7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 26.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………..…………………и с участието на прокурора ………………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 693 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 34437 от 4.ХІІ.2014 г. на [фирма]-София подадена против онази част от въззивното решение № 964 на Варненския ОС, ТК, от 23.Х.2014 г., постановено по т. д. № 1258/2014 г., с която д-вото е било осъдено – на основание чл. 238, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да заплати на В. Г. В. от [населено място] застрахователно обезщетение в размер на 17 500 лв. за претърпяна от него на 31.ІІІ.2011 г. трудова злополука по договор за застраховка „Злополука” № 1000000005459 от 8.VІ.2005 г., както и мораторна лихва върху горепосочената главница в размер на 775.41 лв. за периода от 11.VІІ.2012 г. и до завеждане на делото /14.ХІІ.2012 г./.
Единственото оплакване на застрахователя настоящ касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, поради което се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който тези два обективно кумулативно съединени осъдителни иска на В. Г. В. от [населено място] да се отхвърлят в предявените по делото техни размери /след извършеното по реда на чл. 214 ГПК намаляване на същите/, ведно с присъждане на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК застрахователят касатор обосновава приложно поле на касационния контрол единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната осъдителна част от решението си Варненският ОС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 121/30.VІІ.2010 г. на състав от ІІ-ро т.о. по т. д. № 1063/09 г., по материалноправния въпрос за валидността /нищожността/ на клаузата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Общите условия на [фирма], „възпроизвеждаща” обаче нормативното разрешение по чл. 76, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза /в сила към датата на процесното застрахователно събитие/ за установяване на съответния процент на трайната загуба на трудоспособност не по-късно от една година от настъпването на конкретната злополука.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК В. Г. В. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от варненското адвокатско дружество „Я.” както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на единственото оплакване за неправилност на постановеното от Варненския ОС въззивно решение в атакуваната негова осъдителна част, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на платения адвокатски хонорар от 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева) – съгласно приложен към отговора му договор за правна защита и съдействие № Б-202145/23.ІІ.2015 г.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския ОС, касационната жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
При потвърждаването на първоинстанционното решение в частта му, с която застрахователят настоящ касатор е бил осъден за заплати на В. Г. В. обезщетение и мораторна лихва за периода от изтичането на срока по чл. 238, ал. 3 КЗ и до завеждане на делото, Варненският ОС е могъл да констатира, че – според действащата законодателна уредба относно признаването на трайната нетрудоспособност, установяването на този факт зависи не само от волята и поведението на застрахованото физическо лице, но определящо значение в тази насока имат действията на други органи и лица, вкл. ТЕЛК или НЕЛК. Решаващият правен извод на въззивния съд е бил че, като е основал правото си на отказ от изплащане на застрахователно обезщетение при осъществил се застрахователен риск на факт, който стои извън волята и поведение на застрахованото лице, а не се дължи на проявено от него бездействие по отношение изпълнението на негово задължение за ограничаване и предотвратяване на вредите, застрахователят ответник по претенциите на В. е въвел в Общите си условия /чл. 8, ал. 2, т. 2/ клауза, която „не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя” на застрахователни услуги, което я прави нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
При положение, че с диспозитива на процесното решение на ТЕЛК при МБАЛ [фирма]-гр. Варна № 1871/079 от 31.V.2012 г. е била определена намалена трудоспособност на ищеца В. в размер на 74% и инвалидизацията му в съотношение 20% вследствие на общо заболяване и 70% – от трудова злополука, като там изрично е било посочено, че неговата временна нетрудоспособност датира от 31 март 2011 г. и продължава до 18.V.2012 г., не се констатира атакуваното въззивно решение на Варненския ОС в своята осъдителна част да е в противоречие с приетото в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 121/30.VІІ.2010 г. на състав от ІІ-ро т. о. на ВКС по т. д. № 1063/09 г., щом като последното е в хипотезата на допуснат касационен контрол по правните въпроси за прилагане на императивно правило на чл. 113, ал. 3 от Закона за здравето: относно зачитане на влезлите в сила решения на органите на медицинската експертиза /”които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан”/ от всички лица, органи и организации в страната, както и за връзката на такова експертно решение към „момента на определяне на окончателното намаление /изгубване/ на работоспособност”, т. е. този, който въпросното решение на органите на медицинската експертиза пряко посочва – в случая 31 март 2011 г. или всъщност онова, което решението на ТЕЛК гласи буквално, а не датата на самото му издаване. Поради това меродавно за изхода на спора е било обстоятелството, че така определеният момент попада в хипотезата на чл. 76, ал. 2 от влязлата в сила през 2010 г. Наредба за медицинската експертиза, според която за злополука се считат внезапните събития, станали не по волята на застрахования, които в 1-годишен срок от проявлението си са му причинили трайна загуба на нетрудоспособност. Това правило кореспондира на свой ред с диспозитивното правило на чл. 238, ал. 4 КЗ (сега отм.), че при определяне размера на плащането за нетрудоспособност, причинена от застрахователно събитие, изключващо загубата на крайници и др. човешки органи, „застрахователят може да предвиди срок за стабилизиране на неработоспособността, който да не надхвърля една година от датата на настъпване на застрахователното събитие”.
Предвид така установената липса на твърдяното от застрахователя касатор противоречие между атакуваната осъдителна част на въззивното решение на Варненския ОС, от една страна, с горното, поставеното по реда на чл. 290 касационно решение /чл. 293 ГПК/ – от друга, където от фактическа /а не от правна/ страна съвпадат, в едногодишния период от застрахователното събитие, и настъпването на злополуката, както и самото й установяване от съответната ТЕЛК, не е налице приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
С оглед този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация В. Г. В. искане за това, застрахователното д-во касатор ще следва да бъде осъдено да му заплати разноски в размер на платената като адвокатски хонорар сума от 1 800 лв. – съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № Б-202145/23.ІІ.2015 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 964 на Варненския окръжен съд, ТК, от 23.Х.2014 г., постановено по т. дело № 1258/2014 г. В НЕГОВАТА ОСЪДИТЕЛНА ЧАСТ.
О С Ъ Ж Д А [фирма] /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], бл. „В”, ет. ІІІ – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81-във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на В. Г. В., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] ап. № 20, СУМА в размер на 1 800 лв. (хиляда и осемстотин лева), представляваща платен хонорар за един негов процесуален представител по пълномощие от варненското адвокатско дружество „Я.”, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие № Б-202145/23.ІІ.2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 693 по описа за 2015 г.