5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
София, 03.02. 2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на първи февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 1659 по описа за 2016 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника А, [населено място] против Решение № 6192 от 31.08.2015г. по в.гр.д.№ 13095/2014г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав, с което е потвърдено решението по гр.д.№ 17799/2013г. на Софийски РС, 52 състав. Първоинстанционният съд е осъдил Агенцията за социално подпомагане да заплати на Сдружение „”, [населено място] на основание чл.79,ал.1 ЗЗД сумата 22 166.17лв. – неизплатена на бенефициента част от безвъзмездна финансова помощ по договор от 02.11.2010г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” – Схема за безвъзмездна финансова помощ „Социални услуги за социално включване”, ведно със законната лихва от 22.04.2013г.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно и се иска отмяната му на основанията по чл.281,т.3 ГПК и отхвърлянето на иска. Твърди се, че изводите на съда са немотивирани, не са обсъдени в цялост събраните по делото доказателства, което е довело до неправилна преценка на фактическата обстановка по спора. Поддържа се, че като изпълнител на проект „Пътуващ социален микробус”, за който агенцията предоставя безвъзмездната финансова помощ, ищецът е поел задължения при ОУ, а съгласно чл.15.1 от тях, размерът на помощта е до размера на сертифицираните допустими разходи и при постъпило искане за плащане ответникът извършва техническо и финансово сверяване на разходите, посочени в доклада на бенефициента след предоставяне на разходооправдателни документи. След извършена проверка по искане за плащане, АСП основателно отказала да заплати разходи, които не отговарят на изискванията за допустими такива по осем позиции /5 381лв. възнаграждения и осигуровки за „домашни майстори” като нецелесъобразен разход; 4 919.40лв. недоказани разходи за наем на зали; 2 841.98лв. „други разходи” поради несъответствие на изминат пробег с превозни средства с реалното разстояние; 400лв. неизползване по предназначение на автомобили, за които се отчитат разходи за амортизация; 2 880лв. поради непризнаване като нецелесъобразни на разходи за смазочни масла на служебен автомобил; 2 149.62лв. за ДДС; 376.83лв.- поради неспазване на изискване за добро финансово управление на средствата; 2 017.90лв. по същите съображения/. Твърди се, че съдилищата не са съобразили, че агенцията като договарящ орган не е поела задължения за финансира проекта изцяло, а дължи плащания на базата на действително извършени разходи, обосновани документално – чл.4.2 от договора и че ищецът не е доказал безспорно, че процесните суми действително са изразходвани за изпълнението на проекта.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че в противоречие със задължителната практика по т.1 на чл.280 ГПК /ППВС 7/65г., 1/53г.,7/65г. 1/85г., 1/04.01.2011г. на ОСГК на ВКС, решение по гр.д.№ 720/2009г. на ІVг.о. и т.д. № 823/2010г на ІІт.о. и решение по т.д.№ 1106/2010г. на ІІ т.о./ въззивната инстанция не обсъдила посочените в жалбата доводи и не мотивирала своето решение със собствени правни изводи. Искането е за допускане на обжалването по въпроса Следва ли мотивите на решението да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за основателни. Поддържа се, че в решението на СГС не се съдържат никакви собствени мотиви, обусловили крайния резултат, а изцяло е препратено към мотивите на първоинстанционния съд. При необоснована с позоваване на конкретна съдебна практика се поддържа допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280 ГПК по „съществени материалноправни въпроси”, които същевременно се сочи, че са и от „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото”. Без да се поставя правен въпрос е изложено, че „съдът не е взел предвид доводите и неправилно е счел, че агенцията като договарящ орган, е поела задължение за финансира проекта изцяло” като се позовава на клаузата на чл.4.2 от договора, аналогично на изложеното в касационната жалба.
В писмен отговор ищецът Сдружение „”оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Сезиран с въззивна жалба на ответника, съставът на СГС е приел за безспорно, че по силата на Договор от 02.11.2010г. № BG051PO001-5.2.06/D.01/0062 за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ – Схема за безвъзмездна финансова помощ „Социални услуги за социално включване“ между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ищецът е поел задължението да осъществи изпълнението на проект „Пътуващ социален микробус“, а ответникът – да предостави безвъзмездна финансова помощ в размер на 177 001.69лв. Сумата покрива направените допустими разходи по изпълнението на проекта, конкретно посочени в проектното предложение на бенефициента и одобрени от договарящия орган – АСП. Разходите са описани подробно в приложения към договора като допустими плащания по всяко разходно перо, включено в общата сума на финансирането. Съставът на въззивната инстанция е посочил като безспорен и факта, че сдружението е изпълнило в предвидения в договора 14-месечен срок всички свои задължения за реализирането на проекта. Приел е, че в изпълнение на договорните си задължения ищецът е направил разходи за изпълнение на финансирания от ответника проект, за което е представил по делото 22бр. РКО, фактури и платежни нареждания. Констатирал е, че съгласно договора агенцията извършва междинни и окончателно плащане въз основа на искане от бенефициента, в срок от 10 работни дни след одобряване и верифициране на документите и разходите. Позовавайки се на заключението на вещото лице по неоспорената съдебно-счетоводна експертиза е посочил, че реално направените от ищеца разходи по договора възлизат на 178 084.74лв., като допустимите разходи, съгласно чл.1 и ал.3 от Договора не могат да надхвърлят сумата от 177 001.69лв., а ответникът е изплатил само 150 452.56лв. Констатирал е, че съгласно установеното от вещото лице, ищецът е направил надлежни счетоводни записвания, които са подкрепени с разходни документи /фактури, ведомости за възнаграждения, пътни документи/ за извършване на социални услуги, които са възпроизведени във финансовите отчети /три междинни и един окончателен/, представени на АСП. Установил е, че единственото отклонение е по отношение разходите за гориво, които са превишени със сумата от 30,77лв., но това е съобразено от първоинстанционния съд. На основание безспорния факт, че ответникът е заплатил част от сумата на допустимите разходи по договора и въз основа на извода, че по делото посредством представените документи и заключението на експерта е установено, че сумата от 22 196. 94лв. представлява разходи, направени в изпълнение на проекта /след спадане на надвишението в сумата за разхода на гориво/, е обоснован крайният правен резултат, че разходите са извършени от сдружението в съответствие с договорните условия, което ги прави допустими; че доколкото с тях не се надвишава предвидения общ краен размер на предвидените плащания, АСП не е установила основателни основания да откаже плащане. С препращане на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, то е потвърдено.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по въпроса за процесуалните задължения на въззивната инстанция произтича от отсъствието на характеристиката му на правен. Изложеният е твърдение за неправилност, което не е тъждествено с общото основание за допускане на обжалването. Формулираният от касатора предпоставя извършване на проверка на правилността на решението на СГС, която може да се извърши след допуснат касационен контрол. Съгласно разясненията в ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, въпросът, който отговаря на изискванията на процесуалния закон да послужи като обща предпоставка за факултативния касационен контрол, следва да е от значение за формирането на решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението. Поради отсъствие на тази предпоставка, безпредметно е обсъждането на наведеното от касатора допълнително основание.
Материалноправен въпрос също не е формулиран. Позоваването на касатора на несъобразяване на изводите на въззивната инстанция с разпоредбата на чл.4.2 от договора не може да послужи като основание за допускане на обжалването. Позоваването на т.2 и т.3 на чл.280,ал.1 ГПК е неаргументирано и формално.
Ответникът по касационната жалба претендира заплащане на разноски за настоящото производство по договор за правна защита и съдействие от 11.07.2016г., в който е посочено заплащането на договореното адвокатско възнаграждение от 1 200лв. в брой, които следва да му бъдат присъдени.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 6192 от 31.08.2015г. по в.гр.д.№ 13095/2014г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Б въззивен състав.
Осъжда Агенция за социално подпомагане, [населено място] да заплати на Сдружение „Център за образователни програми и социални инициативи”, [населено място] сумата 1 200 лв. /хиляда и двеста лева/ разноски за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: