О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№60
гр.София, 09.03.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев частно гражданско дело № 161 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2, изр.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Л. П. И., чрез адвокат С, срещу определение от 19.12.2008 г., по гр.д. № 719/2008 г., на Софийски градски съд.
Ответникът по жалбата М. на в. р. на Република България, правоприемник на М. на извънредните ситуации, не е взел становище.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение, с което е отказано да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, подлежи на касационно обжалване – касационно основание по чл.274, ал.1, т.2 от Гражданския процесуален кодекс. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна, поради което е редовна и допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
С определението от 19.12.2008 г., по гр.д. № 719/2008 г., Софийски градски съд е оставил без уважение молбата на ищеца Л. П. И. да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските, съгласно чл.192, ал.4, изр.2 от Гражданския процесуален кодекс (отм.), по съображения, че предявените искове са доказани пред въззивната инстанция, а насрещната страна също има право на разноските за юрисконсултско възнаграждение, поради което съобразно уважената част на исковете са присъдени разноски в полза на ответната страна в размер на 50 лева, съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В частната жалба срещу определението на Софийски градски съд, по гр.д. № 719/2008 г. се подържа, че определението е незаконосъобразно, тъй като при уважаване на исковете, ищецът има право на разноски, които не са били присъдени, с оглед неправилното тълкуване на чл.65, ал.1 ГПК (отм.). Отделно са изложени съображения, че работникът не дължи разноски в производството по трудови спорове, независимо от изхода на делото, според чл.359 КТ, поради което иска да се отмени определението на въззивния съд и да се уважи молбата.
Срещу определенията на въззивната инстанция могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона, според чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от Гражданския процесуален кодекс, без да е необходимо да се преценяват предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК поради което съдът не обсъжда приложеното към частната жалба изложение с касационните основания.
Неоснователни са доводите на касатора в частната жалба за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.65, ал.1 ГПК (отм.), тъй като изводите на въззивния съд се обосновават на допълнително представени писмени доказателства–удостоверения за представителност на Синдикалната организация и копие от трудовата книжка на ищеца, които не са били представени пред първата инстанция. Следователно, страната се е позовала на нови доказателства, без да е била налице извинителна причина за несвоевременното им представяне пред първоинстанционния съд, което е основание да й бъде възложена санкцията по чл.65, ал.1 ГПК (отм.). В този смисъл, решаващият състав правилно е възприел и е съобразил указанията дадени с ТР № 1 от 2000 г., на ОСГК на ВКС, т.8.
Вторият довод на жалбоподателя за неправилно положение на чл.359 от КТ, също е несъстоятелен. Работникът или служителят е освободен от такси и разноски в производството по трудови спорове, доколкото обаче той не е станал причина да се направят разноски от насрещната страна по делото, в който случай също дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 4* от 03.02.2009 г., подадена от Л. П. И., чрез адвокат С, срещу определение от 19.12.2008 г., по гр.д. № 719/2008 г., на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.