Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 20.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1201 по описа за 2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Ю Д. П.” чрез адвокат Б. Д. срещу решение № 553/11.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /П./, Търговски отделение, І състав по т.д. № 948/2013 г., с което е потвърдено уважително решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/ по иск на [фирма] срещу настоящия касатор за сумата 50000 евро – частичен иск от 1170712.68 евро, представляваща сбор от получени от „Ю Д. П.” недължими комисионни за апартаменти по 20 броя фактури, издадени на основание сключен на 12.03.2008 г. в [населено място] договор за посредничество.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване сочи чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] оспорва допускането на жалбата и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Следва да се допусне касационно обжалване на решението на П., поради следните съображения:
ПОС е сезиран с иск от [фирма] срещу „Ю Д. П.” за сумата 50000 евро – частичен иск от 1170712.68 евро, представляваща сбор от получени от „Ю Д. П.” недължими комисионни по 20 броя фактури, издадени на основание сключен на 12.03.2008 г. договор за посредничество, по силата на който ищецът възлага, а ответникът приема да посредничи при продажба на недвижими имоти – апартаменти в масивна жилищна сграда, туристически комплекси в Слънчев бряг и Н. Бургаска област и всякакви следващи проекти срещу комисионно възнаграждение, уговорено като процент от стойността на всяка сделка, осъществена с помощта на посредника и платима в определени срокове. Претенцията на ищеца е за връщане на платени комисионни по посочени фактури без основание, тъй като ответникът като посредник по сключения между страните договор не е изпълнил задълженията си по същия – по предварителните договори, за които е било заплатено посредническо възнаграждение не се е стигнало до реално прехвърляне на недвижимия имот с нотариален акт. ПОС е уважил така предявения иск, като в определението му по чл.374 ГПК е прието, че съдът е сезиран с иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, а в решението – че искът е по чл.79 ЗЗД, без отразяване на законовата разпоредба в диспозитива – искът е уважен за сумата 50000 евро, предявени частично от 1170712.68 евро, която ответникът да върне на ищеца като недължими комисионни по договор за посредничество по посочени фактури, конкретизирани с дати и размер на приведени суми за конкретни имоти. По въззивна жалба на „Юросол Д. П.” П. е потвърдил решението на ПОС. Във въззивната жалба са поддържани оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение, поради липса на международна компетентност на българския съд и нередовно призоваване на ответното дружество, които са разгледани от П. и са приети за неоснователни. Въззивникът е поддържал и оплаквания за процесуални нарушения във връзка с доклада на ПОС и правната квалификация на иска в този доклад – по чл.55 ал.1 ЗЗД, без сочена конкретна хипотеза на тази разпоредба, а постановено решение по иск на друго основание – по чл.79 ЗЗД. П. не е посочил в решението си правна квалификация на предявения иск като законова разпоредба, но е възпроизвел приетото от ПОС, че ответникът следва да върне недължимо платени комисионни възнаграждения по посочени фактури по сключения договор, защото не се е стигнало да сключване на договори за покупко-продажба по нотариален ред в тези случаи, за които са му платени комисионите. Според П. са неотносими причините, поради които не се е стигнало до сключване на окончателен договор за покупко-продажба.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. ВКС не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение, за които ВКС следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Настоящият състав на ВКС счита, че следва да се допусне касационно обжалване на решението на П. с оглед преценката за неговата допустимост, свързана с постановяването му по неясна искова молба.
Поради приетото наличие на основание за допускане на касационно обжалване на решението на П., на касатора следва да се укаже в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, да внесе и представи доказателства за заплатена държавна такса за разглеждане на жалбата в размер на 1955.83 лв., определена съгласно чл.18 ал.2 т.2 от ТДТСС по ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 553/11.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд, Търговски отделение, І състав по т.д. № 948/2013 г.
УКАЗВА на касатора „Ю Д. П.” с посочен съдебен адрес [населено място], [улица] ет. 1 адвокатска кантора „Д.” да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1955.83 лв. /хиляда деветстотин петдесет и пет лева и 83 ст./ и представи доказателства за това в едноседмичен срок, считано от получаването на съобщението. При невнасяне на държавната такса по сметка на ВКС в посочения срок и представяне на платежния документ, производството по касационната жалба ще бъде прекратено, което да се впише в съобщението до касатора.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на председателя на Първо отделение на ТК на ВКС за насрочване в открито заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.