О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 23.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 475/2009 година.
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Габровският окръжен съд с определение от 24. 03. 2009 г. по гр. д. № 39/2009 г. е оставил без разглеждане жалбата на „Т” А. , гр. Г. срещу действия на съдебния изпълнител – въвод във владение на недвижим имот, извършен по изп. д. № 152/2008 г. на СИС при Районен съд Габрово. Определението е потвърдено от Великотърновския апелативен съд с въззивно определение от 18. 8. 2009 г. по гр. д. № 319/2009 г.
„Т” А. , гр. Г. е подало частна жалба срещу определението на апелативния съд и приложило изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Взискателите по изпълнителното дело Ц. М. и Е. М. , двамата със съдебен адрес в гр. Г., не са взели становище по жалбата.
След проверка, касационният съд установи следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на окръжния съд за прекратяване на производството за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като е приел, че процесуалното право на жалба възниква за длъжника по изпълнението, само в случаите, изчерпателно посочени в чл. 435, ал. 2 ГПК – при налагане на глоба, при насочване на изпълнението срещу несеквестируемо имущество, при отнемане на движима вещ или отстраняването му от имот, когато не е надлежно уведомен за изпълнението. От изложението на жалбата и данните по делото е видно, че се касае за отстраняване на жалбоподателя от недвижим имот – първи етаж от масивна производствена сграда в гр. Г., че изпълнението е извършено въз основа на изпълнителен лист от 30. 7. 2007 г., издаден по гр. д. № 106/2005 г. на Габровския окръжен съд и че за принудителното изпълнение, проведено на 13. 1. 2009 г., „Т” А. е било надлежно призовано на 17. 11. 2008 г. чрез връчване на призовка на неговия представител, адвокат Д. П. Заявеното в жалбата основание за отмяна на извършения въвод не попада в хипотезата на чл. 435, ал. 2 ГПК, тъй-като се твърди, че изпълнението е порочно, защото е извършено върху имот, който не е идентичен с имота, описан в изпълнителния лист, поради изграждането на надстройка и сутерен към присъдения първи етаж от сграда.
Искането на жалбопадателя за допускане на касация на въззивното определение на апелативния съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователно. Въззивният съд е приложил точно закона при преценката на процесуалноправния въпрос за наличе на право на обжалване в полза на длъжника по изпълнението и съответно, за допустимост на подадената от него жалба. Необосновани са твърденията, че ГПК в сила от 1. 3. 2008 г. не урежда случаите, в които изпълнението засяга права на трети лица и с оглед защита на интересите на тези лица и за развитието на правото и съдебната практика, касационното обжалване следва да се допусне. Доводите са изложени във връзка с твърдението, че жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е подадена от „Т” А. в качеството му на трето лице – собственик на надстройка и сутерен, а не на длъжник по изпълнението за предаване на първия етаж от производствената сграда. ГПК обаче предвижда друг ред за защита на трето лице, засегнато от изпълнение върху имущество, което не принадлежи на длъжника – предявяване на иск по чл. 440 ГПК, и чрез защитата по този ред, жалбоподателят може да осъществи искането си за точно прилагане на закона.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 19. 6. 2009 год. по гр. д. № 319/2009 г. на Великотърновския апелативен съд по частната касационна жалба на „Т” А. , гр. Г..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: