О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 04.02.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря …………………………..…и с участието на прокурора…….……..………………………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2724 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 19033 от 22.Х.2019 г. на „Корпоративна търговска банка” АД (в несъстоятелност), подадена чрез двамата нейни постоянни синдици А. Н. Д. и К. Хр. М. против определение № 3210 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 4.Х.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 4560/2019 г., с което е била оставена без уважение предходна частна жалба на кредитната институция срещу определението от 25.VІ.2019 г. на СГС, ТК, с-в VІ-14, по т. д. № 1952/2017 г. – за връщане на исковата молба на банката и за прекратяване на първоинстанционното производство срещу ответните по П. иск плевенски дружества „Кей Ес Ес” ЕАД и „Сентръл Пропъртис” ЕООД.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение, банката настоящ частен касатор претендира касирането му и връщане на делото на същия състав на първостепенния съд – „за продължаване на предвидените в ГПК съдопроизводствени действия”.
В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към частната касационна жалба на „КТБ” АД (в Н.) синдиците й обосновават приложно поле на частното касационно обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по следните два процесуалноправни въпроса от значение не само за изхода на делото, но и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1./ „Подлежат ли на вписване на основание чл. 114 от Закона за собствеността искови молби, с които са предявени искове за обявяване на относителна недействителност на сделки с недвижими имоти?”;
2./ „Води ли до предвидената в чл. 114, ал. 2 ЗС последица невписването на исковата молба в посочената хипотеза?”
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на „Корпоративна търговска банка” АД (в Н.), подадена от двамата й постоянни синдици Д. и М., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
За да потвърди определението на първостепенния съд за връщане на исковата молба на банката настоящ частен касатор и за прекратяване на образуваното по нея първоинстанционно производство срещу ответните две плевенски търговски дружества, съставът на апелативната инстанция е могъл да констатира, че: „макар и с известно закъснение, близо 2 години след образуване на делото, СГС е приел, че настоящата искова молба подлежи на вписване съобразно изричната разпоредба на чл. 114, б. „а” ЗС, доколкото е предявен конститутивен иск за отмяна /обявяване на относителна недействителност по реда на чл. 135 ЗЗД/ на подлежащ на вписване акт за апорт на недвижим имот”. В резултат от тази констатация и обсъждайки доводите на банката частен въззивник, САС е изградил решаващия си правен извод за задължителния характер на това вписване, ирелевантно за който е конкретното му действие – дали защитно или само оповестително – щом като и в двата случая законът /чл. 114 ЗС/ императивно изисква вписване на всички искови молби, за които е предвидено такова.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата формулирани от банката настоящ частен касатор т. нар. „процесуалноправни” въпроса се отнасят изцяло до правилността на атакуваното въззивно определение. Този извод намира опора в поддържаното в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК от страна на синдиците, представляващи банката настоящ частен касатор, твърдение, че изцяло неправилни и незаконосъобразни били отговорите на така поставените въпроси, „дадени от състава на САС и обусловили крайния изход на спора”. Погрешното отъждествяване на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1-во и 2-ро ГПК, от една страна обаче, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3210 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 4.Х.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 4560/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2