О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 60
гр.София, 29.01.2009г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шестнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. № 401/2008 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
О. е решение №647 от 20.02.2008г., постановено по гр.дело № 678/2007г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение №54/11.05.2007г. по т.дело №13/2007г. на С. окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на Й. Д. Ж. от гр. С. против “Медико – Д. лаборатория – Т. “ ООД за отмяна на решенията на общото събрание, проведено на 27.12.2006г., както и в частта за разноските и е постановено решение, с което са отменени като незаконосъобразни решенията по т.т.1,2,3,4 и т.5 от дневния ред на общото събрание на дружеството от 27.12.2007г., гласувани по втори вариант на образуваното мнозинство. Жалбоподателят “Медико-диагностична лаборатория – Т. ” ООД, гр. Б. иска отмяна на решението на Пловдивския апелативен съд, като излага оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. За допустимост на касационно обжалване на въззивното решение касаторът се позовава на чл.280, ал.1, т.1, т.2 т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата Й. Д. Ж. от гр. С. в писмен отговор, счита, че не са налице основанията за касационно обжалване, визирани в чл.280, ал.1 ГПК, защото представеното по делото решение на ВКС не е доказателство за решаване на спора в противоречие с практиката на ВКС, а противоречивото решаване на от първоинстанциония и въззивен съд не представлява по своята същност противорeчиво решен спор от съдилищата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационен контрол.
С постановеното от Пловдивския апелативен съд решение, въззивният съд е приел, че в нормите, в които са уредени правомощията на общото събрание на дружеството с ограничена отговорност няма предвидено вариантно гласуване на отделни точки, в зависимост от различния кворум, който отделните членове на събранието приемат. Приел е също, че според чл.140, ал.4 ТЗ, приемането и изключването на съдружник има действие от вписването им в регистъра на съда, поради което е счетено за основателно възражението на ищеца, че е бил лишен да гласува по вариант втори по останалите точки от дневния ред. Произнасянето е по иск по чл.74 ТЗ.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд съществен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона. В случая, в изложението си по чл.284, ал.3,т.1 ГПК, касаторът сочи като съществен материалноправен въпрос въпросът за обхвата на правомощията на общото събрание на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност, могат ли да гласуват едни и същи решения от дневния ред на събранието във варианти, в зависимост от кворума, формиран от различни дялове на съдружниците. Така очертания съществен правен въпрос, настоящият състав на ВКС, Търговска колегия намира, че е от значение за точното приложение на ТЗ, както и за развитие на правото, по който въпрос няма съдебна практика, поради което намира за основателно искането на касатора за допускане до касационно обжалване въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не е в противоречие с посочената от жалбоподателя практика на ВКС, поради което не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В решение №901/18.10.2005г., постановено по гр.дело №179/2005г. ВКС, ІІ отделение Върховният касационен съд се е произнесъл по въпроса, че няма пречка, с дружествения договор съдружниците да предоставят част от правата на общото събрание на управителя на дружеството. Очевидна е разликата в съществения правния въпрос в двете решения. В атакуваното решение е дадено разрешение на въпроса за възможността общото събрание да гласува решения във варианти, а в решението на ВКС от 2005г. е разрешен въпрос за правото на общото събрание да делегира правата си на управителя на дружеството. Противоречивото решаване на съществения въпрос от първоинстанционния съд и въззивният съд също не представлява по своята същност противоречиво решен спор от съдилищата, защото нормата на чл.280, ал.1, т.2 има предвид под установена практика спор решен с влязло в сила решение. Неоснователно е позоваването на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. За да е налице соченото основание за допустимост на касационна жалба трябва въззивният съд, в обжалваното решение при разрешаване на съществения материален или процесуален въпрос по конкретния казус, да се е отклонил от константната практика на ВКС в непротиворечиви идентични решения по конкретни дела, от П. на ВС, тълкувателните решения на ВС и ВКС и решенията, постановени при действието на ГПК, в сила от 1.03.2008г.
За разглеждане на касационната жалба жалбоподателят ще следва да внесе по сметка на ВКС ДТ в размер на 30 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение №647/20.02.2008г., постановено по в.гр.дело № 678/2007 г. на Пловдивския апелативен съд.
Да се съобщи на жалбоподателя “Медико – Д. лаборатория – Т. ” ООД, гр. Б. да внесе по сметка на ВКС в едноседмичен срок ДТ в размер на 30 лв. за разглеждане на касационната жалба, в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
След внасяне на ДТ делото да се докладва на председателя на първо търговско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: