1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 28.03.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 26 март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 236 /2019 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба подадена от В. М. Н. и Г. М. М. против определение № 16981 от 03.08.2018 г. по ч. гр.д.№ 7246/2018 г. на СГС, с което е потвърдено определение № 333364 от 07.02.2018 г. по гр.д.№ 40183/2016 г. на Софийски РС, с което делото е прекратено поради това, че за същото искане, на същото основание и между същите страни има влязло в сила решение по гр.д.№ 38639/2012 г. на СРС. Определението на СГС се обжалва и в частта, с която е потвърдено определение № 357258/2018 г., с което ищците са осъдени да платят на ответника деловодни разноски – адвокатски хонорар в размер на 600 лв. за производството пред РС и 900 лв. деловодни разноски за производството по частната жалба пред СГС, като молбата по чл. 248 ГПК, за изменение на определението в частта за разноските пред СГС е оставена без уважение с определение № 21 269/10.10.2018 г. по същото дело. Частните жалбоподатели заявяват, че обжалват и това определение с молба от 12.10.2018 г.
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не е отчетено, че по настоящото дело се иска да се възстанови от ответника водоподаването от имот с идентификатор …. към сградата в имот с идентификатор …., а не само в имот с идентификатор …., като твърдят, че …. не е собственост само на ответника, а е съсобствен между ищците и ответника. Според жалбоподателите в противоречие с материалния закон е извода, че правото на собственост по негаторния иск е от значение за основателността, но е извън предмета на делото. Описват хронологично собствеността, от което се разбира, че основният спор между страните е за обема на правата на ответника върху първия имот с идентификатор …., на който твърдят съсобственост с ответника. Позовават се и на това, че от към [улица], на която е лицето на имот с идентификатор …. няма изграден водопровод, а ответника спрял водоподаването от към имот , с идентификатор …., с което нарушил правото им на водовземане по чл. 41 ЗВ. Това действие, жалбоподателите считат за неоснователно.
В изложението към частната жалба са формулирани въпроси, касаещи идентичността между двете дела предвид изложеното в частната касационна жалба, че по настоящото дело твърдят че са съсобственици заедно с ответника на имот с идентификатор ….. Поставят въпроса налице ли е идентичност, ако по едното дело е изследван въпроса за собствеността, а по другото не е, предвид приетото от СГС, че въпроса за собствеността е от значение за основателността, но не е предмет на иска. Третия въпрос е: трябва ли съдът да изследва правото на собственост върху имота, спрямо който се твърди, че е налице пречка за упражняване на това право. Четвъртия въпрос касае определението в частта за разноските, като основния довод е, че не е представен списък на разноските и не е посочен размер, в който се претендират, поради което не са могли да заявят възражение за прекомерност.
Ответникът оспорва частната жалба, тъй като обжалваното определение е постановено в съответствие с ТР № 4/2017 г. ОСГК, съобразно което съдът правилно не е изследвал твърденията за придобиването в хронологичен ред на правото на собственост върху имота, до който се твърди, че е прекъснато водоподаването от ответника. Оспорва частната жалба и в частта за разноските, тъй като е претендиран единствен разход, съставляващ уговорен и платен в брой адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима
За да потвърди определението за прекратяване на делото, постановено от Софийски РС поради отвод за присъдено нещо, СГС е разгледал въпроса дали е налице идентичност между исковата претенция, включена в предмета по приключилото гр.д.№ 38639/2012 г. на СРС и по новообразуваното гр.д.№ 40183/2016 г. на СРС. Констатирано е, че по настоящото дело ищци са частните жалбоподатели В. М. Н. и Г. М. М., а ответник е В. Й. Т.. По приключилото дело ищци са освен двамата частни жалбоподатели и Г. В. А., починала в хода на производството и заместена от частните жалбоподатели, т.е. налице е пълен субективен идентитет. По приключилото дело В. М. Н. и Г. М. М. са твърдели, че с ответника са съсобственици в УПИ …. и сградите в него, но всяко от домакинствата има отделни партиди за вода, че е прекъснато водоподаване от ответника към имот № …. и е поискано да бъде осъден да възстанови водоподаването към този имот. В исковата молба по настоящото дело също се твърди съсобственост върху УПИ …. между страните по делото, идентичен сега с имот с идентификатор …. и е поискано ответника да възстанови водоподаването от имот …. към имот …. СГС е приел, че посочените в исковата молба основания за придобиване правото на собственост нямат значение при преценката за идентичността на делата, предвид приетото в ТР № 4/2017 г. ОСГК, че предмет на негаторния иск не е нито правото на собственост върху засегнатия имот, нито правото на собственост на пречещия имот, правото на собственост има значение за основателността на този иск, но не е част от предмета на делото. С негаторният иск се цели да се премахне пречещото въздействие, или да се премахнат последиците от него. Затова при преценката за идентичността между твърденията в исковите молби по двата иска не са преценявани придобивните основания. Поради констатираната идентичност по двете дела е прието наличие на абсолютна пречка за предявяване на втория иск.
Констатациите на СГС съответстват на данните по делото. И в двете искови молби се твърди съсобственост между ищците и ответника на УПИ …. кв. …. по плана на [населено място], [улица], възникнала по наследяване от В. Т. В., ведно с двете жилищни сгради в него макар да са били открити различни партиди за вода на всяко от домакинствата. И по двете дела се твърди, че ответника неоснователно прекъснал водоподаването от имот …. към имот …. и към сграда № 1 в него. Искането по двете дела е идентично, тъй като искането да се възстанови водоподаването към имот …. включва и искане за възстановяване на водоподаването на сградите в него, заснета с идентификато …. Искът е отхвърлен, защото водопроводното отклонение, което ответника е премахнал било в отклонение от нормативните изисквания, поради което неговото поведение не се определя като неоснователно действие.
При установената идентичност между страните, твърдяните неоснователни действия и искането към съда по приключилото и новото дело, изводът на въззивната инстанция за пълна идентичност по двете дела съответства на доказателствата и е в съответствие със задължителната съдебна практика. То е съобразено с ТР № 4/2017 г. на ОСГК, в което са дадени разяснения, че правото на собственост върху пречещия и засегнатия имот не са част от предмета на делото макар да имат значение за основателността. Негаторният иск е определян като отрицателен, при който не се спори по правото на собственост, а предмет на спора е възможността за безпрепятствено ползване на собствения, респективно съсобствения имот. Основанията, на които е възникнала собствеността са без значение за този иск. Притежанието на правото на собственост /съсобственост/ е от значение за основателността, тъй като това е иск за защита правото на собственост от неоснователни посегателства.
Тъй като поставените въпроси са свързани с мотивите към ТР № 4/2017 г. на ОСГК, а обжалваното определение е съобразено с тях, не е налице основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол в частта, с която е потвърдено определението за прекратяване на делото поради отвод за присъдено нещо.
С определението, с което, РС е прекратил производството пред него не е присъдил разноски на ответника. Поискано е допълване на определението от ответника и искането е уважено като с определение от 09.03.2018 г. ищците са осъдени на основание чл. 78, ал.4 ГПК да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на 600 лв., като е уважено възражението за прекомерност на уговорения хонорар за разликата над 600 лв. до 1500 лв. РС изрично е посочил, че не представянето на списък за разноските по чл. 80 ГПК не е пречка за присъждане на разноски, тъй като искането е за допълване на определението за прекратяване на делото.
Частната жалба против това определение е приета за неоснователна от СГС като е приел, че искането за допълване на определението с присъждане на разноски не е обусловено от представяне на списък на разноските, а молбата за допълване е допустима, защото е подадена в срока по чл. 248 ГПК. СГС се е позовал на разясненията, направени в мотивите към т.8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, където изрично е посочено, че не представянето на списък по чл. 80 ГПК е пречка за изменението на решението в частта за разноските, но не е пречка за допълване на съдебния акт при пропуск съдът да се произнесе. Съдът дължи произнасяне по всяко искане на страната и непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не преклудира възможността да се допълни съдебния акт с произнасяне и по искането за разноски. Тъй като определението на СГС и в тази част е съобразено със задължителната съдебна практика, не е налице основание за допускане до касация на тази част от обжалваното определение.
В изложението е поставен четвърти въпрос: следва ли съдът да обсъди адвокатско възнаграждение на ответника над минималният размер, предвиден в Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения при положение, че делото е прекратено веднага след подаване на отговора към исковата молба, ако не са проведени съдебни заседания и целия труд на адвоката на ответника се изчерпва с подаване на отговора. По този въпрос се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Така поставеният въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Определените с Наредбата минимални размери на адвокатските хонорари са задължителни само като минимален размер, но не обвързват страните по договора за правна помощ да уговорят по-висок размер, преценявайки конкретно обема и сложността на правните действия, които ще следва да се извършат. Затова другата страна може да направи възражение за прекомерност. При уважаване на възражение за прекомерност, преценката на съда е конкретна и зависи от фактическата и правна сложност на делото, от обема и тежестта на процесуалните действия, извършени по делото. Това дали по делото са извършени множество процесуални действия или само е подаден отговор на исковата молба – действие, което е особено важно в исковото производство, е само един от критериите за намаляване на прекомерен размер на уговорения и платен хонорар. Тъй като преценката е конкретна, не може да се постанови съдебна практика, която да е от значение за точното прилагане на правото и развитието му. Затова по този въпрос не се допуска касационно обжалване на определението на СГС в частта, в която е потвърдено определението на РС в частта за разноските.
Предмет на обжалване е и определението на СГС, с което е оставена без уважение молбата на ищците за намаление на присъдените разноски в размер на общо 900 лв. за производството по двете частни жалби / против определението за прекратяване на производството и против определението за допълване с присъждане на разноски за производството пред РС/. По първата частна жалба са присъдени 600 лв., а по втората – 300 лв., уговорени с отделни договори за правна помощ, представени с отговорите по всяка от двете частни жалби.
В тази част производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Тъй като частната жалба против определението за прекратяване съдържа пространно изложение с представени множество доказателства към нея, а изводът за недопустимост на иска поради отвод за присъдено нещо предполага проучване и на приключилото дело, определения хонорар от 600 лв. и според настоящата инстанция не е прекомерен. По втората частна жалба е уговорен и изплатен минималния размер на адвокатския хонорар. Безспорно сложността при изготвянето на отговорите по двете частни жалби не е еднаква. Затова съдът намира, че определението на СГС е правилно в тази част, поради което следва да се потвърди.
Ответникът по частната жалба претендира разноски за настоящото производство. Представя договор за правна помощ, видно от който е уговорен и изплатен адвокатски хонорар в размер на 500 лв. Това е минималния размер за изготвяне на отговор към касационна жалба съгласно чл. 9, ал.3 НМРАВ. В този размер следва да се присъдят разноски на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16981 от 03.08.2018 г. по ч. гр.д.№ 7246/2018 г. на СГС, с което е потвърдено определение № 333364 от 07.02.2018 г. по гр.д.№ 40183/2016 г. на Софийски РС, с което делото е прекратено поради това, че за същото искане, на същото основание и между същите страни има влязло в сила решение по гр.д.№ 38639/2012 г. на СРС и в частта, с която е потвърдено определение № 357258/2018 г., с което ищците В. М. Н. и Г. М. М. са осъдени да платят на В. Й. Т. деловодни разноски – адвокатски хонорар в размер на 600 лв. за производството пред РС.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 21269 от 10.10.2018 г., постановено по ч.гр.д.№ 7246/2018 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на В. М. Н. и Г. М. М. по чл. 248 ГПК за изменение на определение № 16981 от 03.08.2018 г. в частта за разноските, които са осъдени да заплатят на В. Й. Т. за производството пред СГС в размер на 900 лв.
Осъжда В. М. Н. и Г. М. М. да заплатят на В. Й. Т. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: