О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
София 31.10. 2008 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 2664/2008 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. И. Т., гр. Я., срещу въззивно решение №37 от 19.03.2008 г. по гр. дело № 36/2008 г. на Ямболския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 816/16.10.2007г. по гр.д. №898/2007г. на Ямболския районен съд. С последното е отхвърлен предявеният от М. И. Т., Б. М. Т. и С. М. Т. срещу П. Г. Т. , С. Д. Т. и С. В. Д. иск по чл.33, ал.2 ЗС за признаване правото на изкупуване на ? ид.ч. от недвижим имот. Изложени са твърдения за произнасяне в решението по съществен материалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Неправилен е изводът на въззивния съд, че е прекратена съсобствеността между страните върху процесния имот, тъй като решението на ВС на РБ, с което е прекратена съсобствеността чрез делба, противоречи на константната практика на ВКС. То не съдържа диспозитив , нито проект за поделяне на сградата.
Ответницата по касационната жалба С. В. Б., оспорва същата в писмено становище.
Останалите ответници по каасция не изразяват становище.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС. Според касатора същественият в случая правен въпрос е дали с решение № 1393/86г. на ВС на РБ е прекратена съсобствеността между страните по делото, което е релевантно за иска по чл.33, ал.2 ЗС. Въпросът за изхода на спора е съществен, но не може да се приеме, че даденото разрешение в обжалваното решение е в противоречие на утвърдената съдебна практика. Не съществува правна възможност по реда на обжалването на решението по един правен спор, да се атакува влязло в законна сила решение, постановено между същите страни по друг спор. Инстанционният контрол е изчерпан. Влязлото в сила съдебно решение е задължително за страните по него и техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения – чл.220 ГПК /1952г./, респ. чл.297, чл.298 и чл.299 ГПК /2007г./. Ето защо всички доводи на касатора, че цитираното решение на ВС на РБ по гр.д. № 1393/1986г. е неправилно, поради противоречието му на установената съдебна практика и на закона, не могат да бъдат разгледани. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК са релевантни само към обжалваното решение. Те не могат да се прилагат за преценка правилността на влезли в сила съдебни решения, в т.ч. и тези, на които е основан обжалваният акт. Изложеното се отнася и до второто посочено в касационната жалба основание – по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Под точното прилагане на закона се разбира еднообразното му тълкуване с оглед отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика. В случая обаче с оглед изложеното по-горе, това основание е неприложимо.
Следва се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №37 от 19.03.2008 г. по гр. дело № 36/2008 г. на Ямболския окръжен съд по касационна жалба на М. И. Т., гр. Я..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.