О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 21.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април, две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1691/2011 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, както първа инстанция, с решение от 11. 01. 2008 г. по гр. д. № 1509/2007 г. е осъдил „В. – 2001”, [населено място] да заплати на Н. Б. от същия град сумата 14 844 лв. обезщетение за ползване на собствения му недвижим имот – 1/3 ид. ч. от газстанция за периода от 1. 6. 2002 г. до 1. 6. 2007 г. и сумата 48 634 лв. обезщетение за ползване на северозападната част от терена на собствения му недвижим имот, в който е построена газстанцията, за същия период от време. Пловдивският апелативен съд, с решение от 22. 2. 2011 г., поправено с решение от 18. 10. 2011 г., постановени по гр. д. № 246/2008 г., е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение 10 698.34 лв. за ползване на 1/3 ид. ч. от газстанция и в частта за присъдено обезщетение 40 265.20 лв. за ползване на 936.40 кв.м. от северозападната част на дворното място на имот № 506, собственост на Н. Б., като отхвърлил исковите му претенции в останалата част за разликата над сумата 10 698.34 лв. до размер на сумата 14 844 лв. досежно 1/3 ид.ч. от газстанция и за разликата над сумата 40265. 20 лв. до размер на сумата 48 634 лв. досежно дворното място. С въззивното решение е осъдено [фирма] да заплати на Б. сумата 5 850 лв. разноски по компенсация пред двете инстации.
Касационна жалба срещу въззивното решение в осъдителната му част е подадена от [фирма]. Към жалбата е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и решение на ВКС по гр. д. № 754/2009 г.
Ответникът по жалбата, ищец по делото, Н. В. Б. от [населено място] счита за неоснователно искането за допускане на касация на въззивното решение поради липса на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК.
След проверка, касационният съд приема следното:
Искането на жалбоподателя за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По първото основание жалбоподателят твърди, че решаващият съд се е произнесъл по въпроса за обезщетението за ползване на 1/3 ид. ч. от газстанция в противоречие с практиката на ВКС – приложеното решение от 6. 10. 2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което е прието, че един съсобственик ползва общата вещ лично и когато е допуснал ползване на вещта от трети лица. В случая, не е налице противоречие на сега обжалваното решение с принципните разрешения, дадени в решението от 6. 10. 2010 г., тъй-като няма идентичност на правоотношенията, предмет на разглеждане по двете дела. Спорът по гр. д. № 754/2009 г. е между съсобственици, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, а предмет на настоящото дело е спор по чл. 59 ЗЗД. Той е обусловен от фактическото обстоятелство, че ответното дружество е ползвало имоти на ищеца Б. – 1/3 ид. ч. от газстанция и част от дворно място, и правото му на собственост като абсолютно вещно право е противопоставимо и следва да бъде компенсирано от всеки, който е нарушил или се е възползвал от неговата собственост. Взаимоотношенията между фактическият ползвател /в случая [фирма]/ и другите съсобственици / [фирма]/, съществуващите между тях уговорки относно това ползване, са непротивопоставими на съсобственика, лишен от ползване без основание – ищецът Б.. Този извод е направен от касационния съд в решението по приложеното гр. д. № 754/2009 г. и той не само не противоречи, но и подкрепя разрешението, дадено в обжалваното решение, че ответникът по иска [фирма] отговаря самостоятелно за ползваните от него чужди имоти.
Несъстоятелно е искането за допускане на касация на въззивното решение относно присъденото обезщетение за ползване на част от дворното място на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС, касационно обжалване може да се допусне по въпроси, по които има произнасяне от въззивния съд. Жалбоподателят поставя въпроса за обхвата на терена, върху който е разположен комплексен обект – в случая газстанция, следва ли да се считат като част от газстанцията освен постройките, така и техническите съоръжения – помпи,резервоари и др. и обслужващите обекта подходи, изходи, вътрешни пътища, места за паркиране, зелени площи и др.. Решаващият съд не се е произнесъл по този въпрос, защото той не е въведен като част от предмета на спора. Във въззивното производство е прието заключение на техническа експертиза, изготвена от вещото лице К., с което е определена застроената и прилежащата площ на газстанцията. В съдебно заседание на 13. 6. 2008 г. заключението е прието от двете страни, жалбоподателят [фирма] не е направил възражения и искания за допълнителна експертиза по поставения сега въпрос – за площта, заета от обслужващите съоръжения и комуникации и въззивният съд не се е произнесъл в този смисъл, защото не е бил сезиран с такъв спор. При това положение е неоснователно да се обсъжда искане за допускане на касация по въпрос, който не е бил разглеждан и разрешен от въззивния съд.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 22. 02. 2011 г. по гр. д. № 246/2008 г. на Пловдивския апелативен съд по жалбата на [фирма], [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на Н. В. Б. от [населено място] сумата 1200 /хиляда и двеста/ лева разноски за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: