5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
[населено място] ,27.03.2017 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на двадесет и трети март , две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 646 / 2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по молба на К. К., Р. К. и Г. К. , за отмяна, по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК, на разпореждане от 04.02.2016 год. по ч.гр.д.№ 53959/2012 год. на Софийски районен съд, с което са върнати, като просрочени, подадени от жалбоподателите възражения по реда на чл.414 ГПК,против издадена срещу тях заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК, както и частна жалба на същите страни, срещу разпореждането за незабавно изпълнение, както и за отмяна на последващо разпореждане от 21.06.2016 год. на същия съд и по същото дело, с което и по молба на страните, за надлежно връчване на преждеупоменатото разпореждане от 04.02.2016 год., съдът е посочил, че счита извършеното уведомяване редовно,а препис от разпореждането всяка от тях може да получи в деловодството на съда.Молителите твърдят,че при постановяване на разпореждането от 04.02.2016 год. съдът не се е съобразил с факта,че ведно с призовката за доброволно изпълнение не е била надлежно връчена самата заповед за незабавно изпълнение, а това е станало едва на 07.01.2016 год.,по тяхно искане, отправено до частния съдебен изпълнител, за което прилагат доказателство,както и че връчената покана за доброволно изпълнение не отговаря на образец – приложение № 21 към чл.3 т.1 от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците, свързани с връчване по ГПК, доколкото в същата не е изписано, че с нея се връчва и самата заповед за изпълнение. Изрично се сочи постановяване на разпореждането в противоречие със задължителна за съда съдебна практика – опр. № 356 по ч.т.д.№ 274/2015 год. на V т.о. на ВКС. Досежно разпореждането от 21.06.2016 год. жалбоподателите навеждат твърдения досежно настоящия си и постоянен адрес, съвпадащ с този на който е извършено връчване на разпореждането от 04.02.2016 год., за установяване което прилагат нотариално заверена декларация от домоуправител на входа, ведно с препис – извлечение от домовата книга, и по същество оспорват верността на извода на съда,че разпореждането от 04.02.2016 год. им е връчено редовно, с оглед така удостоверените актуални адреси. Интереса си от отмяната на разпореждането от 21.06.2016 год. молителите обосновават с обстоятелството, че със същото това разпореждане съдът им е препятствал възможността за обжалване.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира, че доколкото молбата за отмяна е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок,считано от постановяването на атакуваните с извънинстанционното средство за защита актове, то е немислима хипотеза на просрочие, съгласно чл.305 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на молбата за отмяна, настоящият състав съобрази следното :
Срещу молителите е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 ГПК. Същите са подали възражение по реда на чл.414 ГПК, както и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл.419 ГПК , които с разпореждането от 04.02.2016 год. са върнати, като просрочени .Съдът е приел, че лицата са уведомени за заповедта и разпореждането за незабавно изпълнение с получаване на поканите за доброволно изпълнение – на 23.01.2013 год. / при подадени възражения и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение – на 21.01.2016 год. /, тъй като в поканите изрично е упоменато прилагането на подлежащия на принудително изпълнение акт и няма отбелязано при връчването възражение на длъжниците, че такова приложение липсва. Считано от датата 23.01.2013 год. съдът е преценявал и преклузивният срок по чл.414 ал.2 ГПК и чл.419 ал.1 ГПК, връщайки възраженията, като просрочени, в съответствие със задължителните указания в т.5а от ТР № 4/18.06.2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС, както и частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение.Вместо да обжалват разпореждането, в съответствие с изричното указание на съда, настоящите молители са депозирали молба , с искане за надлежно връчване на същото,очевидно оспорвайки редовността на уведомяването с обявление, съгласно разпореждане на съда от 07.04.2016 год..Именно върху тази молба, съдът е материализирал разпореждането от 21.06.2016 год., указвайки на страните възможност да се снабдят с препис от разпореждането в канцеларията на съда, както и уведомявайки ги , че счита съобщаването му за редовно.
Въз основа на така установеното, настоящият състав намира следното :
Актовете, чиято отмяна се претендира,не формират сила на присъдено нещо, нито разрешават по окончателен начин / по-ранното / , нито изобщо / по-късното / материалноправен спор, свързан с предмета на заповедното производство. На практика молителите атакуват правилността на преценката на заповедния съд за просрочие на подадените от тях възражения по чл.414 ГПК и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл.419 ГПК, защита срещу която е следвало да осъществят с обжалване на разпореждането от 04.02.2016 год..В производството по това обжалване би била осъществена и дължимата именно от контролиращия, а не от заповедния съд, преценка досежно редовността на същата им частна жалба, с оглед редовността на връчването на разпореждането от 04.02.2016 год..
Разпореждането от 21.06.2016 год. материализира единствено становище и указание на заповедния съд, без каквито и да било самостоятелни правни последици по отношение на заповедното производство или в частност – по обжалване разпореждането от 04.02.2016 год. , поради което и само на това основание не съставлява допустим обект на молба за отмяна.Субективната преценка на страната да се съобрази със същото,като задължително,противно на обективно съществуващата за същата процесуална възможност за защита, е ирелевантна.
Доколкото с разпореждането от 04.02.2016 год. и влизането му в сила се преклудира защитата на страната, чрез разрешаването на спора в състезателно исково производство по чл.422 ГПК,ако се приеме, че същото, на това основание, би могло да бъде допустим обект на отмяна, то в случая не е наведено надлежно от формална страна основание по формално посочените състави на чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК.Първата хипотеза молителите очевидно визират,с оглед представените доказателства относно постоянен и настоящ адрес към момента на връчване разпореждането от 04.02.2016 год. и доказателството за последващо връчване на заповедите за изпълнение на парично задължение от частния съдебен изпълнител, по изричната молба на длъжниците. Не се касае,обаче, за новооткрито доказателство, досежно твърдяно в производството, акта по който е постановен, обстоятелство, от значение за решението по същество на материалноправния спор, а и последното е обективно невъзможно, с оглед несъстезателния, едностранен характер на заповедното производство, във фазата по издаване или отказ за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.Напротив, касае се за доказателство, в оспорване правилността на извода на заповедния съд, обосновал връщане на възраженията и частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение,на практика относимо към обосноваване на второто формално заявено основание за отмяна – чл.303 ал.1 т.5 ГПК – поради ненадлежно връчване на заповедта за незабавно изпълнение.Основанието по чл.303 ал.1 т.5 пр. първо ГПК / доколкото не се твърдят „особени непредвидени обстоятелства” – хипотезата на предл. второ от разпоредбата /,обаче, предпоставя в резултат на процесуално нарушение на съда / каквото не се сочи – такова не е материализирането на правен извод, некореспондиращ с тезата на молителите / страната да е лишена от участие в производството, акта постановен в което атакува по пътя на отмяната. Преценява се самото неучастие / с оглед хипотетичната възможност за постигане на различен правен резултат /, а не и съдържанието на постановения акт.Видно е,че отново едностранният, несъстезателен в тази му фаза, характер на заповедното производство обективно изключва допустимостта и на тази хипотеза. Основното съображение, обаче, е че въведените от молителя основания са по същество основания за неправилност на разпореждането от 04.02.2016 год., които са неотносими към производството по отмяна и са подлежали на разглеждане в производство по обжалването му, което страните са пропуснали да инициират.От формална страна наведените обстоятелства не покриват хипотезиса на никое от предвидените в чл. 303 ал.1 ГПК основания за отмяна и в частност това по т.5 пр. първо , към което очевидно клонят , и което предпоставя конекситет между нарушението на съдопроизводствено правило и лишаване страната от възможност за участие по делото, акта от което производство се цели да бъде отменен по реда на Глава ХХІV ГПК, в резултат на това именно процесуално нарушение. Когато актът , чиято отмяна се иска, осъществява преценка досежно наличието на самото процесуално нарушение и обосновава правни изводи въз основа на същата тази преценка, то пътят за защита е чрез обжалването му, не чрез отмяната му, и в случая е бил напълно възможен,а и изрично указан от съда.
С оглед гореизложеното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№ 3052235/ 09.08.2016 год. , подадена от К. К., Р. К. и Г. К. , за отмяна , по реда на чл.303 ал.1 т.1 и т.5 ГПК на разпореждане от 04.02.2016 год. и разпореждане от 21.06.2016 год. , по ч.гр.д.№ 53959/2012 год. на Софийски районен съд.
Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от уведомяване на страните, с частна жалба пред друг състав на Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: