О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
София, 23.10.2017 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 956/2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на М. Н. Г. от [населено място] и [фирма], [населено място] против решение № 416 от 27.12.2016 г. по в. т. д. № 691/2016г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Пазарджишки окръжен съд решение № 88 от 22.06.2016 г. по т. д. № 171/2015 г., предявените от „У. Б.“ Ад, [населено място] срещу двамата касатори, в качеството им на съдлъжници по договор за банков кредит № 378 от 09.10.2008 г. и анекс № 2 от 29.05.2013 г., положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката са уважени за следните суми: 189 126.38 лв. – главница, 12 577.51 лв. – лихви гратисен период, 75.56 лв. – договорни лихви, 2 841.13 лв. – лихви по чл. 4.1 от договора, 472.82 лв. – такси и законна лихва върху главницата, считано от 01.06.2015 г. до окончателното й изплащане, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 03.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1614/2015 г. на Пазарджишки районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Касаторите оспорват извода на решаващия състав за настъпила предсрочна изискуемост на процесния кредит, тъй като считат, че представените нотариални покани не установяват надлежното им уведомяване за това, доколкото липсват доказателства за представителната власт на изпратилите ги лица да действат от името и за сметка на ответната банка. Според тях, съдът неоснователно е приложил в тази връзка презумпцията на чл. 301 ТЗ. Релевират оплакване и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в приемането във въззивното производство на доказателства, без да са налице предпоставките на чл. 266, ал. 1 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационното обжалване е аргументирано с неправилността на въззивния акт (изложението преповтаря дословно оплакванията в касационната жалба). Касаторите изразяват становище, че доколкото основният порок на обжалваното решение е неговата необоснованост, то в случая не следва да се прилага нормата на чл. 280 ГПК.
Ответникът по касация – от „У. Б.“ Ад, [населено място] – заявява становище за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките за това, респ. за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения е изложил в депозирания писмен отговор от 10.04.2017 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното отхвърлително решение и да уважи частично предявените от „У. Б.“ Ад, [населено място] искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката към М. Н. Г. от [населено място] и [фирма], [населено място] по договор за банков кредит № 378 от 09.10.2008 г. и анекс № 2 от 29.05.2013 г., въззивният съд е счел за неправилен направения от първата инстанция извод, че процесният договор за кредит не е станал предсрочно изискуем с връчените на 18.05.2015 г. на двамата съдлъжници нотариални покани, предвид липса на надлежна представителна власт на отправилото ги лице – адвокат Д. Д.. При анализ на представените по делото доказателства за упълномощаване и преупълномощаане на лицата А. А., К. И. и адвокат Д. Д., решаващият състав е приел, че с подаването на заявлението по чл. 417 ГПК, за което адвокат Д. Д. е надлежно упълномощен, банката-кредитор е потвърдила извършените от нейно име действия по обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем. Поради това и доколкото от заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза безспорно се установява фактът на неизпълнение на поетите с договора за кредит и анекса към него задължения, съдът е преценил предявените от банката искове за основателни. Решаващият състав, обаче, е уважил възражението на ответниците за нищожност на клаузата на т. 4.2. от анекса за начисляване на допълнителен лихвен процент върху просрочената главница като неравноправна, с оглед на което е приел за недължима сумата 63 354.95 лв. и е потвърдил първоинстанционното решение в тази му част.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно действащата нормативна уредба, допускането на касационния контрол е обусловено от наличието на точно определени предпоставки, а именно – обжалваният въззивен акт трябва да съдържа произнасяне по значим за изхода на делото материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е осъществено някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. В създадената по приложението на посочената норма задължителна съдебна практика – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.210 г. на ОСГТК на ВКС – е указано, че формулирането на конкретния въпрос, обусловил изхода на правния спор, както и обосноваването на заявеното основание, в т. ч. посочване, респ. представяне на относимата практика (задължителна и казуална) е задължение на самия касатор, като в правомощията на касационната инстанция е единствено уточняването, но не и служебното извеждане на въпроса.
В настоящия случай касаторите не са изпълнили това свое задължение. В депозираното от тях изложение към касационната жалба нито е формулиран значим за изхода на делото въпрос, нито е аргументирано наличието на някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, а само дословно са преповторени развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение, които са относими към самия касационен контрол, но не и към производството по допускането му.
Що се отнася до изразеното от касаторите становище за неприложимост на нормата на чл. 280 ГПК в хипотезата, когато единственият твърдян в касационната жалба порок на въззивното решение е неговата необоснованост, същото е в явно противоречие както със закона (чл. 280, ал. 1 и чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК ГПК), така и с цитираната по-горе тълкувателна съдебна практика.
С оглед изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Независимо от този изход на делото, искането на ответника за присъждане на разноски за настоящото производство не може да бъде уважено, тъй като не са ангажирани доказателства за извършването на такива.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 416 от 27.12.2016 г. по в. т. д. № 691/2016г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: