ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 600
гр. София, 30.09.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ВТОРО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
като взе предвид докладваното от съдия Галина Иванова ч.т. д. 1928 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Р. М. П., лично и като представител на Адвокатско дружество „О. К.“ и в качеството й на упълномощен адвокат от В. Н. Н. – ищец в процеса пред първоинстанционния съд обжалва определение № 4014 от 27.12.2018 г. по в.гр.д. 4120/17 г., САС, 10 състав, с което е отказано изменение на решението в частта за разноските.
Оспорва изводите на съда, че следва да има посочено основание за предоставяне на правна помощ на основание чл. 38 от ЗАдв. Счита, че не е необходимо да се доказват предпоставките по чл. 38 от ЗАдв. В случая с оглед клаузите на т. 5, вр. т. 3.1 от договора се предоставяла правна помощ, защото можело да се направи извод, че безплатната правна помощ на ищцата била предоставена поради това, че страната е материално затруднена.
Твърди, че е представила списък с разноски. Моли да се отмени определението.
Ответникът по частната жалба ЗД „Бул инс“ АД е депозирал в срок отговор. Оспорва частната жалба. Счита, че решението в частта за разноските е правилно и законосъобразно. Освен това при предоставяне на безплатна правна помощ ДДС не следвало да се начислява. Иска да се остави без уважение частната жалба.
Върховният касационен съд на Р България състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от определението е получен от частния жалбоподател на 10.01.2019 г. Частната жалба е от 17.1.2019 г. Поради това е в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК.
С обжалваното определение Софийски апелативен съд е разгледал искане в молба вх. № 10 792 от 8.6.2018 г., подадена от адв. Р. П. като пълномощник на В. Н., с която се иска изменение на решението в частта за разноските като неоснователна. Съдът е приел, че няма пропуск в решението си да се произнесе по разноските по делото. А не е уважил искането, отправено от страната, на основание чл. 38 от ЗАдв като го е приел за неоснователно. Поради това счита, че не са налице условия за допълване на решението и е оставил без уважение искането.
Видно от подадената молба по реда на чл. 248 от ГПК е, че са посочени обстоятелства за дължимостта на възнаграждение на адвокат на основание чл. 38 от ЗАдв. Формулирано е искане за допълване на решението.
Установява се от решението на въззивния съд № 916 от 16.04.2018 г. по гр.д. 4120/17 г., че липсва диспозитив, с който съдът да се е произнесъл в частта за разноските. Действително в мотивите на решението си съдът е приел, че не се дължи възнаграждение за адвокат на основание чл. 38 от ЗАдв.
Но при подадено искане по реда на чл. 248 от ГПК съдът е следвало да изхожда от изложените обстоятелства в молбата и да се произнесе като приеме, че е сезиран с искане за изменение на решението в частта за разноските. Липсата на изричен диспозитив в решението, както и обстоятелството, че страната не може да обжалва решението в частта за разноските, а следва да иска неговото изменение, дават основание на настоящия съдебен състав да направи посочения извод. Доколкото има произнасяне по искането по чл. 248 от ГПК и е прието, че е неоснователно като е оставено без уважение, то има и предмет разглежданата частна жалба.
С оглед на приетото, въззивният съд е бил сезиран с искане да промени решението си в частта относно дължимите разноски на процесуалния представител на ищеца адвокат Р. П.. Представен е списък с разноски преди последното по делото заседание, в който като разход е посочен дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА в размер на 1 552,83 лв с ДДС.
Установява се, че въззивният съд е потвърдил изцяло решението на първоинстанционния съд, с което е осъден ответникът ЗД „Бул инс“ АД да заплати на В. Н. Н. сумата от 15 000 лв , на сонование чл. 226, ал.1 от КЗ отм. представляваща стойността на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 01.08.2015 г. на път II-15, ведно със законната лихва от 15.8.2015 г. и е отхвърлен искът до напълно предявения размер от 50 000 лв. Предмет на въззивното производство е било първоинстанционното решение само в осъдителната част, т.е. при обжалван интерес 15 000 лв.
Установява се, че ищцата е била представлявана от адвокат П. като пред въззивния съд е представен договор за правна защита и съдействие между въззиваемата страна и Адвокатско дружество „О. К.“, преупълномощил адвокат Р. П. да представлява пострадалата В. Н. в процеса. В договора е посочено, че няма определена между страните цена, а се осъществява безплатно процесуално представителство.
Нормата на чл. 38, ал.2 от ЗАдв предвижда, че при предоставена безплатна правна помощ, с оглед изхода на спора, адвокатът има право на разноски. Нормата на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв дава възможност на адвокат да предостави безплатна правна помощ на лице в определените от закона случаи. Въззивният съд е приел, че адвокатът е длъжен да посочи основанието за предоставяне на безплатна правна помощ. Този извод е незаконосъобразен. В молбата за изменение на решението в частта за разноските молителят е посочил, че е налице хипотезата на липса на парични средства у представляваното лице. Предвид така соченото основание за предоставяне на правна помощ и посочването в договора на предоставяне на безплатна правна помощ, следва да се приеме, че на съда е известно, че осъществяването на правна помощ е на основание, регламентирано в чл. 38, ал. 1 , т. 2 от ЗАдв. Обстоятелството, че не е точно посочено в договора, а само е посочено безплатно, както и че не е посочено в списъка по чл. 80 от ГПК, не може да обуслови извод за липса на основание за предоставяне на правна помощ. При така направеното искане за изменение на решението в частта за разноските съдът е бил длъжен да приеме соченото от адвокат П. основание и да прецени, че е предоставена правна помощ на представляваното лице, поради липса на достатъчно средства за заплащане на възнаграждение за адвокат. В трайната си практика ВКС приема, че съдът не изследва дали е налице соченото основание от адвоката когато е направил пряко искане да му се присъдят разноски н а основание чл. 38 от ЗАдв. В този смисъл е и практиката на ВКС (Определение № 208 от 21.12.2018 г. по ч.гр.д. 2798/18 г., ВКС, 1 ГО, определение № 365 от 17.07.2017 г. на ВКС, I ТО ., по ч. т. д. № 894/2017 г., определение № 616 от 05.06.2017 г. на ВКС, IV-то ГО., по гр. д. № 5089/2016 г., определение № 515 от 02.10.2015 г. на ВКС, I ТО., по ч. т. д. № 2340/2015 г., определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС, I-во ГО, по ч. гр. д. № 2266/2016 г.). Отговорността на задължената и осъждана за разноски страна по делото се определя единствено от изхода по основния материалноправен спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент. В случай на оспорване от задължената за разноски страна, че насрещната страна, ползвала безплатно адвокатска помощ, не попада в посочената в договора категория лица по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, тя носи тежестта да докаже, че записаното основание не отговаря на обективната действителност, но такива доказателства по делото не са ангажирани.
Ето защо ще следва на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да се приеме, че на адвокатското дружество „О. К.“ се дължи заплащане на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл. 7, ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения ,както следва при обжалван интерес от 15 000 лв, дължимото адвокатско възнаграждение е 980 лв. Предвид представените доказателства, че адвокатското дружество, преупълномощило адвокат Р. П., е регистрирано по ЗДДС, ще следва върху така определеното възнаграждение да се начисли и ДДС в размер на 20 % или общо 1 176 лв. В този смисъл е и определение № 442 от 28.6.2019 г. по ч.т.д. 502/19 г., ВКС, 2 ТО. Съобразно обжалваната част от решението досежно 15 000 лв дължимото възнаграждение е 1 176 лв. с включен ДДС.
По изложените съображения Върховен касационен съд , състав на Второ търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ определение № 4014 ОТ 27.12.2018 г. по гр.д. 4120/17 г. Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ИЗМЕНЯ решение № 916 от 16.04.2018 г. по гр.д. 4120/17 г., Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 10 състав в частта за дължимите разноски като ОСЪЖДА ЗД „БУЛ инс“ АД да заплати на Адвокатско дружество „О. К.“, [населено място], [улица], ет. 4 сумата от 1 176 лв, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: