О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
[населено място], 31.01.2017 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осми декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2086/2016 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК.
Обжалвано е определение №2188 от 28.06.2016г., постановено по ч.гр.дело №2723/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.03.2016г. по гр.дело №13275/2014г. на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-13 състав. Жалбоподателят Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” моли за отмяна на определението и постановяване на друго, с което ищците да бъдат осъдени да заплатят на С. допълнително посочените в жалбата суми за разноски, по изложени в частната касационна жалба съображения. С жалбата е представено Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Ответниците по частната касационна жалба, чрез процесуалния си представител, вземат становище за недопускане на въззивното определение до касационно обжалване, алтернативното искане е за потвърждаване на определението.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Определението на САС подлежи на обжалване при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед препращането на чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение на частните жалби срещу определения, които подлежат на касационен контрол.
САС се е произнесъл по частна жалба по чл.274 и сл. ГПК срещу определение от 18.03.2016г., постановено от СГС, с което е отхвърлена молба на частния жалбоподател – ответник в производството по делото за изменение на определение, в частта на разноските. Съдът е приел, че предмет на съдебното производство по предявен частичен иск е само предявения размер, който определя цената на иска и от обективна страна лимитира границите на упражняването на правораздавателната власт на съда. Според съда липсва каквото и да е основание при предявени частични искове размерът на адвокатското възнаграждение да се определя и върху непредявената в цялост техни размери. Счетено е, че размерът на адвокатското възнаграждение зависи само от цената на иска и от действителната и фактическа и правна сложност на делото. Прието е също, че доколкото определеното адвокатско възнаграждение значително надхвърля установения в Наредба №1/2004г. минимален размер, определението на СГС се явява правилно.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Частният жалбоподател поставя четири въпроса при допълнителните селективни критерии по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК: 1. При изразена действителна и правна сложност на делото определеният интерес може ли сам по себе си да обоснове прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК, след като тази разпоредба посочва интереса само като критерий за минималния размер, до който съдът може да намали разноските за адвокатско възнаграждение, а не като критерий за евентуална прекомерност на направените разноски за адвокатска защита? ; 2. Размерът на цената на частично предявения иск ли е определящия интерес по делото по смисъла на Наредба №1, респ. по чл.36 ЗА, или интересът по делото се изразява в пълния размер на вземането, посочен в исковата молба? Ако при отказ на частично предявен иск съдът приеме, че следва да се приложи нормата на чл.78, ал.5 ГПК, посочения в исковата молба пълен размер на вземането ли се взема предвид при определяне на минималния размер по чл.36 ЗА или се взема предвид цената на частичния иск?; 3. Зависи ли обема на отговорността на ищеца за заплащане на разноски на ответника при прекратяване на делото след подаден отговор на исковата молба от обстоятелството дали по делото е било проведено открито съдебно заседание, дали производството, за което е било платено адвокатското възнаграждение се е развило в пълен обем, както и от извършените до момента на прекратяване по делото процесуални действия, съответно зависили фактическата и правна сложност на делото за отговорността за разноски от последващ на договарянето факт в кой момент е прекратено производството по делото?; 4. От какво се определя дали договорения и изплатен адвокатски хонорар е прекомерен в случаите на прекратяване на производството по делото – от съпоставката му на фактическата и правна сложност на делото и от предмета на договора за поръчка, сключен с ответника по делото и неговия представител след връчването на исковата молба или от случайния факт в кой последващ момент е прекратено производството? По първия и втория въпрос се поддържа допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По третия и четвърти въпрос касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросите №3 и №4 не обосновават общия селективен критерий на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по тях съдът не се е произнесъл. Възможността за допускане на обжалването е изключена по въпроси, които не са разрешени от въззивната инстанция, тъй като те не биха имали характеристиката на обуславящи изхода на спора. Въззивният съд се е произнесъл по релевираните във въззивната жалба оплаквания, а именно, че предмет на съдебното производство при предявен частичен иск е само предявения размер, който определя и цената на иска. Цената на иска по частично предявения размер определя и размера на минималното адвокатско възнаграждение, определено по Наредба №1/2004г. Необходимостта от посочване на пълния размер на вземането, при предявен частичен иск, се налага от преклудиране изцяло или частично на процесуални права и възражения, с евентуалните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по делото съдебно решение, респ. за възможността/ невъзможността от последващо предявяване на непредявената част от спорното право. На второ място за несъстоятелни са приети оплакванията в частната жалба, че именно в резултат на изготвения и представен по делото писмен отговор на исковата молба, ищците са били мотивирани да сключат споразумение със застрахователя на делинквента. Според въззивния съд определянето на размера на адвокатското възнаграждение зависи от цената на иска и от действителната фактическа и правна сложност на делото. Следователно, въззивният съд не е мотивирал становището си за намаляване на адвокатското възнаграждение с конкретно извършените от страната процесуални действия, с брой на проведени съдебни заседания, респ. приключване на съдебното производство поради отказ от иска след подаване на отговор на исковата молба. С оглед на мотивите на въззивното определение, няма обуславящо значение за изхода на спора по приложението на чл.78, ал.5 ГПК, въпросът: Ако при отказ на частично предявен иск съдът приеме, че следва да се приложи нормата на чл.78, ал.5 ГПК, посочения в исковата молба пълен размер на вземането ли се взема предвид при определяне на минималния размер по чл.36 ЗА или се взема предвид цената на частичния иск? Десезирането на съда с отказ на иска не е прието от въззивния съд като определящо процесуално действие за преценката дали заплатеното адвокатското възнаграждение е прекомерно, в хипотезата на направено от насрещната страна искане за неговото намаляване. Тъй като въпросите нямат обуславящо за изхода на делото значение, на осн. т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС настоящият състав на ВКС не се произнася по сочените допълнителни критерии.
Въпроси №1 и първият въпрос от въпроси №2 са значими за изхода на конкретния правен спор, но по отношение на тях не е налице поддържаното допълнително основание по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Определение № 7 от 14.1. 2016г., постановено по ч. гр.дело №4242/2015г. на ІІ г.о. на ВКС съдържа отговор на правния въпрос, че в хипотеза на разгледан частичен иск, който е отхвърлен за част от частично претендираната сума, не е допустимо ищецът да предяви нов иск за разлика над размера по частичния иск до пълния размер на претендираното вземане. Решение № 117/2.11.2015г. по т.дело №730/2014г. на ВКС, ІІ т.о., съдържа произнасяне по въпрос за СПН при отхвърлен частичен иск, т.е. цитираните съдебни актове не съдържат произнасяне за определяне на минималното адвокатско възнаграждение според критериите на Наредба №1/2004г. на ВАС, както и по приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК при направено искане за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение на насрещната страна.
Не е обоснован допълнителния селективен критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в противоречие с разрешенията по приложение на правната норма, по която има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Както е посочено в т.3 на ТР №6/2013г. на ОСГТК на ВКС, Наредба №1/2004г. определя минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно вида процесуално представителство. Наредбата си служи с различни критерии при определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения за различните видове процесуално представителство. За защита по дела с определен интерес възнаграждението е сбор от постоянна величина и процент от материалния интерес. Така за процесуално представителство по дела за парични вземания адвокатското възнаграждение представлява сбор от постоянна величина и процент от материалния интерес, като „материалния интерес” съвпада с размера / цената/ на паричното вземане по конкретното дело/ чл.7, ал.2, т.1, т.2, т.3 и т.4 на Наредбата/. В случая размерът на вземането за всеки един от ищците е определен с предявяване на иска, като предмет на спор по частичния иск, в рамките на който се произнася съда. В т.3 на ТР №6/2013г., ОСГТК на ВКС даде задължителни за съдилищата разяснения, че при направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК съдът не е обвързан от предвиденото в параграф2 от Наредба №1/2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер адвокатско възнаграждение. По конкретното дело въззивният съд е съобрази именно съотношението на цената на адвокатската защита спрямо фактическата и правна сложност на спора при приложението на чл.78, ал.5 ГПК. Присъденият размер адвокатско възнаграждение, който е над определения в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. минимум, е в правомощията на съда по същество и не може да бъде преценяван в производството по селектиране на частната касационна жалба.
С оглед на изложеното, обжалваното определение не се допуска до касационно обжалване, след като не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2188/28.06.2016г., постановено по ч.гр.дело №2723 /2016г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, пети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: