ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
гр. София, 04.11.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на …………………………….. през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от съдия РИКЕВСКА гр. дело № 3301 по описа за 2008 година и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Д. С. М., Н. С. М. и К. С. М. от гр. С. срещу решение № 257 от 15.05.2008 г. по гр. д. № 23/06 г. на Окръжен съд гр. С.. К. считат че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
В срока по чл. 287 ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника по жалбата ”В” Е. /в ликвидация/ гр. С..
Върховният касационен съд, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 34 от 14.03.2003 г. по гр. д. № 1077/01 г. на Районен съд гр. С.. П. е ново решение, с което е отхвърлил предявените от Д. М. , Н. М. и К. М. срещу ”В” Е. /в ликвидация/ иск за собственост на застроено и незастроено място с площ 2 630 кв. м., представляващо част от имот № 2* участвуващ с площ от 2 132 кв. м. в парцел ****Плац за моделизми на ОВТПМ и с 498 кв. м. в парцел ****Озеленяване в кв. 234 по плана на гр. С.
В приложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК се сочи, че същественият материалноправен въпрос по който съдът се е произнесъл с атакуваното решение касае приложение разпоредбата на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. Въпросът е съществен, тъй като има значение за крайното решение. Основанията за допустимост на касационното обжалване според касаторите е по чл. 280 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
При проверка на основанията за обжалване ВКС счита, че не е налице основание за допустимост на касационната жалба по чл. 280 ал. 1 т. 1 КТ. При формулиране на това основание законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с актове на нормативно тълкуване – тълкувателни решения или постановления на ВС и ВКС. Тъй като такава практика не се сочи, не е налице посоченото от касатора основание за обжалване.
Сочи се основание за обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, за въпрос решаван противоречиво от съдилищата. В тази хипотеза за допустимост законодателят е имал предвид противоречие на въззивното решение с влезли в сила решения от други съдилища по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос, а не решенията по конкретния спор на отделните инстанции. По тази причина, част от приложената практика не подлежи на преценка за допустимост на обжалване – решение № 3* от 09.01.2006 г. по гр. д. № 2296/04 г. на ВКС; решение № 2 от 06.02.2008 г. по гр. д. № 372/06 г. на Окръжен съд гр. С., решение № 266 от 07.06.2005 г. по гр. д. № 197/05 г. на РС гр. С..
С. материалноправен въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато освен обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин. Това налага да се сравнят отделните случаи, да се намери общото между тях и това общо да е същественият въпрос. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че върху процесния имот са проведени строителни мероприятия, които не позволяват възстановяване правото на собственост на касаторите по смисъла на чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ. В него имало реализирана двуетажна масивна сграда, включена в капитала на ответното дружество. Строителството било замразено през 1991 г., но реализираното строителство разрешавало използуването на сградата. Приел е също така, че за приложение на тази разпоредбата не се изисква строителството да е било законно. Анализът на приложената към изложението съдебна практика не води до извод, че въззивното решение и противоречи. В решение № 410 от 15.05.2000 г. по гр. д. № 1504/99 г. на ІV ГО е посочена разликата между разпоредбата на чл. 10б и на чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, както и че когато се прилага текстът на чл. 10б, не е необходимо строителството да е законно. В решение № 113 от 22.02.2005 г. по гр. д. № 2407/03 г. на ВКС ІVГО и решение № 1* от 21.01.2002 г. по гр. д. № 317/01 г. на ВКС ІV ГО е разяснено кога мероприятието се счита за изпълнено, за да е пречка за възстановяване на земеделска земя, което не е в противоречие с въззивното решение. Що се отнася до решение № 303 от 19.07.2002 г. по гр. д. № 246/02 г. на Окръжен съд гр. С., за да има противоречиво разрешение на въпроса, трябва решенията са постановени при еднаква фактическа обстановка и еднакви факти. Тъй като цитираното решение касае друг имот, фактите доказани в отделните производства не водят до извод за противоречива съдебна практика.
В приложението се сочи, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с установената съдебна практика. Приложение разпоредбата на чл. 188 ГПК /отм./ е съществен процесуален въпрос, който има отношение към правилността на решението. Приложената към жалбата съдебна практика по този въпрос не е в противоречие с процесуалните действия на въззивния съд. Въззивният съд е обсъдил подробно и задълбочено всички събрани по делото доказателства които имат отношение към правно релевантните факти, съобразил е и задължителните указанията в отменителното решение. Обстоятелството, че изводите на съда при преценка на фактите не съвпадат с преценката на касаторите, не е основание да се приеме, че съдът не е изпълнил задължението си по чл. 188 ГПК /отм./.
Касаторите сочат като основание за обжалване и критерия по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК. ВКС счита, че въпросите за приложение разпоредбите на чл. 10б ЗСПЗЗ и на чл. 188 ГПК /отм./ не са основополагащи правни въпроси решавани противоречиво от съдилищата поради различно тълкуване на правните норми, а оттук и да са от значение за развитието на правото, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване и на това основание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 257 от 15.05.2008 г. по гр. д. № 23/06 г. на Окръжен съд гр. С..
О. е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: