Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София, 05.02. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 7561 /2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение от 03.08.2013 г. на Софийски градски съд, възз. отд., ІІ „а” с-в. по гр.д. № 16282 /2012 г., в частта, с която е отменено решение № І-43-58 от 02.07.2012 г. по гр.д. № 24640 /2011 г. на СРС, 43 с-в. в частта, с която е уважен иск на [фирма] срещу Р. В. В. и Й. К. М. с правно основание чл.108 ЗС за втори етаж от двуетажна жилищна сграда в в С., на ул..„Средна гора” № 52, състоящ се от две преходни стаи с антре на площ от 40 кв.м., както и изградени към етажа антрета, баня – тоалетна, тераса и мазе – склад за гориво с площ 16 кв.м. под тези помещения, заедно с 1 /2 ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид. част от дворното място, цялото от 305 кв.м. и вместо това е постановил друго, с което искът е отхвърлен.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещните страни Р. В. В. и Й. К. М. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата за допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към фактическите изводи на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК: ищецът е купил първия етаж от къщата на 19.12.2007 г., заедно с 1 /3 ид.ч. от дворното място, ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на 29.06.2006 г. за това, че са придобили чрез давностно владение втория етаж след сключен предварителен договор за него от 1994 г.. В. съд е приел, че ищецът, който безспорно е собственик на първия етаж, твърди, че е собственик и на втория етаж, т.к. този етаж е неразделна част от първия етаж, който представлява главна вещ, от което следва, че ищецът е собственик по приращение на втория етаж, а следователно и на общите части от дворното място, припадащи се от към втория етаж. В. съд е приел, че ищецът, който неточно използва термина приращение, извлича правото си на собственост от правилото на чл.97 ЗС, а не от чл.92 ЗС. В. съд е приел, че присъединяването е способ за оригинерно придобиване, близък до приращението, уредено в чл.92 ЗС, но различен като обекти; а в случая две вещи – етажи са свързани по начин, по който не могат да се отделят без да се разрушат, но самите вещи са равностойни, поради което не може да се постави въпрос за главна и допълнителна, присъединена вещ. Вторият етаж не е обслужващ първия, а представлява фактически самостоятелен обект, отговарящ на изискванията на чл.40 ЗУТ и пар.5 от ДР на ЗУТ за жилище. Двата етажа са равностойни вещи и не са налице предпоставките на закона да се приеме, че едната от тях следва да се присъедини към другата. Така е формиран краен извод, че ищецът не е придобил правото на собственост на основанието, което твърди – като собственик на първия етаж, т.к. двата етажа не се намират в съотношение на главна и присъединена вещ.
Жалбоподателят извежда следния материалноправен въпрос : принципът на приращението по смисъла на чл.92 ЗС намира приложение когато изграденото в повече (извън параметрите на учредена суперфиция) представлява самостоятелен обект на собственост по строителните правила и норми (формулираното дотук е твърдение), а в случай, когато не са налице одобрени строителни книжа и строежът не е узаконен, кое законово правило следва да се приложи.
Въпросът не е обуславящ. Обуславящ за това дали е налице приращение по чл.92 ЗС или присъединяване по чл.97 ЗС е въпросът дали втори етаж от жилищна сграда, чието придобиване се твърди по силата на покупко-продажба на първия етаж (извършена след построяването на втория етаж), представлява част от първия етаж или самостоятелен обект на собственост по смисъла на действащите устройствени правила и норми
Видно от изложението на въззивния съд ищецът [фирма] е основал иска си по чл.108 ЗС на твърдение за второто (че вторият етаж е част от първия етаж). И отново видно от изложението от наведеното основание следва, че за уважаването на иска по чл.108 ЗС обуславящ е въпросът дали ищецът е собственик на процесния втори етаж, а за това е обуславящ въпросът дали вторият етаж е част от първия етаж или не е. Правната квалификация на иска е извършена от въззивния съд в съответствие, а не в противоречие с посоченото от жалбоподателя Решение № 137 /17.08.2010 г. по гр.д. № 3954 /2008, ІІ г.о.., в което са разграничени придобивните способи по чл.92 ЗС и чл.97 и чл.98 ЗС.
А видно от изложението, приетото от въззивния съд относно обуславящия въпрос, е в съответствие и с установената практика, че при исковете по чл.108 ЗС, които се оспорват от ответника, съдът се занимава с правата на ответника (ако такива са наведени със защитни средства) едва след като (доколкото) установи правата на ищеца, които той носи тежестта да докаже. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че вторият етаж е част от първия етаж, на което основава твърдяното си право, и не е следвало да се занимава с наведеното от ответниците право.
Жалбоподателят извежда следния материалноправен въпрос : При условие, че не е налице отстъпено право на строеж и не са били одобрени строителни книжа – архитектурен проект и др., съдът може ли без специални познания да определи дали един обект отговаря на изискванията за самостоятелност.
Въпросът не е обуславящ. В. съд е приел, че вторият етаж е отделен самостоятелен обект на собственост въз основа на представения от ответниците нотариален акт, в който е отразен изводът на нотариуса, че вторият етаж е придобит от ответниците като самостоятелен обект на собственост. Изводът на въззивния съд е в съответствие с приетото с ТР № 11 /2012 г. на ОСГК на ВКС, че поради обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост на ответниците, ищецът, който оспорва това право, но не разполага с документ за собственост за втория етаж, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса в полза на ответниците по иска право, но не е провел такова доказване.
Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответниците за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено за направените разноски за процесуално представителство в размер на 500 (петстотин) лева, чието уговаряне и заплащане е удостоверено с приложения договор за процесуално представителство.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение от 03.08.2013 г. на Софийски градски съд, възз. отд., ІІ „а” с-в. по гр.д. № 16282 /2012 г., в обжалваната част, с която е отхвърлен иск по чл.108 ЗС.
Осъжда [фирма] да заплати на Р. В. В. и Й. К. М. сумата 500 (петстотин) лева разноски за процесуално представителство в касационното производство.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.