1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр. София, 31.01.2019 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на четвърти декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1690 по описа за 2018г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „ЧЕЗ Електро България” АД, гр. София /въззивник във въззивното производство/ чрез процесуален представител юрисконсулт К. К. Д. срещу решение № 935 от 18.04.2018г. по т. дело № 2116/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е потвърдено решение № 24 от 27.02.2017г. по т. дело № 85/2016г. на Врачански окръжен съд, Търговско отделение и „ЧЕЗ Електро България” АД е осъдено да заплати на Ц. К. Ч. сумата 2 500 лв. – адвокатско възнаграждение за въззивното производство. С потвърдения първоинстанционен съдебен акт е признато за установено по отношение на „ЧЕЗ Електро България” АД, че Ц. К. Ч. не дължи на „ЧЕЗ Електро България” АД сумата в размер на 49 501,68 лв., представляваща стойност на консумирана ел. енергия по дебитни известия за времето от 18.05.2013г. до 14.05.2016г. и по фактури от 15.05.2016г. до 10.06.2016г., и ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер 4 485,05 лв. – направени разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба основание съгласно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване поради това, че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „Регламентирано ли е правото на крайния снабдител в българското законодателство да извършва едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период, тъй като разпоредба на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ съдържа делегация за приемане на подзаконов нормативен акт, уреждащ възможност за корекционна процедура?“
2. „Задължителна ли е практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, постановена при преценка на един договор – Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН Електроснабдяване България“ АД, във връзка с наличието или липсата на клауза за уведомяване на клиентите по тези общи условия при случаи на корекции на сметки, по казуси относно клиенти по друг договор при общи условия, с различно съдържание – Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България“ АД /одобрени 07.11.2007г., изм. и доп./?“
По отношение на първия посочен правен въпрос касаторът поддържа, че се решава противоречиво от съдилищата, като сочи Решение № 7077/13.09.2016г. по в. гр. д. № 330/2016г. на СГС, Решение № 7827/27.10.2016г. по в. гр. д. № 3181/2016г. на СГС, Решение № 8907/09.12.2016г. по в. гр. д. № 5193/2016г. на СГС, Решение № 4907/ 14.06.2016г. по в. гр. д. № 3837/2016г. на СГС, Решение № 1264/11.02.2016г. по в. гр. д. № 10225/2015г., Решение № 7144/22.10.2015г. по в. гр. д. № 4733/2015г. на СГС, ІІІ-Б, Решение № 3094/15.04.2016г. по в. гр. д. № 539/2016г. на СГС, Решение № 16/06.01.2016г. по гр. д. № 2598/2015г. на PC – Плевен и Решение № 175/09.02.2016г. по гр. д. № 3133/2015г. на PC – Плевен – основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /редакция преди изменението с ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./.
Относно втория посочен правен въпрос касаторът изразява несъгласие със съда, че в същия смисъл са Решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, I т. о., Решение № 173/16.12.2015г. по т. д. № 3262/2014г. на ВКС, II т. о., Решение № 115/20.05.2015г. по гр. д. № 4907/2014г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 164/02.03.2016г. по т. д. № 2446/2014г. на ВКС, II т. о., Решение № 166/11.05.2016г. по т. д. № 1797/2014г. на ВКС, II т. о. и Решение № 203/15.01.2016г. по т. д. № 2605/2014г. на ВКС, I т. о. Поддържа, че в тези решения са преценявани Общи условия на други дружества, като повечето от решенията са постановени по спорове на клиенти срещу „ЕВН Електроснабдяване България“ АД, общите условия на които не намират приложение по отношение на „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Касаторът поддържа становище, че решението на ВКС по настоящия спор ще бъде от изключително значение за уеднаквяването на съдебната практика, предвид изменението на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /в сила от 17.07.2012г./ във връзка с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, за точното и непротиворечиво прилагане на закона, както и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответникът Ц. К. Ч. от [населено място] /ищец в първоинстанционното производство и въззиваем във въззивното производство/ чрез процесуален представител адв. С. Г. оспорва касационната жалба и излага възражения и доводи за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поддържа, че касаторът не е формулирал никакви въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и които да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; във връзка с посоченото основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е посочил актове на КС на РБ или на Съда на ЕС; формулираните два въпроса са неотносими към настоящия правен спор и по тях има достатъчно съдебна практика, която в случая е неприложима. Касаторът поддържа и становище за правилност на въззивното решение. Претендира присъждане на направените разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди изложените доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
По отношение на извършената от ответника /настоящ касатор/ корекция на сметката на ищеца за потребена електроенергия за процесния минал период въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките, установени в чл. 26 от Общите условия /ОУ/ на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД /ЕРП/, приложими към конкретния случай по силата на препращането към тях, извършено с Раздел I, Глава III, чл. 16 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД.
Посочил е, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ОУ е приложима само в случаи, в които средството за търговско измерване /СТИ/ е поставено в имота на потребителя и само когато не е осигурен от страна на потребителя достъп за отчитане на СТИ. За да направи извод, че за ответника /касатор/ не съществува основание да изчисли пренесеното количество електрическа енергия на база на средноаритметичната величина на използвани количества енергия по съответните тарифни зони през предходния отчетен период и същия съответен отчетен период от предходната година, решаващият съдебен състав въз основа на събраните доказателства е приел, че не е налице нито едно от посочените условия за прилагане на методиката за корекция на сметка. Въззивната инстанция е обсъдила показанията на разпитаните по делото в първоинстанционното производство свидетели, съобразила е евентуалната заинтересованост на свидетелите Нелова и Т., предвид свързаността им със страните, аргументирала се е защо не кредитира показанията на свидетеля Л. Г. и въз основа на свидетелските показания и заключението на съдебно-техническата експертиза /СТЕ/, изготвено от вещо лице инж. Г. В. К., е установила, че СТИ се е намирало в трафопост, за който не се установява да е в имота на ищеца – потребител, както и че до СТИ служителите на ЕРП са имали безпрепятствен достъп. Относно констативния протокол на ЕРП е изложила съображения, че неговият съставител – свидетелят Л. Г. Т., служител на самото ЕРП, оборва констатацията „Няма достъп“ в съставения от него протокол, предвид изявленията, че в началото на проверката проверяващите видели, че има катинар, но впоследствие се оказало, че планката била срязана и трафопостът не бил заключен. Въззивният съд е приел, че трафопостът, в който се е намирало СТИ, е разположен в полето, през нивите има свободен достъп до него и преминаването е възможно безпрепятствено, без да се нарушават някакви специално установени правила, вкл. относно посевите. Показанията в обратен смисъл на свидетеля Л. К. Г. не са кредитирани като несъответстващи на всички останали свидетелски показания и на заключението и обясненията на вещо лице инж. К., което неколкократно /четири пъти/ е оглеждало имота и трафопоста. Съдебният състав е заключил, че този свидетел не знае къде е процесният трафопост и не е отчитал намиращото се в него СТИ през целия, претендиран от ответника, период.
Въззивната инстанция е изложила и други евентуални съображения за недължимост на претендираните от ответника по иска суми за електрическа енергия, извлечени от твърдението на ответното дружество, че корекцията се основава на действително потребена, а не средноаритметично изчислена за определени периоди, както това предвижда чл. 26 от ОУ на ЕРП, електрическа енергия. Приела е, че твърденията на ответното дружество за методиката, по която е изчислена твърдяната от него като потребена енергия и нейното количество, се основават на извършената от поделение на Български институт по метрология /БИМ/ експертиза, резултатите от която обаче са изцяло компрометирани. За да направи този извод, решаващият съдебен състав е възприел заключението на СТЕ, изготвено от вещо лице инж. К., и дадените от вещото лице в открити съдебни заседания в двете инстанционни производства пояснения, като въз основа на тях е приел следното: 1/ не е било налице основание за демонтаж и смяна на СТИ, което обаче не сочи на неправомерно поведение на ответника, който има право винаги да подмени СТИ на друго основание; 2/ при самия демонтаж и предаване на СТИ за експертиза в БИМ са допуснати съществени нарушения на правилата, доколкото СТИ не е поставено в запечатан безшевен чувал, а е предадено на БИМ „в плик“; 3/ на вещото лице е предоставено СТИ, по отношение на което не може да се направи извод дали е демонтираното, доколкото са налице разлики в сигнатурите в констативния протокол на ЕРП и в този от метрологичната експертиза на средство за измерване на БИМ в частта им относно типа СТИ /вида електромер/. Въззивният съд е съобразил установеното от вещо лице инж. К. пред двете инстанции, че електромерът се състои от кутия и платка с електронни компоненти, и макар по отношение на сигнатурата на кутията да е налице идентичност между демонтираното от ЕРП /по констативен протокол/ СТИ, изследваното от БИМ СТИ и предоставеното, показано на вещо лице инж. К. от ответника СТИ, то не е налице идентичност по отношение на същинското СТИ – платката с електронни компоненти. Въз основа на установените факти и обстоятелства въззивната инстанция е възприела заключението на вещото лице, че няма яснота какво е изследвано от БИМ и дали това е именно демонтираното СТИ, отчитало по партидата на ищеца; поради липса на съвпадение между написаното на кутията и платката вътре, както и предвид констатираните нарушения на условията по демонтирането, приемането, съхранението и предаването на електромера, не може да се твърди, че платката с паметта на СТИ, изследвана от БИМ, принадлежи към кутията на процесния електромер.
Изводът за неоснователност на оплакването във въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, е аргументиран с липсата в протокола от откритото съдебно заседание в първоинстанционното производство на данни за друго, освен констатираното бланково и общо оспорване на заключението на СТЕ с твърдения само за необективност. Съдебният състав е приел отразените в съдебния протокол обстоятелства за осъществили се така, както са възпроизведени в него, предвид характера му на официален свидетелстващ документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила и доколкото същият не е поправен по законоустановения ред. Изложил е и съображения, че допускането на нова експертиза от въззивния съд с исканите от въззивника в жалбата задачи би било изцяло безсмислено, предвид допуснатите нарушения при демонтирането, приемането, съхранението и предаването на СТИ.
Въззивният състав на основание чл. 272 ГПК е препратил и към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение по отношение на установените от фактическа и правна страна обстоятелства, като по този начин ги е направил свои собствени. В този смисъл съдебният състав е възприел установеното от Врачански окръжен съд въз основа на свидетелските показания и поясненията на вещо лице инж. К., че липсват следи от развивана стопанска дейност, свързана с разход на електрическа енергия, имотът е необитаем, сградите – полуразрушени, няма и осветителни тела.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като касационната инстанция има право да уточни или конкретизира изложените от касатора релевантни материалноправни или процесуалноправни въпроси.
Първият, посочен от касатора, материалноправен въпрос не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на твърдяното основание за решаването му противоречиво от съдилищата. От една страна, въззивният съд не се е аргументирал с липса на предвидена в законодателството възможност за извършване от крайния снабдител на едностранна корекция на потребена електрическа енергия за минал период. Въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка е изследвал дали са налице предвидените предпоставки за такава корекция и е направил извод, че условията на чл. 26 ОУ на ЕРП не са осъществени, а препращайки на основание чл. 272 ГПК към обстоятелствата от фактическа и правна страна, установени в първоинстанционното решение, е възприел изложените съображения във връзка с твърдяното от ответното дружество приложение на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013г.
От друга страна, след изменението на разпоредбата на чл. 280 ГПК със ЗИДГПК /обн. в ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ противоречивото в съдилищата решаване на релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос във въззивното решение не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. С направеното изменение и допълнение на чл. 280, ал. 1 ГПК в т. 2 е предвидено ново основание, а именно когато съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз.
Вторият въпрос е посочен от касатора във връзка с оплакването му и изразеното от него несъгласие с въззивния съд, че в същия смисъл са Решение № 111/17.07.2015г. по т. д. № 1650/2014г. на ВКС, I т. о., Решение № 173/16.12.2015г. по т. д. № 3262/2014г. на ВКС, II т. о., Решение № 115/20.05.2015г. по гр. д. № 4907/2014г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 164/02.03.2016г. по т. д. № 2446/2014г. на ВКС, II т. о., Решение № 166/11.05.2016г. по т. д. № 1797/2014г. на ВКС, II т. о. и Решение № 203/15.01.2016г. по т. д. № 2605/2014г. на ВКС, I т. о. Въпросът е ирелевантен, тъй като във въззивното решение няма изложени съображения относно наличието или липсата на клауза за уведомяване на клиентите по общите условия при случаи на корекции на сметки, нито съдебният състав се е позовал на цитираната от касатора практика на ВКС.
Не е налице и поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По отношение на приложението на разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /след изменението с ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ във връзка с чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ и до влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г. е формирана константна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, която не се налага да бъде променяна.
С Решение № 118/18.09.2017г. по т. д. № 961/2016г. на ВКС, ТК, II т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК е даден отговор на въпроса „Следва ли крайният снабдител на електрическа енергия да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г./?“ по следния начин: „Крайният снабдител на електрическа енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след влизане в сила на измененията и допълненията на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г./“. В мотивите на посоченото решение на ВКС е изразено разбирането, че „по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ за периода след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия. Уредената в ПИКЕЕ корекционна процедура се отнася за случаите, при които липсва средство за търговско измерване; при които при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; при които при проверка на измервателната система се установи промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; при които е установена повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49/. С изменението на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013г., в сила от 16.11.2013г./ е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. При наличие на предвидено законово основание за такава едностранна корекция, за неизмерената или неточно измерена доставена електроенергия за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013г./ не намира приложение създадената при старата редакция на ЗЕ и отменените ПИКЕЕ съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е обоснована с липсата за предшестващия период на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката потребителя за ползвана електроенергия за минал период.“
В настоящия случай въззивният съд е аргументирал извода за недължимост на претендираните от ответното дружество суми за електрическа енергия за минал период не само въз основа на липса на предвидените в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ОУ на ЕРП условия за прилагане на методиката за корекция на сметка, но и поради компрометирани резултати от метрологичната експертиза на СТИ, извършена от БИМ, относно установяване на измерването, респективно неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия от процесното СТИ. Като се е позовал на липсата на яснота какво е изследвано от БИМ и дали това е именно демонтираното СТИ, отчитало по партидата на ищеца, въз основа на заключението на СТЕ, изготвено от вещо лице инж. К., и в този смисъл на недоказано неизмерване, респективно неточно отчитане на СТИ, крайният извод на въззивния съд, че не са налице основания за извършване от ответното дружество на корекционна процедура на електрическата енергия за процесния минал период не е постановен в нарушение на практиката на ВКС. При неустановяване на някоя от хипотезите, уредени в ПИКЕЕ /липса на средство за търговско измерване; установяване при метрологичната проверка, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата /чл. 48, ал. 1/; установяване при проверка на измервателната система на промяна на схемата за свързване /чл. 48, ал. 2/; установяване на повреда или неточна работа на тарифния превключвател /чл. 49//, не е налице основание за извършване на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Касаторът трябва да заплати на ответника по касационната жалба направените от последния разноски за касационното производство в размер 2 500 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 935 от 18.04.2018г. по т. дело № 2116/2017г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България“ АД, ЕИК[ЕИК], гр София, [улица], Б. М., Бизнес Център да заплати на Ц. К. Ч. с ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.