О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 27.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдията Николова ч. гр. дело № 456 по описа за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на Г. И. И. от [населено място] против определението от 27.09.2013 год. по ч. гр. д. № 12648/2013 год. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане възражението му по чл. 423 ГПК срещу издадена в полза на [фирма] заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 12563/2012 год. на Софийския районен съд, 84 състав.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и иска нейната отмяна.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което производството по нея е процесуално допустимо.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Въззивният съд е констатирал, че подаденото от настоящия жалбоподател на 13.05.2013 год. възражение по чл. 423 ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на заявителя [фирма] е недопустимо, тъй като заповедта за изпълнение му е била връчена на 1.10.2012 год. год. и същият е разполагал с възможността да възрази по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК. Освен това съдът приел и възражението за просрочено при данните за връчване на заповедта на длъжника на 1.10.2012 год.
Изводът на въззивния съд се споделя и от настоящия състав – при наличие на връчване на заповедта за изпълнение на длъжника на посочената в разписката дата 1.10.2012 год., едномесечният срок от узнаването й е изтекъл далеч преди датата на подаване на възражението по чл. 423 ГПК – на 13.05.2013 год. Получаването на поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител не може да обоснове различен момент на узнаване на заповедта, поради което и подаденото възражение пред въззивния съд правилно е прието за недопустимо и като такова е оставено без разглеждане. Обжалваното определение следва да се потвърди, водим от което настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 17624 от 27.09.2013 год. по ч. гр. д. № 12648/2013 год. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане възражението на Г. И. И. от [населено място] по чл. 423 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: