О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 30.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 13.12.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 2254/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№2320/15.02.2017г.,подадена от С. Т. Х.,чрез пълномощника му адвокат К. Т.,против решение № І-137/09.01.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1674/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №103/30.06.2016г. по гр.д.№784/2015г. по описа на Несебърски районен съд за приемане за установено по отношение на С. Д. В.,че С. Т. Х.,не е собственик на реална част от поземлен имот с идентификатор 11535.504.353 по КК и КР,с адрес на имота в [населено място],местн.И.,с площ на целия имот 2056 кв.м,с трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-незастроен имот-рекреационен обект,при описани в решението граници,която реална част е с площ от 430 кв.м,заключена в границите на бивш парцел ХХІІ-623,кв.55 обозначена като ХХІІ-623 на комбинирана скица към заключението на вещото лице З. А.,находяща се на лист 183 от делото,неразделна част от решението,като отменя нотариален акт №49,т.VІ,рег.№6492,н.д.№975/2015г. на нотариус С. А. с район на действие РС-Н.,в частта по отношение на този имот.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,поради нарушаване на материалния закон и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
Ответникът по касационната жалба С. Д. В.,чрез пълномощника си адвокат Д. Б.,в депозирания по делото писмен отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска,а по същество счита жалбата за неоснователна,като претендира разноски за настоящото касационно производство.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване,приложено към касационната жалба,касаторът твърди,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.3 ГПК,като/цитирам/:
„С цитираното решение на Окръжен съд Бургас се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото по следните аргументи:
За да изведе своите доводи относно съществуването или несъществуването на спорното право съдът подвежда установените факти по съответната правна норма.
Посочените материалноправни и процесуалноправни въпроси,по които съдът се произнася,за да изведе решаващите си изводи относно съществуването или несъществуването на спорното право са осъществени с оглед изхода на делото.При тяхното разглеждане съдебният състав изяснява смисъла на подлежащата на прилагане разпоредба,като обективира съображения в мотивите на съдебния акт,чрез диспозитива дава търсената защита.”,след което се посочва какъв е предмета на делото,излагат се изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК, именно че въззивният съд не е обсъдил доводите и всички доказателства по делото,като е направил неправилни изводи,твърди се че касаторът е придобил правото на собственост върху имота на основание непрекъснато и необезпокоявано давностно владение и е необоснован извода на съда за недоказаността на правото на собственост ,основано на давностно владение.
Преди всичко,съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. но ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му по член.284,ал.3 ГПК,тъй като това би довело до засилване твърде много на служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от съдържанието на изложението на касатора,цитирано почти изцяло по-горе,в същото липсва формулиран правен въпрос по смисъла на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС.В него се посочват само касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които обаче са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценката за правилността на въззивното решение,ще се направи след допускането до касационна обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На ответника по касационната жалба С. Д. В.,следва да се присъдят поисканите и направени разноски за настоящото касационно производство в размер на 350 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 17.03.2017г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І-137/09.01.2017г. на Бургаски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№1674/2016г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА С. Т. Х. да заплати на С. Д. В. сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ разноски по делото за настоящото касационно производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: