5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 600
С., 26.04. 2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 23 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1573/2011 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. В. Б., Д. А. Б. и В. А. Б. против въззивно решение № 162 от 10.06.2011 г. по гр. дело № 320/2011 г. на Хасковски окръжен съд, с което е отменено решение № 90 от 15.02.2011 г. по гр. дело № 976/2010 г. на Хасковски районен съд в частта, с която е уважен иска на Л. В. Б. предявен на основание чл. 200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над 15 000 лв. до 25 000 лв. и са уважени исковете на Д. А. Б. и В. А. Б. за обезщетение за неимуществени вреди над 10 500 лв. до 25 000 лв. на всеки един и исковете по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от настъпила вседствие на трудова злополука смърт на наследодателя А. Е. Б. са отхвърлени – за Л. В. Б. над 15 000 лв. до 25 000 лв. и за Д. А. Б. и В. А. Б. над 10 500 лв. до 25 000 лв. за всеки един и е потвърдено решението в частта, с която исковете по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди против [фирма] [населено място] са уважени – за Л. В. Б. в размер на 15 000 лв. и за Д. А. Б. и В. А. Б. за всеки един в размер по 10 500 лв. ведно със законна лихва върху сумите, считано от датата на злополуката 10.09.2009 г. до окончателно изплащане на задължението и е потвърдено в частта, в която исковете за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди са отхвърлени до предявения размер 65 000 лв. за всеки един от тримата ищци.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика са разрешени материалноправните въпроси по приложението на института „груба небрежност” по чл. 201, ал. 2 КТ с твърдение, че съдът е намалил размера на обезщетението при недоказано наличие на субективния елемент в поведението на пострадалия и дали грубата небрежност е само предпоставка за компенсация на вини или едновременно с това е и критерии за размера на компенсацията – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма] [населено място] в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване и излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 200 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Въпросите имат отношение към извода на съда за проявена от пострадалото лице груба небрежност, като предпоставка за намаляване отговорността на работодателя по чл. 201, ал. 2 КТ и приетото съпричиняване, определено с въззивното решение на 70 %, с което размера на обезщетението е намален.
Решаващите изводи на съда за отговорността на пострадалия като съпричинител на увреждането по чл. 201, ал. 2 КТ не влизат в противоречие с представената от жалбоподателите съдебна практика.
Представените определение по т. д. № 14/2009 г. ВКС; определение по т. д. № 635/2010 г. ВКС; решение по г. д. № 536/2009 г. Пловдивски апелативен съд и решение по г. д. № 65/2009 г. Старозагорски окръжен съд имат отношения към приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди при фактическите състави на чл. 226, ал. 1 КЗ, чл. 200 КТ. Решението по гр. дело № 719/2009 г. ВКС по реда на чл. 290 ГПК дава отговор на въпрос, различен от поставения. С него е прието, че застрахователното обезщетение платено на пострадалия от трудова злополука може да се приспадне, както от дължимото от работодателя обезщетение за неимуществени вреди, така и от това за имуществени вреди, а когато платеното от застрахователя е по – малко от дължимото от работодателя, последният дължи разликата между двете суми, като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се определя по справедливост по критериите въведени с ППВС № 4 от 1968 г.- представено от жалбоподателите, относимо към приложението на чл. 52 ЗЗД – съдебна практика, която няма отношение към поставените правни въпроси.
С решението по гр. д. № 252/2010 г. на Смолянски окръжен съд (решението е влязло в сила) е прието, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност на труда съставлява груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 1 КТ. Прието е, че работникът действа при груба небрежност само в случаите, когато не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка. С решението по гр. д. № 5/2002 г. на Бургаски АС (влязло в сила) е прието, че при допусната груба небрежност от страна на работника, работодателят не се освобождава от отговорност. Тя може да бъде намалена при зачитане на степените на съпричиняване. Прието е, че грубата небрежност е само предпоставка за компенсация на вините, но не и критерии за размера на тази компенсация, тъй като единствено обективното съотношение в приноса, а не степента на вината е критерии за определяне на компенсацията. С решение по гр. д. № 24/2002 г. на Бургаски АС (влязло в сила) е прието, че не всяко нарушаване на правилата на безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, а само подчертаното отношение на пострадалия, довело до осъществяване на грубата небрежност от негова страна като елемент от виновното му поведение. Прието е, че груба небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносни последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати, като „личното невнимание” не може да се квалифицира, като проява на груба небрежност, тъй като от него не може да се презюмира съзнание у работника за настъпването на вредите. То указва за непроявена бдителност и съобразителност при изпълнение на задачата, но не и за предвиждане настъпването на вредите и увереност, че същите ще бъдат предотвратени. Представено е и решение по гр. дело № 4001/2008 г. на ВКС, с което по реда на чл. 290 ГПК е прието, че небрежността е груба, когато работникът е съзнавал, предвиждал настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати, за разлика от несъзнателна, обикновена непредпазливост (небрежност).
Дали едно лице е проявило груба небрежност е въпрос на конкретна фактическа обстановка, а тя за всеки конкретен случай е различна. В този смисъл аналогия по фактическата обстановка между приетото в посочената съдебна практика и приета фактическа обстановка с обжалваното решение не може да се прави.
В изложението жалбоподателите поставят правния въпрос за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ с твърдение, че съдът е приложил разпоредбата без да е установен субективния елемент в поведението на пострадалия, определящо го като виновно.
Отговорността на работодателя в трудовоправния режим може да бъде намалена според разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност, т. е. предпоставка за компенсация на вини, което в режима на имуществената отговорност на работодателя при смърт или увреждане здравето на работника или служителя означава компенсация на обективно насрещно съпричиняване, е установяване на виновно допринасяне на пострадалия за настъпване на увреждането, като формата на вината е само „грубата небрежност”, определена от посочената съдебна практика, когато работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежния би положил в подобна обстановка, както и когато работникът е действал самонадеяно – предвиждал е настъпването на неблагоприятния резултат, но се е надявал той да не настъпи, или че ще успее да предотврати неговото настъпване. Следователно, „грубата небрежност” е само предпоставка за компенсация, за съпричиняване на вредата от пострадалия и не е критерии за размера на тази компенсация (съпричиняване), който се определя от обективното съотношение в приноса, а не от степента на вината.
С обжалваното решение съдът е обосновал виновното поведение на пострадалия с пренебрегване на задължението да пази себе си и се грижи за безопасността си, вменено му от чл. 33 Закон за здравословни и безопасни условия на труд, тъй като трудовата злополука не е станала при непосредствено изпълнение на възложените му за деня трудови задължения – обезопесачаване и полагане на водопроводни тръби, а на друга работна площадка при нейното разчистване от работещ мотокар, към който пострадалият се е приближил недопустимо близо откъм задната му част, без да предупреди водача. Въпросът за субективното отношение на пострадалия към възможността да бъде увреден, относим към неговата вина, предвид особеностите на конкретния случай, е въпрос по съществото на спора и касае обосноваността на изводите на съда, приел с обжалваното решение, че наследодателят на жалбоподателите е съпричинител на увреждането. В настоящето производство не може да се проверяват изводите на съда, дали небрежността на пострадалия е груба (виновна) или небрежността е несъзнателна, при правилно установената фактическа обстановка. Същото се отнася и до определения процент на съпричиняване на увреждането, обоснован от съда с недопустимо и по тази причина оказало се опасно приближаване на пострадалия до работещия мотокар, откъм задната му част, без видимост на водача, което е направило възможно да бъде ударен смъртоносно от застъпена с дясна задна гума подложна греда с дължина около 3,5 метра, повдигната в свободния край на височина около 1,5 м.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съдът не присъжда съдебни разноски за настоящето производство на ответника по касационната жалба, тъй като такива не са доказани да са направени.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 162 от 10.06.2011 г. по гр. дело № 320/2011 г. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ