № 262/2011г. на Окръжен съд Стара Загора, не е от категорията на съдебните актове, които подлежат на обжалване, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК – с него не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалваемостта му е предвидена в закона.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, ВКС на РБ, ТК, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 660 от 05.11.2012г. по ч. т. дело № 634/2012г. на Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.