4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. С. 24.01.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 20 януари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1545 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от ищцата Й. А. М. от[населено място], чрез адв. Н. Д. срещу решение от 27.09.2010 г. по в.гр.дело № 98/2010 г. на М. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 01.02.2010 г. и решението от 26.05.2010 г. за поправка на очевидна фактическа грешка по първото решение, постановени по гр.дело № 345/2009 г. на Б. районен съд в частта, с която е отхвърлен искът за съдебна делба между жалбоподателката и М. А. А. на ? идеална част от еднофамилна двуетажна масивна жилищна сграда-близнак, със застроена площ от 50 кв.м., разположена в източната част на ПИ с идентификатор 03928.511.186 и от избено помещение с площ от 36 кв.м. при права на съделителите – по ? ид.част за всеки един и е отхвърлен искът за делба между съделителите по отношение на УПИ II, пл. № 345 в кв.36 по плана на[населено място], [община], обл.М. с площ от 700 кв.м..
Жалбоподателката поддържа доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
В изложението към касационната жалба поставя въпросите както следва – въззивният съд не е обсъдил в обжалваното решение въпросът кой е бил собственик на процесните имоти, към момента на предявяване на иска за делба, за задължението на въззивния съд да обсъди и възражението й, че наследодателят и неин баща придобил делбения имот на основание давностно владение, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, допуснал е нарушение на съществени процесуални норми и решението е необосновано. По тези съображения касаторката счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Според касаторката разрешаването на поставените правни въпроси ще допринесе „за установяване на стабилна и справедлива практика в обществените отношения, свързани с придобивната давност и вписването, както и с прехвърлянето на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка”.
Ответниците М. А. А. и Ц. М. А. в писмен отговор са изразили становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Ответникът по жалбата К. Г. М. в писмен отговор за изразил становище за наличие на сочените от касаторката основания за допускане на касационно обжалване и за основателност по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Производството по делото е делбено във фазата по допускане на делбата.
Въззивният съд е приел, че жалбоподателката Й. А. М. и ответникът по жалбата М. А. М. са наследници по закон на А. М. А. и Б. И. А..
На основание съдебна спогодба от 20.12.1974 г. по гр.дело № 323/74 г. на Б. районен съд родителите и наследодатели на страните по делото получили по 1/2 ид.част от дворното място върху което е изградена жилищна сграда-близнак в[населено място] и по една жилищна сграда, като А. А. получил ? ид.част от дворното място и двуетажна масивна жилищна сграда-близнак, изградена в източната част на дворното място. Б. А. получила в дял 1/2 ид.част от дворното място и двуетажна масивна жилищна сграда-близнак, изградена в западната част на дворното място.
С нот. акт № 425/1974 г. Б. А. прехвърлила ? ид.част от дворното място и жилищната сграда, представляваща западната половина на двуетажната двуфамилна жилищна сграда на касаторката и нейна дъщеря Й. М. и съпругът й К. М. срещу задължение на приобретателите да я гледат и издържат до смъртта й.
С нот.акт № 387/1974 г. А. А. прехвърлил на сина М. А. 1/2 ид.част от двуетажната масивна жилищна сграда-близнак, построена в източната част на парцел II, пл. № 1297 в кв.30 по плана на[населено място] срещу задължение на приобретателя да го гледа и издържа до смъртта му.
Съдът е приел, че имота, предмет на съдебната спогодба от 1974 г. е идентичен с поземлен имот с идентификатор 03928.511.186 с площ от 307 кв.м. и на двуетажната масивна жилищна сграда-близнак, построена в източната част на дворното място със сграда с идентификатор 03928.511.186.3 по кадастралната карта на[населено място].
Прието е възоснова на събраните по делото доказателства за неустановено твърдението на касаторката, че сключеният договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с приобретател съделителя М. А. е развален с влязло в сила съдебно решение. По делото е бил установен факта, че по описа на Б. районен съд е образувано гр.дело № 303/85 г. по предявен иск от наследодателя А. А. против М. А. с пр. осн.чл.87 ЗЗД, че делото е унищожено, съгласно разпоредбите на Закона за държавния архивен фонд. По делото не е представен препис от влязло в сила решение, постановено по предявения иск с пр.осн.чл.87 ЗЗД, нито е установено наличието на такова решение с други доказателства, допустими от процесуалния закон. Поради това съдът е приел, че към момента на откриване на наследството на наследодателя А. А. в патримониума му е била само 1/2 ид.част от процесната жилищна сграда в източната част на УПИ. Прието е, че до делба следва да се допусне само 1/2 ид.част от процесната жилищна сграда между съделителите Й. М. и М. А. при равни права – по 1/2 ид.част/т.е. по ? ид.част/ от жилищната сграда. За останалата 1/2 идеална част от процесната жилищна сграда съдът е приел, че е налице валидно сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка и приобретател по този договор е М. А..
Относно делбения имот – незастроено дворно място с площ от 700 кв.м., съставляващо УПИ II, пл.№ 345 в кв.36 по плана на[населено място], [община] съдът е приел, че не е установено същият да е съсобствен между страните на основание наследяване от наследодателя А. А.. Поради това е отхвърлил иска за делба на този имот.
По отношение на дворното място с идентификатор № 03928.511.186 с площ от 307 кв.м. по кадастралната карта на[населено място] съдът е приел, че същото не е допуснато до делба с решението на първоинстанционния съд и в тази част, като необжалвано е влязло в сила.
Съдът намира, че не се установява наличие на основание за допустимост на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3-та от ГПК по поставените в изложението въпроси от жалбоподателката. Съобразно даденото тълкуване в т.1-ва от ТР № 1/09 г. по т.дело № 1/09 г. на ОС на ГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В изложението жалбоподателката се позовава на разпоредбите, касаещи способа за придобиване право на собственост върху недвижим имот на основание давностно владение – чл.79 ЗС, разпоредбите на чл.114,ал.1,б.”а”, вр.чл.112,б.”а” ЗС относно вписване на искова молба за разваляне на договор за прехвърляне собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, съответно на постановеното решение по такъв предявен иск. Касаторката не е формулирала конкретен правен въпрос по приложение на съответните текстове от ЗС, обусловил правните изводи на въззивния съд по настоящото дело. Задължение на жалбоподателката е да посочи правния въпрос, разрешен от въззивния съд, включен в предмета на делото и обусловил правните му изводи. При липса на поставен правен въпрос само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл.280,ал.1,т.3-та от ГПК. Всички останали доводи в изложението касаят правилността на обжалваното решение и са основания за касационна отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Същите следва да се преценяват само ако се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, основание за което в настоящият случай не е налице.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК на въззивното решение на М. окръжен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 27.09.2010 г., постановено в. гр. дело № 98/2010 г. на М. окръжен съд по касационна жалба вх. № А 1414/19.10.2010 г., подадена от Й. А. М. от[населено място], ул.”Св.св. К. и М.” № 49А, чрез адв. Н. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: