1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 600
Гр. С., 24.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 959/2010 г
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280 ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. Т. от [населено място], обл.Я. подадена чрез процесуалния й представител адвокат Т.П. от АК-Б. срещу въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 86/24.06.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 232/2010 г. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Елховския районен съд № 29/07.04.2010 г. по гр.д.№ 411/2009 г., с което е отхвърлен предявеният от ищцата-касатор срещу Е. Д. О. от [населено място] иск по чл.143 ал.1 ЗЗД за сумата 4840.35 лева-регресно вземане на ищцата в качеството й на поръчител погасил дълга на наследодателя на ответницата към Банка [фирма] по договора му за кредит за текущо потребление от 23.08.2005 г.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводсвените правила. Излагат се съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът сочи чл.280 ал.1 т. 3 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по съществени процесуалноправни и материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са свързани с: 1. Правомощията на съда относно правната квалификация на предявения иск и задължението му да го разгледа на предявеното основание, 2. Допустимо ли е в производството по чл.143 ал.1 ЗЗД длъжникът да се позовава на нищожност на договора за поръчителство, по който той не е страна, 3. Валидно ли е задължението на поръчителя, ако в договора за поръчителство не е посочен размера, срока и условията на главното задължение.
Ответникът по касационната жалба Е. Д. О. от [населено място] чрез процесуалния си представител адвокат Ж.А. от [населено място] поддържа становище, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 500 лв. представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по приложения договор за правна помощ от 06.08.2010 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и след проверка на данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва от ВКС с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение е оставено в сила първоинстанционното отхвърлително решение на Елховския районен съд. За да отхвърли като неоснователен предявеният иск по чл.143 ал.1 ЗЗД, с който поръчителят изпълнил задължението претендира от наследницата на длъжника изплатените суми по договора за кредит с Банка „Д.” от 23.08.2005 г. съдът е приел, че макар и сключен в предвидената от закона писмена форма договорът за поръчителство е нищожен, тъй като не са налице необходимите съществени реквизити очертаващи предмета му. Липсват данни за лицето, чието задължение се обезпечава чрез поръчителство, не е посочен размера, срока и условията на главното задължение, за изпълнението на което ищцата е поръчителствувала, поради което съдът е уважил възражението на ответницата за нищожност на този договор излагайки съображения, че нищожността може да бъде релевирана безсрочно и извънсъдебно чрез възражение направено както от страните по сделката, така и от всяко трето лице, което има правен интерес.
При тези данни настоящият съдебен състав счита, че не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос относно правната квалификация на предявения иск. По този въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС, според която дадената от ищеца правна квалификация не обвързва съда, който е длъжен сам да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 г., както и р. № 51/07.04.2009 г. по т.д.№ 623/2008 г. на ВКС-ТК,ІІ т.о.; р. № 164/14.01.2010 г. по т.д.№ 764/2008 г. на ВКС-ТК,І т.о.; р. № 176/03.11.2010 г. по т.д.№ 118/2010 г. на ВКС-ТК,ІІ т.о. и др.постановени по реда на чл.290 от новия ГПК. В случая в съответствие с цитираната съдебна практика съдът правилно е квалифицирал иска по чл.143 ал.1 ЗЗД, тъй като видно от изложените в исковата молба фактически основания, от които ищцата черпи правата си, предмет на иска е претенция на поръчителя изпълнил задължението срещу длъжника по главния дълг /респ.неговата наследница по закон/. Касае се за регресни права произтичащи от сключен договор за поръчителство с банката-кредитор, а не иск за неоснователно обогатяване по чл.59 ЗЗД какъвто въобще не е предявен. Съдът е длъжен да даде защита на нарушеното субективно материално право само в рамките и по начина поискани от ищеца, което е било сторено видно от данните по делото. По този начин съдът е решил спора, с който е бил сезиран, поради което неправилно се явява оплакването на касатора, че е разгледан иска на непредявено основание, а съдът не се е произнесъл по конкуриращото основание – неоснователно обогатяване.
Неоснователно е позоваването на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК и по отношение на втория процесуален въпрос-допустимо ли е съдът да се произнесе по нищожността на договора за поръчителство по направено възражение за нищожност от длъжника, който не е страна по този договор. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че на нищожност на договора за поръчителство може да се позове безсрочно както страната така и всяко трето лице, което има интерес – вкл. и длъжникът по обезпеченото с поръчителство вземане, който има интерес от установяване на нищожността с оглед защитата на своите права. Претенцията за нищожност може да бъде заявена в самостоятелно производство или в рамките на друго такова-чрез възражение или инцидентен установителен иск. Широката процесуална легитимация произтича от характера на нищожността, която има действие спрямо всички и ползува всички, още повече, че дори да не е поискано, ако съдът намери основание за това е длъжен служебно да обяви нищожността.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК и по отношение на поставения материалноправен въпрос: валидно ли е задължението на поръчителя, ако в договора за поръчителство не е посочен размера, срока и условията на главното задължение. Преди всичко така поставения въпрос е фактически и е изцяло в зависимост от фактите и събраните доказателства по конкретното дело. Като всеки договор и договорът за поръчителство трябва да съдържа необходимите реквизити-страни, предмет, постигнато съгласие, като писмената форма е условие за неговата действителност. Предмет на поръчителството е благото, към което е насочен интересът на кредитора-по правило поръчителят се задължава да изпълни главния дълг, ако длъжникът не го изпълни – чл.138 ЗЗД. Главната сделка е предпоставка за съществуването на поръчителството, но макар и функция на главния дълг поръчителството разкрива известна самостоятелност –може да се поръчителствува за по-малко и при по-леки условия от главния дълг-чл.139 ЗЗД. При всички случаи, обаче, договорът за поръчителство следва да съдържа достатъчно ясна информация относно предмета на главното задължение, тъй като главната сделка обуславя действието на поръчителството. В тази връзка липсата на конкретни данни за наличие на действително задължение на третото лице към кредитора и сделката от която произтича това задължение води до неопределеност и на предмета на договора за поръчителство, чието основно предназначение е да обезпечи изпълнението на главния дълг и затова трябва да е налице яснота относно престацията на поръчителя, която трябва да е предварително определена и известна. В случая такива данни в договора за поръчителство липсват, което е и основание за неговата недействителност.
Не е налице твърдяното основание по чл.280 ал.1 т. 3 ГПК, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на погрешна практика по поставения правен въпрос, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по поставения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързан с тълкуването му, какъвто не е настоящия случай. При този изход на спора в полза на ответника по касационната жалба следва да му бъдат присъдени направените и поискани от него разноски за касационното производство в размер на изплатеното адвокатско възнаграждение от 500 лева.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд № 86/24.06.2010 г. постановено по в.гр.д.№ 232/2010 г.
ОСЪЖДА Н. А. Т., ЕГН [ЕГН] от [населено място], обл.Я. да заплати на Е. Д. О.,у ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], № 31 сумата 500 /петстотин/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: