3
гр. д. № 920/10 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 60
София, 27.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Д. Ц.
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 920/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. В. Д. от[населено място] срещу решение от 04.05.10 г. по гр. д. № 83/2010 г. Р. окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 23.11.2009 г. по гр. д. № 4383/09 г. на Р. районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу И. И. И. от[населено място] установителен иск за собственост на поземлен имот № 405, в кв. 51 по плана на[населено място], [община] на основание давностно владение. Касационният довод е за нарушаване на съдопроизводствените правила, необоснованост и незаконосъобразност на решението. Относно предпоставките за допускане касационна проверка е направено позоваване на тази по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
Ответницитe по касация намират жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване въззивен акт, като обжалваемия интерес е на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване.
За да отхвърли иска съдът е приел за установено, че ищцата не доказва да е владяла спорния имот в продължение на десет години, с намерение да придобие право на собственост за него, които действия и намерени да е противопоставила на собственика на имота.
Установено е по делото, че площта от 450 кв. м., която е била заснета като имот пл. № 405 в кадастралния план от 1990 г., всъщност е част от имот с площ от 3854 кв. м., който е нанесен в плана 2007 г. по искане на наследник на Иван Ц. с пл. № 405 и е идентичен с бившия имот пл. № 483. Събраните гласни доказателства не установяват ищцата да е владяла имота в продължение на десет години, със знанието и без противопоставянето на собственика. Те дават сведение за това, че първоначално имотът първоначално от около 1976 г. е владян от леля на ищцата до 1986 г., когато е починала. След това имотът е бил предоставен от свидетеля Л. В. на бащата на касаторката, а той го е отстъпил на дъщеря си. През 2000 г. в имота е избухнал пожара като свидетелите не установяват, по това време той да е ползван от касаторката. През 2003-2004 г. тя е поставила в имота фургон, за което е искала съгласието на бащата на ответника, както и е изразявала желание да го купи.
След съвкупна преценка на фактите е направен извод, че ищцата не е владяла имота с намерение да стане негов собственик в предвидения в закона срок, не е противопоставила такова намерение на собственика. Владяла е със съзнанието, че имотът е собствен на бащата на ответника.
Формираният правен извод е за това, че не са осъществени елементите на фактическия състав на оригинерното придобиване на вещни права върху недвижим имот – давностно владениеи.
В изложението се поддържа, че съдът се е произнесъл по въпроса дали осъществяваното владение е било явно и спокойно и дали е противопоставено на ответника. Този въпрос не е решаващият за изхода на спора, предвид сложния фактически състав на оригинерното основание, на което касаторката се позовава. В решаващите мотиви на съда е решен въпроса за наличието на субективния елемент при осъществяването на владението и изводът за липсата му е изведен от това, че касаторката е поискала разрешение за поставяне на фургон, както и е предложила да се сключи договор за закупуване на имота.
След като формулираният въпрос не е този, обосновал решаващия извод на съда за неоснователност на иска, то не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението. Това е и достатъчно основание за не допускане на касационна проверка на решението.
Формално е и релевирането на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК той като е направено позоваване на решения на тричленни състави на ВКС, постановени преди влизане в сила на ГПК от 2008 г., които не съставляват практика на ВКС по смисъла на цитираната норма, в какъвто смисъл е и разрешението дадено в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС. В тях е решаван въпросът дали осъществяваното владение е било спокойно и явно, който е различен от разрешения от съда въпрос от значение за изхода на спора – наличието на субективния елемент на владението, като оригинерен придобивен способ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ГК, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 04.05.10 г. по гр. д. № 83/2010 г. Р. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: