3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
гр. София, 24.07.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юли през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 3847 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК.
Образувано е по частната жалба на Г. К. Т. от [населено място] от [населено място] против разпореждане № 4194 от 13 май 2014 г., постановено по в.ч.гр.д. № 699 по описа на окръжния съд в Пловдив за 2014 г., с което е върната частната жалба вх. № 10757 от 14 април 2014 г. на Т. против разпореждане № 3107 от 2 април 2014 г., постановено по същото въззивно частно гражданско дело. В частната жалба се описва спора между страните и се сочи, че частният жалбоподател не следва да внася държавна такса, а да бъде освободен от внасянето й, тъй като е социално слаб и безработен. Поддържа се, че като лице с двойно гражданство жалбоподателят е освободен от внасяне на такса по двустранната спогодба между България и Гърция от 1964 г.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С разпореждането си въззивният съд връща частна жалба на Т. против друго разпореждане на въззивния съд, тъй като с разпореждане от 16 април 2014 г. производството по частната жалба е оставено без движение за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС, разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 29 април 2014 г. и към 13 май 2014 г. нередовността не е отстранена.
К. съд приема, че следва да прекрати производството пред себе си и да изпрати делото на въззивния съд за произнасяне по искане по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Относимите обстоятелства са следните:
С разпореждане от 8 януари 2014 г. по гр.д. № 1089 по описа на районния съд в гр. Асеновград за 2009 г. е върната частна жалба на Т. против определение № 554 от 10 ноември 2010 г. по ч.гр.д. № 422/2010 г., ІІІ г.о., ВКС. По подадената срещу него частна жалба на жалбоподателя е указано да отстрани редица нередовности, включително да внесе по сметка на ВКС държавна такса от 15 лева. Със заявление от 20 януари 2014 г. частният жалбоподател твърди, че следва да бъде освободен от внасяне на държавна такса и представя служебна бележка от Агенцията по заетостта, че е безработен. С разпореждане № 591 от 22 януари 2014 . въззивният съд връща частната жалба, като приема, че друга такава вече е била разгледана, частната жалба е подадена след предвидения в закона срок и е безпредметно да се разглежда молбата за освобождаване от държавна такса. Срещу това разпореждане е подадена нова частна жалба, отново оставена без движение за отстраняване на нередовности, между които и да се внесе държавна такса от 15 лева по сметката на ВКС. С разпореждане от 4 февруари 2014 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя да представи доказателства по твърденията си за получавани доходи, както и за липсата на притежавани недвижми имоти и МПС. С определение № 21 от 2 февруари 2014 г. съдът оказва да освободи жалбоподателя от внасяне на държавна такса с мотива, че въпреки дадените указания не са представени други доказателства за невъзможност да се плати държавната такса. Това определение на първоинстанционния съд е потвърдено с определение № 685 от 6 март 2014 г., постановено по ч.гр.д. № 699 по описа на окържния съд в гр. Пловдив за 2014 г. поради неизпълнение в цялост на указанията на съда за установяване на притежавани имоти и МПС. Против това определение е подадена частна касационна жалба на 17 март 2014 г., която е оставена без движение за представяне на оригинал на жалбата или подписване на представеното фотокопие от нея от жалбоподателя, прилагане на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, приподписване от адвокат по чл. 284, ал. 2 ГПК и представяне на документ за внесена държавна такса от 15 лева по сметка на ВКС. Тъй като в срока частният жалбоподател не е представил изложение на касационните осноавния, жалбата не е приподписана от адвокат и не е представено доказателство за внесена държавна такса, частната касационна жалба е върната с разпореждане № 3107 от 3 април 2014 г. Срещу това разпореждане е подадена частна жалба, оставена без движение на 16 април 2014 г. с указания да се представи документ за внесена дължима държавна такса. С обжалваното в настоящото производство разпореждане № 4194 от 13 май 2014 г. е констатирано, че предходното разпореждане е съобщено на частния жалбоподател, даденият срок е изтекъл, я указаната нередовност не е отстранена.
След постановяването на обжалвания съдебен акт пред въззивния съд е подадена молба вх. № 16721 от 11 юни 2014 г. от частния жалбоподател с искане за освобождаване от внасяне на държавна такса, с представени към молбата доказателства. Вместо да се произнесе по молбата, въззивният съд приел, че с оглед наличието на предходно произнасяне по идентично искане, частната жалба следва да бъде изпратена на ВКС. При този начин на процедиране не е ясно какъв е резултатът, постановен от съда по искането за освобождаване от внасяне на държавна такса от страна на частния жалбоподател и какъв съответно е обемът на освобождаването, ако такова е допуснато, предвид задължителните постановки на ТР № 6/2012 г., ОСГТК, т. 12.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ВРЪЩА делото на въззивния съд в гр. Пловдив за произнасяне по молбата за освобождаване от държавна такса вх. № 16721 от 11 юни 2014 г., след което делото да бъде върнато на настоящия съдебен състав за произнасяне по частната жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: