3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
С., 28.02. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
ч. гр. д. № 653/2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 707/20.01.2017г. на Д. Г. Ф. и Ц. И. Ф. против определение № 9 от 09.01.2017г. по гр. дело № 2820/2016г. на Върховен касационен съд, второ г. о., с което в производство по чл. 288 ГПК е оставена без разглеждане касационната им жалба против решение № 609 от 04.12.2015г. по в.гр.дело № 821/2015г. на Пазарджишки окръжен съд в частта, с която Д. Г. Ф. и Ц. И. Ф. са осъдени да заплатят, съобразно припадащата им се част от съсобственост, на Й. Г. Ф. и И. Н. Ф. подобренията извършени през 2012г. в недвижимия имот описан в решението, на обща сума 1656,75лв. и в частта, с която се отхвърля искането им за сметки за сумата 2700лв. като неоснователна.
Жалбоподателите молят да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да остави без разглеждане касационната жалба в посочената обжалвана част, съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване въззивни решения с цена на иска до 5000 лв. по граждански дела. Съдът е посочил, че след постановяване на решението за допускане на съдебна делба съделителите Д. Г. Ф. и Ц. И. Ф. – настоящи жалбоподатели са заявили претенции по сметки на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС спрямо останалите съделители в размер на 2 700лв. От своя страна съделителите Й. Г. Ф. и И. Н. Ф. на същото основание са предявили искания по отношение на жалбоподателите във връзка с извършени от тях подобрения в допуснатия до делба имот за сумата 677лв. – подобрения извършени през 1985г. и за сумата 3 313,50лв. – подобрения извършени през 2012г. При тези обстоятелства съдът е преценил, че предмета на касационната жалба касае решението в частта му, с която са разгледани искове с цена на всеки един под 5000 лв., което е дало основание да приеме, че касационната жалба е недопустима и с обжалваното определение да я остави без разглеждане.
В частната жалба се правят оплаквания по съществото на спора, като се навеждат доводи за неправилност на решението постановено от първоинстанционния съд в частта, с която са разгледани претенции на съделителите по чл. 346 ГПК, потвърдено с въззивното решение. Твърди се, че решението на първия съд е неразбираемо и неясно, което е основание за неговата нищожност. Относно цената на исковете се поддържа, че сбора от претендираните суми надхвърля законовата граница до 5000 лв.
Оплакванията са неоснователни.
Когато исковете за парично вземане са обективно субективно съединени, за допустимостта на касационната жалба от значение е цената всеки един от исковете, а не техния сбор. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК изключва касационния контрол по отношение решенията на въззивния съд с цена на всеки отделен иск до 5000 лв. за гражданските дела, от което следва, че законът е приложен точно и обжалваното определение, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 9 от 09.01.2017г. по гр. дело № 2820/2016г. на Върховен касационен съд, второ г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ