О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
София, 29.01.2019 година
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гражданско дело № 3878 от 2018 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. Росен Ташков като пълномощник на С. К. К. и З. К. К. срещу въззивно решение № 240, постановено на 11.06.2018 г. по в. гр. д. № 318/2018 г. по описа на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявените от касаторите срещу Б. К. Й., В. Г. М. и Б. Г. М. искове с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено по отношение на посочените ответници правото на собственост в полза на ищците на основание наследствено правоприемство върху 1/2 ид. ч. от следния недвижим имот, находящ се в [населено място], [община]: УПИ *-* в кв.* по плана на населеното място, с площ от * кв. м., при описани граници, както и искове с правно основание чл.108 ЗС срещу ответницата В. Б. Ч. за установяване правото на собственост и за предаване на владението върху описаната идеална част от процесния имот.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС, както и от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото:
1. не следва ли да се демонстрира намерение за своене по отношение на останалите сънаследници, за да се приеме, че могат да бъдат придобити по давност техните идеални части, като се поддържа противоречие с тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 194/02.07.2012 г. по гр. д. № 92/2012 г. на ВКС, второ г. о. и решение № 68/02.08.2013 г. по гр. д. № 603/2012 г. на ВКС, първо г. о.; решение № 174/02.12.2015 г. по гр. д. № 1744/2015 г. на първо г. о.
2. длъжен ли е въззивният съд да изложи съображения защо кредитира определени гласни доказателства, а не дава вяра на други;
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявените пред районния съд установителни искове за собственост срещу първите трима ответници и за ревандикация срещу ответницата Ч. са съответно за установяване правото на собственост и за предаване на владението в полза на ищците върху 1/2 ид. ч. от процесния имот, като на собственици на основание наследствено правоприемство от К. К. К., починал през 2009 г. Не е спорно, че правото на собственост е принадлежало на общата наследодателка С. Г. К. /майка на прекия наследодател на ищците и на ответницата Б. Й./, починала през 1992 г. Ответницата Й. се е снабдила с констативен нотариален акт № */*** г., с който правото й на собственост е било признато върху целия имот и го прехвърлила с договор за покупко-продажба в полза на ответниците В. и Б. М., които го дарили на ответницата В. Ч.. Същата упражнява фактическа власт върху имота към настоящия момент. Направено е и искане за отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК на цитирания по-горе нотариален акт, удостоверяващ правото на собственост в полза на ответницата Й., в частта за притежаваната от ищците общо 1/2 идеална част.
Във въззивното решение е прието, че ищците са изгубили правото си на собственост върху притежаваната на основание наследяване идеална част от процесния имот, която е била придобита от ответницата Й., като не са опровергали констатациите в нотариалния акт, с който е удостоверено правото на собственост в нейна полза на основание наследствено правоприемство и давностно владение. Изложени са съображения, че приживе на общата наследодателка и прекия наследодател на ищците е било постигнато съгласие цялата фактическа власт върху имота да бъде предадена на тази ответница. Изводът за наличие на такава уговорка е направен въз основа на анализ на събраните гласни доказателства, обсъдени в съвкупност с обясненията на страните. Не е било необходимо да се демонстрира намерение за своене, тъй като десет години преди смъртта на К. К., неговата сестра е започнала да упражнява самостоятелна фактическа власт върху този имот след като е било постигнато „разбирателство“ за това. Осъществен е фактическият състав на придобивната давност, изтекла в нейна полза относно принадлежалата на бащата на ищците идеална част от правото на собственост върху имота.
Не съществуват предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставения материалноправен въпрос за демонстриране на намерението за своене от сънаследник. В цитираната с жалбата съдебна практика са обсъждани въпроси, свързани с отблъскване владението на невладеещия съсобственик, които не разкриват сходство с конкретния случай. При извършването на преценка дали един от наследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху притежаван от общия наследодател недвижим имот, следва да се вземе предвид и наличието на предварителна уговорка приживе на наследодателя за предаване на владението, каквато именно е и настоящата хипотеза. От момента на предаване на владението ответницата е установила самостоятелна фактическа власт с намерение за придобиване на собствеността. В този смисъл е становището в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 3/25.01.2016 г. по гр. д. № 3973/2015 г. на ВКС, първо г. о., в което е прието, че когато владението е установено по този начин /чрез предаване от предишния собственик или владелец/ или чрез предаване на фактическата власт и няма данни тя да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС – приема се, че имотът се владее от владелеца за себе си и без прекъсване. Същото тълкуване е възприето и в решение № 32/08.02.2016 г. по гр. д. № 4591/2015 г. на ВКС, първо г. о. Съгласно разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. №1/2012 г., в случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79 ЗС. От съществено значение при позоваване на придобивна давност в отношения между сънаследници следователно е основанието, на което един от тях е започнал да упражнява фактическата власт върху съсобствения имот. При положение, че владението му е било предадено от един от съсобствениците, следва да се приеме, че е налице намерение фактическата власт да се упражнява за себе си, което изключва владението на останалите по отношение на частта на този съсобственик. Ако приживе едно лице е предало владението върху недвижим имот другиму, следва да се приеме, че последният установява самостоятелна фактическа власт върху имота с намерението да придобие собствеността от този момент. Фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя. С оглед на изложеното не е налице и противоречие с цитирания тълкувателен акт, каквото се поддържа в изложението към касационната жалба. Наличието на съществувала уговорка приживе на общата наследодателка и на прекия наследодател на ищците, владението върху процесния имот да бъде предадено на Б. Й., сочи на установяване на самостоятелна фактическа власт върху имота с намерение за придобиване на собствеността, противопоставима както на предалите владението лица, така и на техните наследници, при което установилото фактическата власт лице не е длъжно да демонстрира последваща промяна в намерението, с което упражнява фактическата власт след откриване наследството на лицата, от които е получило владението.
Не съществува и основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на формулирания процесуално правен въпрос, тъй като по него е налице константна съдебна практика /включително и представеното решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. д. № 92 от 2012 г. на ВКС, второ г. о./, в която се приема, че при преценка на гласните доказателства съдът е длъжен да изложи съображения защо не дава вяра на свидетелите, чиито показания приема за недостоверни, а когато свидетелите, посочени от едната страна са в еднаква или нееднаква степен на родство с двете страни, съдът е длъжен да изложи съображения за обективността на техните показания. Обжалваното решение съдържа такива съображения, като следва да се посочи, че в показанията на ангажираните от ищците свидетели /Б. и Н./ не се възпроизвеждат противоречиви факти, а впечатления, които не са непосредствени.
Изложеното обуславя отказ да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на делото касаторите трябва да заплатят на ответниците по жалба направените разноски в настоящото производство, възлизащи на сума в общ размер от 500 лв. /за адвокатско възнаграждение/.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 240, постановено на 11.06.2018 г. по в. гр. д. № 318/2018 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
Осъжда С. К. К. и З. К. К. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Росен Ташков, да заплатят на Б. К. Й., В. Г. М., Б. Г. М. и В. Б. Ч., със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Вероника Шаркова, сумата 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: