2
2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр. София, 20.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Б. Б. ч. т. дело № 375 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба от страна на управителя на [фирма]-гр.Х. срещу определение №85 от 17.01.2011 г. по т. дело №44/2011г. на П. Апелативен съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба на същия жалбоподател срещу определение на ПОС от 17.11.2010 г. по ч.т.д. № 740/2010 г. за спиране на производство по вписване в търговския регистър , постановено по реда на чл.536 от ГПК.
Ответникът по частната жалба не изразява становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал.2 , изр.1 ГПК.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Съгласно чл. 274 ал.1 от ГПК определенията, респ. разпорежданията на съда, срещу които могат да бъдат подавани частни жалби, следва да са преграждащи по-нататъшното развитие на делото – т. 1 или обжалваемостта им да е изрично предвидена в закона – т. 2.
Съгласно чл.19 ал.5 от ЗТР, регистърното производство пред Агенцията по вписвания се спира въз основа на акт на съда на основание чл. 536 от ГПК Нормата на последно цитираната разпоредба не съдържа изрично разпореждане за обжалване на определението, с което съдът се произнася по искане за спиране на охранителното производство на визираните в т. 1 и т. 2 на чл.274 ал.1 от ГПК основания, вкл. когато спирането е постановено във връзка с чл.19 ал.5 от ЗТР. Изрична или препращаща норма, регламентираща обжалваемост на посочения съдебен акт, не е предвидена и в останалата част на Глава четиридесет и девета „Общи правила“ на Част шеста „Охранителни производства“ на ГПК в сила от 01.03.2008 г. Независимо от препращането в чл.540 от ГПК към общите правила на ГПК, не би могло да се приеме, че определението по чл. 536 от ГПК може да бъде обжалвано с частна жалба по силата на чл.274 ал.1 от ГПК, тъй като цитираната разпоредба е относима към обжалването на определенията, с които се прегражда развитието на спорния исков процес, не и към постановените в охранителното производство актове, проверката за чиято законосъобразност е предмет на самостоятелна правна регламентация.В тази насока е и константната практика на ВКС: ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 284 ОТ 19.04.2011 Г. ПО Ч. Т. Д. № 239/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 151 ОТ 24.02.2011 Г. ПО Ч. Т. Д. № 75/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС, ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 133 ОТ 14.02.2011 Г. Ч. Т. Д. № 87/2011 Г., Т. К., І Т. О. НА ВКС.
По тези съображения обжалваното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото е правилно и следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85 от 17.01.2011 г. по т. дело №44/2011г. на П. Апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.