О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 60/06.02.2017 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:
Председател: Маргарита Соколова
Членове: Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова т. д. № 60 192 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 144/ 09.05.2016 г. по т. д. № 818/ 2015 г., в частта, с която Пловдивски апелативен съд, потвърждавайки решение № 481/ 31.07.2015 г. по т. д. № 198/ 2014 г. на Пловдивски окръжен съд, отхвърля исковете на [фирма] със седалище [населено място] срещу [община], както следва:
· с правна квалификация чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата 37 178. 17 лв. – възнаграждение по договор № 495/ 10.08.2012 г.
· за сумата 37 178. 17 лв. – стойността на извършени СМР като последица от това, че договор № 495/ 10.08.2012 г. е нищожен поради невъзможен предмет, липса на съгласие, накърняване на добрите нрави и е сключен при основания за унищожаемост и
· с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 37 178. 17 лв. – изравняване на неоснователното разместване на блага като резултат от извършени СМР.
Решението обжалва [фирма] с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпросите:
1. Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и всички събрани по делото доказателства в съвкупност и поотделно и да изложи мотиви кои от тях кредитира и може ли съдът да обоснове решението си само на подбрани доказателства, да цени доказателствата избирателно и длъжен ли е да изложи съображения защо отхвърля част от доказателствата като недостоверни?
2. Представлява ли необсъждането на всички доказателства по делото нарушаване на принципите на равенство и състезателност в гражданския процес?
3. Следва ли да се заплащат допълнителните и необходими СМР, които са възникнали в хода на изпълнение на възложеното с договора, сключен при действието на ЗОбП (отм.)?
4. Как следва да се определи крайната цена по договор за инженеринг при единични цени? Следва ли да има изготвен и приет първоначален архитектурен проект и количествено-стойностна сметка, на база на която да се определи окончателната цена по такъв договор? Възможно ли е такъв договор да има първоначално фиксирана цена, като се има пред вид, че преди изготвянето на проект и количествено-стойностна сметка не е ясен обема на работата?
Касаторът счита въпросите обуславящи решението, а допълнителните основания от чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК извежда с доводите, че въззивният съд ги е разрешил в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК и с влезли в сила решения на другите инстанции. По същество се оплаква, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Ответникът по касация, [община], възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият състав намира касационната жалба с допустим предмет – търговското дело не попада в забраната от чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК; подадена от легитимирана страна – ищецът по отхвърлените искове; при спазване на срока по чл. 283 ГПК и всички други предпоставки за редовност и допустимост на жалбата. Изключено е всяко основание за допускане на касационния контрол, като съображенията за това са следните:
Касаторът обосновава предявените искове с довода, че разликата в повече между обема на изпълнената обществена поръчка по договор № 495/ 10.08.2012 г., сключен с ответника по касация по реда на ЗОбП (отм.) и обема на възложеното по договора го легитимира като кредитор на сумата 37 178. 17 лв. Въпреки че исковата молба не съдържа твърдения, годни да покрият изключенията от чл. 43, ал. 2 ЗОбП (отм.), при които законодателят допуска страните по такъв договор да го изменят, чрез исковете, предявени при условията на първоначално евентуално обективно съединяване, касаторът предлага различни правни основания, от които счита да произтича неговото парично притезание.
С въззивното решение исковете са отхвърлени при мотиви, че обективното ни материално право не допуска изменение на параметрите на сключения по реда на ЗОбП (отм.) договор поради несъответствие на изпълненото с параметрите на обществената поръчка, такива каквито са уговорени. Решението съдържа мотиви за това, че дори да са верни твърденията в исковата молба, от които касаторът извежда качеството си на кредитор, такова качество обективното ни право изключва чрез забраната такъв договор да бъде измененен (чл. 43, ал. 1 ЗОбП (отм.). В решението са обсъдени подробно и събраните по делото доказателства, като допълнително обосноваващи извода, че те не установяват предпоставките на никое от изключенията от чл. 43, ал. 2 ЗОбП (отм.), при които (единствено) законодателят допуска изпълнителят да претендира сума в размер над уговорения с договора за обществена поръчка.
Настоящият състав намира, че решението е съобразено с практиката, която Върховният касационен съд провежда по подобни дела в своите решения по чл. 290 – 293 ГПК. В решение № 82/ 19.07.2011 г. по т. д. № 658/ 2010 г. ВКС, ТК, I-во отделение и в решение № 202/ 27.02.2015 г. по т. д. № 4123/ 2015 г. ВКС, ТК, II-ро отделение се приема, че законодателят забранява изменението на договора за обществена поръчка, както според неговото съдържание, така и по страни, а различно притезание (по страни или съдържание) е допустимо да възникне, само при осъществяване на изключенията, визирани в чл. 43, ал. 2 ЗОбП (отм.). Обуславящите изводи на въззивния съд съответстват на тази практика на ВКС. Решения по чл. 290 – 293 ГПК, на които касаторът се позовава, не й противоречат. Настоящият състав я споделя. Изложеното изключва всяко основание за допускане на касационния контрол. Повдигнатите от касатора процесуалноправни въпроси (първите два) не обуславят обжалваното решение, а материалноправните го обуславят, но съответстват на решенията на ВКС по реда на чл. 290 – 293 ГПК по подобни дела.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК касаторът следва да заплати възнаграждения за представителството на ответника от юрисконсулт в минималния размер, произтичащ от закона.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 144/ 09.05.2016 г. по т. д. № 818/ 2015 г. на Пловдивски апелативен съд в обжалваната установителна част.
ОСЪЖДА „Т.“/фирма/ със седалище [населено място] ЕИК[ЕИК] да заплати на [община] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 100 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.